Мамо, моля те, не се притеснявай, обещай ми но от новата година може да имаме с теб някои да кажем, материални затруднения. Но мисля, че няма да останем гладни.
Дъще, не увъртай, знаеш, че не обичам дълги приказки.
Знам, майче. Накратко напуснах работа. Това е.
Как така? Ти ли реши, или те уволниха?
Аз си тръгнах. Обичам сама да решавам съдбата си.
Всичко ти е от баща ти Представям си го сега какво щеше да каже, ако беше жив.
Мамо, виж, виж ги какви красиви червеногърдки седят на дървото срещу нашия прозорец А баща ми сигурно щеше да каже: Не мястото прави човека, дъще.
Много се гордеех с теб, Диляна, радвах се, че имаш хубава работа, добра заплата, положение Директорка на цялата култура в града! По телевизията все те даваха. Хората те гледаха като някаква царица уважаваха те, слушаха те. Ти си ми красива, стройна, стилна.
Майче, айде стига. Красотата си остава с мен.
Кажи ми, поне какво се случи? Как така изведнъж го реши? Ела, не стой на прозореца, духа, седни при мен.
Виждаш ли, майко, нашите виждания с началството са коренно различни. За тях само отчетите са важни хората са им нужни само за пред скъпите речи. Аз не искам така. Както казват при развод характери не си паснаха.
Ама на всяка работа отчетите са важни, Диляна И ти сега, на зимните празници, няма ли да си на събитията?
Ще ходя, майче. С целия екип ги подготвихме. Просто ще гледам отстрани, като обикновен зрител. Ще е интересно.
Да, директорката на градската култура като зрител на коледната елха Вземи ме със себе си, за подкрепа.
Мислех, мамо, че вече ти е писнало от новогодишните елхи в детската градина за всяка група, децата, служителите, филиала
За детската градина Слънце забрави! И за дома за бебета, който ни е поверен Имаме и ние показатели, Диляна. Обхванати деца с културни мероприятия виж, културни! Но бих дошла за твоята семейна елха в Градската градина да видя какво сте измислили. Водиш семейни събития, а сама без семейство. А сега и без работа Диляна! Скоро ще навършиш четиридесет! Още ли тъгуваш по Пешо? Петър I! Последният Нали все говореше да хваща пътя за Виена Искаше да свири във виенската опера! Ха! Саксофонист!
СаксоФОНИСТ, мамо. Адолф Сакс, белгиецът, го е измислил този прекрасен инструмент преди два века
Не ми припомняй, аз съм музикален педагог! Но Пешо не мога да ти простя. Направи те такава, че да не пуснеш никого до себе си вече десет години. Старееш, Диляна, царице моя майката избърса сълза. Царица без трон! Какво щеше баща ти да каже?
Щеше да каже, че жената е като виното с възрастта става благородна И не плачи, майче. Ще се оправим.
Татко ти обичаше жените
Майко, най-много обичаше теб. Последен дъх държеше ръката ти, милваше пръстите. Видях в болницата тогава
Знам, Диляна Коря се, че не му казах достатъчно често обичам те. Винаги ми се е струвало, че е ясно от само себе си.
Усещаше го, майче. И когато му пееше, не можеше да отлепи очи от теб.
Майката запя, изтривайки сълзите си:
А снегът вали, а снегът вали
и всичко чака нещо в тишината.
Под този сняг, под нежен сняг
искам да кажа при всички:
най-важният човек за мен
погледни към този сняг.
Той е чист, като това,
което не казвам,
което искам да изкрещя
Мамо, тази песен все ме разплаква. Все си мечтая на рождения ми ден в края на април да завали сняг и някой да ми я изпее така
Дили, ами работата? Имаш голям потенциал Какво ще правиш?
Кондуктор ще стана, майко.
Не се шегувай! Говори с Нина от трийсет и шести апартамент тя има връзки навсякъде общини, НАП, правосъдие, жилищен контрол
Майко, сериозна съм. Решила съм. Ще изляза кондуктор. Пътуваш ли с автобуси?
Понякога.
И какви са впечатленията ти?
Все същите нито вид, нито култура. Облечени в какво ли не, на краката чехли върху вълнени чорапи крещят: Плащайте си билета! По средата! Давайте напред, пак плащайте! Много креативна работа!
Смешна си Плащайте си билета! съвсем като кондуктор! Мамо, помниш ли оня път татко се прибра пиян и разказа един анекдот за автобус? Строиха нов блок, и всички били веселии. Ти каза, че не знаеш колко е забавен като пийне. Помниш ли анекдота?
Не, не помня вече
В автобуса влиза пиян мъж, люлее се, държи се с една ръка. Приближава се кондукторката: Гражданино, билет! Мъжът с жест надига невидима чаша: О, билет за наздраве!
Ех, Дили, да можех татко да видя отново Какви глупости да говори, само да е жив.
Той винаги е с нас, майко. Думи, които все казваше: Девойки, всичко е в главата! Смени плочата и животът ще ти пее серенада или каквото поискаш.
А на Пешо що не му смени мелодията? Не можеше да приеме, че ти си царицата, а той музикантът. Точно като Гошо от Всичко е любов Само че на кино има хепиенд! Ама стига за него. Дай да поговорим сериозно. Къде ще работиш наистина?
Кондуктор в градския автобус, майко. След празниците влизам в линия.
Диляна, това не може да е! Ти винаги с баща си си била една идея различна, но чак да станеш кондуктор! Познава те цял Шумен, няколко години не слизаше от екрана, а сега Как щеше да го преживее татко?
Следвам бащиния завет. Помниш ли какво ми написа за 18-ия ми рожден ден? Знам го почти наизуст: Запомни никой не може да реши нищо вместо теб. Поеми живота си в ръце. Иначе ще звъни на вратата, а тебе няма някъде другаде си.
В кой автобус ще бъдеш някъде другаде, дете? Какъв бунт срещу обществото е това?
Пробвам себе си, майко! Началникът ми каза, че трябва да сваля короната, че съм била много извисена, далеч от хората. А забрави, че карах седмици наред по маршрути тогава шофьорът на колата си беше счупил крака.
Велик си беше в културата, голяма работа! И сега ще възпитаваш в автобуса!
Да, и ще възпитавам и пътниците, и работниците в автотранспорта.
Майката легна на дивана и потрие слепоочията си:
Диляна, убиваш ме с тази новогодишна вест. Направо с културен нокаут ме повали.
Един велик учен бе казал ако Господ не ни приведе в леглото отвреме-навреме, няма да имаме време да погледнем към небето. Майче, погледни през прозореца, слънцето напече, децата хранят синичките Запя: А снегът вали, а снегът вали
Луда си! Заплатата там е пет пъти по-ниска! Ще ме накараш да приема помощ от оня полковник Владимир от втория етаж.
Майко, той е достоен човек, вдовец, щедър Но татко е единствен! От десет години го няма вече, майче.
Сега за теб мислим, Оля. Ще умреш от скука като кондуктор Ама татко викаше, че и ако станеш метачка, пак нещо ще измислиш Защо не изхвърчиш до Банско, да обмислиш живота си? Сигурно ще ти платят компенсация?
А да хванем с теб една седмица Сандански за моя сметка?
Телефонът иззвъня. Майка ѝ се изправи, вслушва се Диляна рече: Добре, на четвърти януари излизам на линия. Да, документите са готови. Благодаря.
Мамо, извинявай, Банско отменяме!
*******
Автобус номер 7 приключи първата си обиколка през града до източния край. Популярен маршрут, все пълен. Крайна спирка.
Бай Димитър! Може ли микрофона Ви? Почти като екскурзовод ще бъда.
Пак ли нова изненада, Диляно? Автобусът вече украси, табели сложи. Какво е днес мотото, а?
Добре е да поемеш по път, който сам избираш!
С теб е весело, Диляна Генчева. Късмет имах стар човек като мен да кара с такъв кондуктор! Само, Илия Савов, сменикът ми, още се плаши от теб. Купи му нова папка с герба, а той се клел, че почва нова ера Жена му поръча фланелки с българския флаг щом караме автобуси, да возим нашите граждани! Особена си за работата ни. Все едно униформа си сложила
Вашите шеги са си философия! А да слушаме музика като за празник?
Диляна свежо зачете табелите с мъдрости под Цитати на деня от нашите шофьори:
Говорете по телефона или тихо, или интересно! шофьор Димитър Иванов.
Ако не уступиш място на бабата, аз ще го направя! шофьор Илия Савов.
Това е! заключи тя.
Ама и ние, Диляно, тебе цитираме Всичко е в главите ни. Смени плочата, ще чуеш весела песен.
Това е от баща ми.
Амай жив ли е?
Загина. Главен строител Злополука. Умря в болницата
Прости, съдбата така решила. А майка ти?
Жива! Музикален педагог в Щурче. Искам музика да звучи в автобуса и да поздравя пътниците.
Диляно, не знам, но хората са всякакви.
Прегледах наредбите, няма забрана за музика в обществения транспорт. Важно е да радва хората. Ще избирам само хубаво! Ще правя обявления с микрофон не по всички времена, само когато има настроение. Може ли?
Автобусът потегли. Поеха пътници, които си платиха и заеха местата към центъра Диляна седна покрай шофьора, хвана микрофона и ясно зазвуча:
Уважаеми пътници! Пътуваме по най-дългия и оживен маршрут на нашия град започва от ул. Лесна. В този квартал свежият въздух е навсякъде, затова често идват семейства за разходка. Центърът е на петнайста спирка, Светла улица, където зимният сняг и елхите светят най-силно! В дните на Коледа и Нова година може да посетите празничния базар, театъра за куклени приказки, да слезете две спирки преди центъра. Гостите не пропускайте комплекса на дървената архитектура до ул. Селска. А най-важното поканвам ви на семейната елха в Градската градина на Садова. Няма да съжалявате! Хубав път и весели празници!
Гласът ѝ спря. Млад пътник изстреля: Кажете и кво дават в кино Мир? Без да се замисля, отвърна: С нашия автобус не стигате там. В центъра прекачвате на номер 1, още десет спирки. Днес дават Елхи 15. Препоръчвам Звезда на нашия маршрут. Три зали три филма: Елхи 15, приказка за Илия Муромец и лирична драма Новогодишна пратка.
Върна микрофона, шофьорът кимна одобрително: Със съпругата ще дойдем на семейната елха. Наистина ли ще има томбола и греяно вино? И ще има! усмихна се тя.
Диляно, знам, че не можеш да се спреш. Мечтаеш ли и жива музика да имаме?
На Рождество трио Светлина, на деня на Висоцки гитаристът Иван, за Масленица ще уредя акордеониста.
Тя звънна на майка си: Мамо, елхата семейна за мен отпада. Ще съм в две смени. Кадрови проблеми! Елхата ще я има, без мен. Отиди с Владимир! Ще сте щастливи. Целувки, излизаме на линия.
През следващия курс няколко пъти иска микрофона, разказа за културните забележителности, канеше на представления, вежливая, деликатна, убедителна. След месец всички вече я познаваха за кондуктор говореше целият град
***
След три месеца историята стигна и до шефа.
Диляна Генчева строгият глас на управителя, г-н Стойнев покани за разговор. Мисля, че си объркала мястото. Задачата ти е да събираш билети, не да ободряваш пътниците, нито да пееш! Оплаквания ще завалят
Господин директоре! Радвам се, че мога с вас да говоря! Благодаря за прекрасните ви шофьори достойни професионалисти, заслужили награди! И за това, че ми давате шанс да не само да обилеча, но и да култивирам нашите съграждани! Считайте мини-екскурзиите като иновационен проект.
Г-н Стойнев се заизвърта, избърса потта си, отпи вода, изправи се, пак седна, заекна:
Всъщност приходите по твоя маршрут растат плюс! Но не всички харесват музика и песни в автобуса Не е планирано!
Не е и забранено, г-н Стойнев! Във вашите инструкции, кондукторът трябва да подсигури и комфорт това правя.
Но други кондуктори се оплакват.
Не ме познават, работя по две смени! Да, не обикаляй салона но какво страшно? Всеки влиза отпред, цялата работа е пред мен. Парите и картите се предават по веригата. Ако някой злоупотреби има камера! Всичко се вижда.
Но нямаме камери!
Мечтая, фантазирам но навсякъде трябва да има вече!
Ти наистина не ходиш по салона?
Понякога помагам на възрастна жена или майка с количка, давам салфетка на дете Но не ми трябва Магарето само идва при планината. Любопитни идват при мен и разказ, и песен и си плащат! А вие, господин директор, обичате ли нашия град? Виждам, че няма много информация за вас
Отскоро съм тук. След развод се върнах в родния град. Много се е променило.
Всичко се мени защо да не разкажа на хората хубавото? Аз съм навигатор за култура и живот! А на вас непременно гледайте в театъра Развод по мъжки. Комедия.
Диляна Генчева, ако някога ме поканиш на театър няма да откажа.
Може да разчитате!
********
Проектът Кондуктор-царица оцеля и февруари, и март. На 8 март получи премия, на 23 февруари подари на шефа билети за театър. Всички вече знаеха за кондуктора-царица. Последователи обаче нямаше. Другите казваха, че е малко луда за тая заплата да измисляш! Клюкареха, че има десетки спонсори. А всъщност имаше един полковникът Владимир от втория етаж, който много ценеше Диляна и обичаше майка ѝ.
********
28 април. Събота. Рожден ден на Диляна. Майката ѝ предложи да си вземе почивен ден. Тя предпочете автобуса там, където я обичат пасажерите ѝ. Излезе навън още рано, вървеше пеша към депото Под краката ѝ неочаквано заситняха снежинки сняг в края на април! Мечтата ѝ! Радостна, влезе в украсения автобус сменикът ѝ Савов беше купил торта и нов микрофон: На царицата всичко трябва да е красиво! Тя им върна жеста с билки и книга Моята България.
В автобуса малко хора. На централната спирка се качи пасажер, който я накара да онемее беше Пешо, единственият на сърцето ѝ. Държеше кутия с саксофон Тя, забравяйки всичко, почти извика: Плащайте си билета, в автобуса има камера, продължавайте към средата!
В миг В автобуса прозвуча жива музика. Павел засвири на саксофон А снегът вали, а снегът вали Диляна, царицата без трон, се разплака от щастие точно на рождения си ден, точно под изпълненията за които бе мечтала от дете.
