Майка, на която не дължа нищо
Валя и Георги се готвеха за сватба. Един ден преди тържеството, майката на булката, Стефка Милева, дойде на гости, за да се запознае с бъдещата своя сваха. Срещата се състоя в дома на майката на Георги Дора Костова. Обсъждаха сватбените подробности, седяха заедно на празничната трапеза. На следващата сутрин, Стефка Милева се стягаше да си тръгва към дома. Валя излезе да я изпрати.
Как ти се струва Георги? попита майка си.
Добро момче е, усмихна се Стефка, но въздъхна от дълбоко.
Мамо, какво ти има? зачуди се Валя.
Дъще, дръж се нащрек с майка му. Много неща още не знаеш за нея.
Тези думи скоро намериха своето потвърждение.
Когато Валя разбра, че свекървата се кани да живее заедно с тях, веднага каза на мъжа си:
Избери: или аз, или майка ти.
Не смятам да избирам, отвърна спокойно Георги. Оставаме както сме, а майка ми сама ще се оправя.
Тоест няма да ѝ позволиш да се нанесе при нас?
Вече ѝ казах.
И?
Разсърди се. Нарече ме неблагодарен и каза, че ще съжалявам.
Нищо чудно
Дора Костова се пенсионира рано работила дълги години като стюардеса.
Стига толкова, работих достатъчно, реши тя, получавайки сравнително висока пенсия, доста повече от повечето.
Но бързо разбра, че парите не стигат за нейния живот. Решението дойде само: да прехвърли разходите на сина си.
Гледах те, образовах те. Сега ти е ред да изпълниш синовния дълг, каза му, когато Георги беше само на 23. От следващия месец ти плащаш наема и храната.
Добре, отвърна той. Но ако аз се грижа за нашия дом, ти не се бъркаш в живота ми.
Тя се съгласи и, трябва да се отбележи, не го притесняваше. Животът на Георги не я интересуваше много. Отгледан бе главно от баба и дядо, докато тя подреждаше безуспешно собствената си съдба.
Минаха години. Синът порасна и се премести при нея в горните класове. Пет години плащаше наем и я хранеше. Тя се радваше на живота и харчеше пенсията само за себе си.
Когато Дора навърши петдесет, Георги доведе вкъщи жена си.
Много сте изискана! почувства се неловко Валя на първата среща със свекървата. Изобщо не изглеждате като пенсионерка.
Като разбра, че младите ще живеят с нея, Дора засия: Е, прекрасно, а мислеше: Вече няма да се налага да готвя.
Валя й повярва, но Георги ѝ обясни:
На майка ми ѝ липсва смелост да ни изхвърли. През последните пет години всичко плащах аз.
Посещението на Стефка Милева скоро разсее и останалите илюзии:
Дъще, внимавай. Тази жена живее само за себе си. Ще ви забрави, когато стане неудобно. Важно е да държиш за мъжа си. Той ми харесва. Но с майка му късмет нямате.
Минаха шест месеца. Дора се влюби. Един мъж на име Станимир започна да се появява все по-често. И тогава
Имате две седмици да се изнесете. Продавам апартамента. Премествам се в Русе.
Сериозно ли говориш? погледна невярващо Георги.
Ами какво? Имам право. Апартаментът е мой. Подарък от родителите ми.
Значи ни гониш?
Да. Всичко е законно.
Георги безмълвно облече сакото си и излезе. Вечерта той и Валя вече опаковаха багаж. Преместиха се при колега, който си търсеше съквартиранти. На следващия месец Дора продаде жилището и замина със Станимир за Русе.
След няколко дни Георги опита да поиска пари на заем:
Не, разбира се. Имам други разходи, отвърна студено майката.
Е, успех, каза той.
И на тебе, усмихна се тя. Дори не го прегърна за довиждане.
Минала година. Дора се обади: разделила се със Станимир, той ѝ взел всичките пари и изчезнал. Останала сама, без дом. Върна се и веднага каза:
Ще живея с вас.
Не. Имаш малко спестени пари, вземи ипотечен кредит.
Кредит? На тези години? Само с пенсия?
Намери си работа. Ще трябва да се оправяш, като всички други.
Значи няма да ми помогнеш?
Не ти дължа нищо, мамо.
Тя избухна:
Неблагодарник си! Отгледах те!
Просто следвам твоя пример, отвърна спокойно синът.
Дора живя при приятелки, докато имаше средства. После откази. И пак се върна при сина.
Мамо, ти не си болна, не си и стара. Намери си работа. Наеми поне стая. Търси.
Не ти е жал за мен?
Не. Приличаш ми на онази водна кончица дето все пееше през цялото лято.
По-късно Дора си уреди не работа, а нов брак. С първия срещнат. Но поне вече имаше дом.
Но това вече е съвсем друга история…
Майка, на която не дължа нищо
Елена и Михаил се готвеха за сватба. Ден преди тържеството майката на булката, Ана Василева, дойде на гости, за да се запознае с бъдещата сватя. Срещата се проведе в дома на майката на Михаил — Лидия Петрова. Домакините обсъдиха подробностите около сватбата и седнаха заедно на масата. На следващата сутрин Ана се приготви да си тръгва, а Елена излезе да я изпрати.
— Е, как ти изглежда Михаил? — попита майка си.
— Добро момче е, — усмихна се Ана, но въздъхна тежко.
— Мамче, какво се случи? — учуди се Елена.
— Дъще, внимавай с майка му. Още много неща не знаеш за тази жена.
Тези думи скоро намериха своето потвърждение.
Когато Елена разбра, че свекървата планира да живее с тях, тя каза директно на Михаил:
— Ще трябва да избереш: или аз, или майка ти.
— Няма да избирам никого, — отвърна спокойно Михаил. — Оставаме както сме, а майка сама да си решава проблемите.
— Значи няма да разрешиш да се премести при нас?
— Вече ѝ казах.
— И как реагира?
— Обида се. Нарече ме неблагодарник и каза, че ще съжалявам.
— Очаквано…
Лидия Петрова се пенсионира рано — беше работила дълги години като стюардеса.
— Дотук с работата! — реши тя, когато получи прилична пенсия, далеч над средната българска.
Но скоро разбра, че за нейния начин на живот парите не ѝ стигат. Решението беше очевидно — да прехвърли разходите на сина си.
— Отгледах те, дадох ти образование. Сега ти е ред да изпълниш дълга си на син, — каза му, когато Михаил навърши едва 23. — От следващия месец ти плащаш наема и храната.
— Добре, — отвърна той. — Но ако аз поема грижата за дома ни, ти повече не се месиш в живота ми.
Тя прие условията — и трябва да призная, не го притесняваше. Животът на Михаил не я интересуваше особено. Основно го отглеждали баба и дядо, а Лидия си устройвала собствения живот, но без особен успех.
Минаха години. Михаил порасна и се премести при нея в горните класове. Пет години покриваше всички разходи за майка си. Тя живееше весело, харчейки пенсията си само за себе си.
Когато Лидия стана на петдесет, Михаил си доведе жена в дома.
— Много сте поддържана! — смути се Елена на първата среща със свекървата. — Изобщо не изглеждате пенсионерка.
Като разбра, че младите ще живеят с нея, Лидия се зарадва: „Чудесно“, — каза, мислейки си: „Вече дори няма да трябва да готвя.“
Елена ѝ повярва, но Михаил ѝ обясни:
— Майка ми нямаше смелост да ни изгони. Пет години покривам всичко сам.
Посещението на Ана Василева напълно развенча илюзиите:
— Дъще, внимавай! Тази жена мисли само за себе си. Когато ви стане неудобно, ще ви забрави. Важно е да държиш на мъжа си. Хареса ми, но със свекърва не си извадила късмет.
Минаха шест месеца. Лидия Петрова се влюби. Един мъж, наречен Андрей, започна често да се появява в дома. И скоро…
— Имате две седмици да се изнесете. Продавам апартамента. Местя се в Пловдив при Андрей.
— Сериозно ли говориш? — изумен беше Михаил.
— Какво?! Имотът е мой. Родителите ми го подариха.
— Значи ни изгонваш?
— Да. Абсолютно законно е.
Михаил мълчаливо си взе сакото и излезе. Вечерта той и Елена вече опаковаха багажа. Настаниха се у приятел тъкмо като наематели. След месец Лидия продаде апартамента и замина с Андрей за Пловдив.
Няколко дни по-късно Михаил опита да поиска заем:
— Не, разбира се. Имам други разходи, — студено отговори майка му.
— Е, успех, — каза той.
— На теб също, — усмихна се тя. Дори не го прегърна за сбогом.
Мина година. Лидия се обади: Андрей я напуснал, взел всичките ѝ пари и изчезнал. Остана сама, без жилище. Върна се и веднага заяви:
— Ще живея с вас.
— Не. Използвай останалите си пари и вземи ипотека.
— Заем ли? На мойта възраст? Само с пенсия?
— Намери си работа. Ще трябва да се оправяш, както всички останали.
— Значи няма да ми помогнеш?
— Не ти дължа нищо, мамо.
Избухна:
— Неблагодарен си! Отгледах те!
— Просто следвам твоя пример, — тихо повтори синът.
Лидия поостанала при приятели, докато имаше средства. После — отказ след отказ. И пак при сина си.
— Мамче, нито си болна, нито си стара. Вземи си работа. Наеми поне стая. Търси.
— Не ти ли е жал за мен?
— Не. Напомняш ми онази калинка… дето пееше цялото лято.
После Лидия си намери… не работа, а нов брак — с първия срещнат. Поне вече имаше дом.
Но това вече е съвсем друга история…
