Половин година след това ме заведоха в сиропиталище, докато леля ми продаде апартамента на родителите ми под масата, тайно от всички.
Когато станах на пет години, останах без родители. Грижата за мен пое леля Катя, сестрата на баща ми. Докато те бяха живи, у дома цареше уют. Бяха високопоставени служители, имахме просторен апартамент в центъра на София и малка вила край Сандански. Но със смъртта им всичко изведнъж стана различно.
Лелята се грижеше най-вече за дъщеря си, Пенка, но между нас не възникнаха топли отношения. Пенка, макар и по-малка, постоянно ми се присмиваше. Леля Катя, добра пред чуждите, вкъщи беше дребнава и пресметлива. Не пропускаше шанс да вземе нещо за себе си. Никога не получих нежност или подкрепа от нея.
Още от малка трябваше да чистя и мия чинии. Телевизорът беше забранен, а сладкото винаги се купуваше само за Пенка. Не след дълго лелята продаде бащината ми кола, а дрехите и бижутата на майка ми изчезваха една по една, докато тя и дъщеря ѝ се появяваха все по-елегантни на разходка из кафе-сладкарниците, на които мен не ме взимаха.
Като дете не разбирах, че леля Катя е разпродала всичко и ми казваше, че парите били за моето обучение. След няколко години се преместихме в нейния едностаен апартамент в края на града. След половин година ме остави в сиропиталището, а тя продаде семейния апартамент.
Трудно ми беше да привикна към новите условия, но скоро се приобщих към живота там. Получих добро образование и след като завърших, наех малък апартамент в столицата. Работих като чистачка в един голям супермаркет, с обещание за повишение. Един ден в магазина влезе собственикът господин Борислав.
Когато ме видя, той ме покани в офиса си след работа. Отидох сама, хем любопитна, хем тревожна. Помоли ме да му разкажа за себе си и родителите ми. Започнах да редя историята на живота си като кошмарна поредица от картини.
Господин Борислав се усмихна с онази загадъчна усмивка, характерна за сънищата, и каза, че ме помни от детството ми. Бил приятел на родителите ми. Преди години започнал бизнес, отворил верига магазини и сега гради нов търговски център, пълен с лабиринти и огледала. Когато строежът приключи, щеше да има нужда от управител. Предложи мястото на мен, но нямах подходящо образование.
Вече се канех да откажа, но господин Борислав обеща да ми помогне с квалификацията. В онзи миг се почувствах за момент свободна. Учението беше трудно, все пак любопитно сякаш се обучавах да летя или плувам през стъклени коридори. Успях да завърша курса и получих желаното предложение с добро заплащане в лева.
Минаха няколко години. Купих си двустаен апартамент. Един ден на вратата ми се появи Пенка, моята братовчедка. Не разбрах как тя и леля откриха адреса ми, но Пенка с надменност каза, че трябва да я пусна и да ѝ помогна да си намери работа.
Братовчедка ми нямаше висше образование, затова предложих временно да я взема като чистачка. Обидена, отказа веднага и звънна на майка си. Леля Катя кресна по телефона, че ми е длъжна заради грижите и годините, че ако не беше тя, съдбата ми щяла да бъде неизвестна, а ако не помогна на Пенка, щяла да ми отмъсти.
В мен се завъртя странна смесица от чувства в объркания пейзаж на спомените всичко беше едновременно реално и призрачно. През годините тя не беше се променила. Но аз не бях вече онова безпомощно момиче. Реших, че не се нуждая нито от такава леля, нито от такава братовчедка.
Половин година по-късно ме пратиха в сиропиталище, а леля ми продаде апартамента на родителите ми на черния пазар.
