Свекървата влезе вкъщи и не повярва на очите си, когато видя дъщеря си и снахата.
Мамо, какво?! Надежда свали слушалките и разбра, че майка ѝ е на прага да припадне.
Кой позволи?! Кой?! повтаряше тя, хващайки се за сърцето.
***
Албина Иванова не харесваше снаха си, Людмила. Й ѝ се струваше, че тя държи сина ѝ, Славчо, на къс каиш. Всичко бе под нейния контрол: работата, приятелите, редките посещения при майка си. Ако Славчо идваше на вилата ѝ да ѝ помогне и се прибираше уморен, без сили, следващия път Людмила просто му забраняваше да ходи, намирайки извинения, че има нещо важно вкъщи.
Затова отношенията между свекърва и снаха бяха студени. Всяка среща за празничната маса или по някакви работи се превръщаше в обмен на хапливи реплики. С подругите си Албина Иванова често обсъждаше Людмила и особено нейните навици.
Става в седем сутринта и цял час седи във ваната! Маже се, боядисва се, върти се! Явно за да харесва на други мъже, ще и рога набие на моя Славчо.
Подругите се усмихнаха:
Е, Албино, тук нищо не можеш да направиш. Славчо има очи такава кукла си е избрал, с нея ще живее. Но че момичето е хубаво с това не можеш да поспориш. Внуците ти ще са красиви!
Албина Иванова разбираше, но ядосваше. Ней най-много я дразнеше русата грива на Людмила.
Разчесва си гривата и си ходи, люлеещи се като опашка! казваше тя на съседката си. А синът ѝ купи някакъв скъп фен, цялата заплата му даде, от чужбина го донесоха! Аз с пенсията си за такива пари дори да мечтая не мога!
Съседката въздъхна:
Та то младите Внучката ми също мечтае за някаква ютия за коса. Защо? Не знам. Глупости.
Точно! По-добре да ми дадат тия пари! Аз бих ги сложила в депозит, лихвите да капят. А тя всичко в салони за красота! Едни нокти, други вежди, трети мигли!
Албина Иванова си спомняше себе си в младостта. Ней никога не е имала гъста коса. Косата ѝ беше тънка, сива, за която в училище я наричаха мишка. От осемнадесетгодишна тя се подстригваше на късо, носеше една и съща прическа десетилетия наред. Само с годините се появи сивената, а разходите за боя още по-големи. И всеки път Албина Иванова откъсваше пари от сърцето, мислейки, че я одират като липа.
Може би да направим по-къса прическа? Или по-ярък нюанс? предлагаше фризьорката.
Не. Както винаги! Надявам се, че цените не са се вдигнали.
Не ви ли омръзна едно и също? шегуваше се фризьорката.
Не! А на вас отдавна време за ремонт, да смените картините! В салона тя всеки път гледаше постер с модел, чиято коса бе като на Людмила, и неволно се ядосваше.
А за какъв ремонт, като вие искате да се боядисвате на стара цена? сви плещи фризьорката.
Поне тия сменете, кимна към постара. Вече десет години висят. Време е за нещо приятно: цветя или пейзажи. Или котенца!
Албино Ивановна, тук е фризьорски салон, а не художествена галерия. Ние рекламираме бои и коса, отвръщаше фризьорката и започваше да смесва боята.
Минаваха години, на Славчо и Людмила се роди дъщеря, Надежда. Струваше се, че детето може да сближи баба и снаха. Но Надежда се роди копие на майка си: златисти къдрици, големи очи.
Роди се с къдрици! Как така?! възкликна Албина Иванова.
На майка си прилича, красавица! потвърдиха сестрите.
Албина Иванова вместо радост усети странно разочарование. Тя се надяваше дъщерята да прилича на сина ѝ рус, със сиви очи и обикновено изглеждащ мъж, но много подобен на самата Албина Иванова.
Но своето отражение тя не видя във внучката и веднага се дистанцира.
Момичето бе отгледано от майка си и баща си, и към баба си нямаше особени чувства. Албина Иванова понякога вземаше внучката за ден, но, както се струваше на Людмила, само за да не изглежда пред роднините и съседите като сърдита баба. Никаква помощ в ранните години или по-късно със училището не бе обсъждана.
Вземам я когато искам, за колкото си искам. Пускам ѝ анимации, а аз си правя работите, хвалеше се тя на съседката си, която гледаше внуците си цял ден.
Людмила, напротив, строго възпитаваше дъщеря си: домашни, дисциплина, ред. И ако в ранното детство Надежда се подчиняваше, до девет години се появи характер. Момичето започна да противоречи на майка си при всяка възможност. А като идваше при баба си и усетя нейното отношение към Людмила, Надежда взе навика да се оплаква от майка си.
Мама не ме пуска при приятелката! Казва, че трябва да правя домашни! пожали се внучката, дошла веднъж след училище при баба си. Този ден родителите имаха много работа, и Албина Иванова, скърцайки със зъби, я пусна.
Ех, твоята майка никога не е била особено умна. Не разбира, че ти имаш нужда от почивка.
Мога ли да не си правя домашните?
Не ги прави.
Благодаря, бабо! Ти си толкова добра!
Надежда се настани радостно с телефона. Вечерта, когато Славчо я взе, се оказа, че домашните не са направени. В резул
Невястата се прибра у дома и остана втрещена – дъщерята и свекървата бяха в центъра на неочакваната сцена!
