През последните 8 години наемах апартамент на младо двойка — момче и момиче, и двамата от чужбина

Около осем години отдавах апартамента си на двойка млад мъж и жена, които се бяха преселили от друг град. Той работеше в автосервиз, а тя като консултантпродавач. Наемът покриваше сметките за комунални услуги в моя и техния апартамент и дори оставяше малко пари за гориво. Със съкрушителни, но честни бизнесотношения се справяхме без претенции през целия период.
През миналата година жената се свърза с мен в плач. Оказа се, че й е открила тумор в гърдата; след дълго чакане за прегледи и анализи, диагнозата беше рак от трета степен. Когато мъжът научи за това, той я остави. Тя се оказа без подкрепа приятели имаше, но не много близки и също не достатъчно заможни. Не можеше да плаща наема, защото основният доход беше от него, а сама нямаше средства да остане и трябваше да се премести.
Помоли ме за две седмици, за да се изнесе. Планираше да се върне в родното село, където имаше болница, където щеше да бъде оперирана и след това наблюдавана. Аз знаех, че в града има подоброто лечебно заведение и че ѝ е необходимо да бъде близо до него. Оставих й апартамента безплатно за времето на лечението, като добавих, че ако успее да плати комуналните услуги, ще е добре, а ако не ще се справя и без това. Тя беше изключително благодарна и плачеше от радост.
Майка й дойде от село, за да ѝ помага след операцията. Всичко премина успешно жената преживя операцията, премина и през химиотерапия, а след това влезе в ремисия. По време на престоя им в апартамента те плащаха комуналните сметки не винаги в пълен размер, но поне частично. Твърдяха, че не могат да го правят безплатно.
Найболезнено беше, че хора, които са били информирани за историята, ме наричаха глупака, защото загубих пари, вместо да отдадам апартамента на други. Такива коментари идваха от колеги, приятели и дори майка ми. Дали наистина хората станаха толкова безчувствени, че не могат да се поставят на мястото на някой, който е удряна от съдбата?
Мъжът никога не се върна, а дори изрече омразни думи, твърдейки, че ѝ ще остане само едно мляко и че ще стане уродка. Животът й е спасен, тя е здрава, продължава редовни прегледи и прогнозите са добри. Професионално се върна на работа, продължи да плаща за наема, а след време намери нов партньор. През лятото се ожени за него! Бях щастлива за нея и с времето станахме приятелки дори бях поканена като важен гост на сватбата ѝ.
Към есента новобрачната двойка планира да вземе ипотека и да се премести. Аз не изпаднах в бедност, въпреки че финансово периодът беше потежък не получавах обичайния доход от наема. Но съм удовлетворена, че успях да вложа усилия, за да спася човешки живот и здраве, а това е поважно от парите.