Да поправим грешките си – Дани, заминаваме при дядо ти, той е малко болен – каза Антон на сина си, а момчето се зарадва, защото много обичаше дядо си. Иван Семьонов живееше сам, майката на Антон беше починала преди пет години. Той се увличаше по електроника, изобретяваше разни неща, а синът и внукът му се възхищаваха на това. Именно тази страст се беше предала и на Антон и внука, с което дядо много се гордееше. Антон и Деси са женени от дванадесет години, живеят заедно със свекървата в нейния тристаен апартамент. Нина Андреева смяташе, че нейният зет Антон е твърде мек, неумел и се занимава с непонятни работи. Зетят никога не ѝ е допадал. Стаята на дъщеря ѝ и зетя винаги беше затрупана с разни железарии и жици. Антон работеше в сервиз за ремонт на битова техника. И у дома постоянно човъркаше разни машинки, но истината е, че цялата техника вкъщи работеше перфектно. Но свекървата беше свикнала с това и не го считаше за постижение. – В крайна сметка, можеш да повикаш майстор, ако нещо не е наред – недоволстваше тя пред дъщеря си, но Деси не я подкрепяше. – Мамо, ти живееш спокойно, защото Антон винаги всичко оправя и проверява – не можеш да оцениш това по достойнство, защото винаги всичко е наред. Антон беше внимателен и никога не отговаряше на нападки на свекървата. Живееха с Деси дружно, обичаше съпругата и сина си. Но свекървата пак си намираше повод да бъде недоволна: – Антон, можеше да отвориш собствен сервиз, да работиш за себе си. – Някой трябва да работи и за държавата, да я подкрепя – отвръщаше зетят и не спореше повече. Времето вървеше. Но един ден Нина Андреева се натъкна до входа на блока на млад хубав мъж, който отключи вратата и ѝ я задържа. – Благодаря – поблагодари Нина Андреева. – В нашия вход ли живеете? – поинтересува се тя. – Да, купих апартамент на третия етаж преди няколко дни, ще сме съседи. – На третия? Да не е апартаментът на Тамара, срещу нашия? – Не знам, но апартамент номер петдесет и седем. – Точно така, тя го продаваше, замина при сина си в Пловдив, значи ще сме съседи – тя го огледа внимателно и кимна одобрително. Пред нея стоеше висок, спортен мъж със сини очи и чаровна усмивка. – Такъв зет бих искала, а не този Антон… – помисли си тя. – Приятно ми е, аз съм Нина Андреева – каза на глас. – Олег – кимна той. – Заповядайте на гости, сам живея. Вие с кого сте? – С дъщеря, зетя и внука… На следващия ден сутринта Нина Андреева излизаше за работа, а до колата стоеше Олег. – Добро утро, Нина Андреева, на работа ли сте? Ще ви закарам с удоволствие. Не се наложи да я уговаря, веднага се настани в колата му. Изговориха се на дълго и широко – разбра, че Олег се занимава с бизнес, но не уточни какъв. Вечерта само за него говореше на Деси: – Дъще, да го видиш – какъв чаровник е този Олег, бизнесът му върви, кола си има, и апартамент си купи – преувеличаваше тя. Деси особено не се впечатли… докато една вечер Олег не позвъни на вратата им. Тя отвори и се вцепени. Срещу нея стоеше висок красив мъж по домашни шорти и с гол торс. – Простете, по домашному съм – добър вечер – не бихте ли ми дали малко сол, не ми се ходи до магазина… – Добър вечер – отвърна тя и бързо му подаде солта. – Благодаря, ще я върна – каза той, а тя махна ръка – няма нужда. В това време Нина Андреева се показа в коридора. – А, нашият нов съсед! Влизайте… Деси, защо го държиш на вратата? – Антон и синът в това време бяха при дядото. – Не, не, за солта минах, приятна вечер – и си тръгна. През следващите дни разговарите между дъщеря и майка се въртяха само около новия съсед. Нина Андреева разказваше как Олег ѝ помогнал с чантите. Деси сподели как я закарал до работа. Неусетно се оказа в неговия апартамент и между тях двамата стана всичко. И никак не се разкая, че изневери на мъжа си. Нина Андреева как можа прикриваше дъщеря си пред зетя. А веднъж малкият Дани видял как майка му излиза от апартамента на Олег и се учудил. – Мамо, да не би да си объркала апартаментите? – Деси се смути. – Не, синко, не съм купила сол – затова се отбийх… Но малкият се втурна вкъщи и на кухнята отвори шкафа: – Мамо, имаме три пакета сол, може би не си видяла? Дани разказа на баща си за случката, а Антон вече подозираше нещо. Деси се промени – започна да се грижи повече за себе си, купуваше нови дрехи, смени парфюма си. Скоро разбра, че жена му се увлече по съседа. Тъщата беше на страната на дъщеря си. А той не знаеше какво да прави. – Да направя скандал? А детето? Да потърпя, може да ѝ мине… Но тъщата доволно го подяждаше: – Винаги съм ти казвала да си отвориш сервиз, щеше да си купиш кола и изобщо – съпругата ти нямаше да се вози с друг. Деси се влюби и една вечер се случи разговорът, от който Антон най-много се страхуваше. – Антоне, трябва да се разведем. – А синът ни? Дани? – Олег е добър човек, ще имат добри отношения, ще го гледа като свой – заяви Деси. – Точно така – като… Дани си има баща, аз съм неговият татко и ще живее с мен. На следващия ден Дани се похвали на баща си с нова видеоигра, подарък от Олег. Антон предложи: – Сине, искаш ли заживеем с дядо Иван? – Искам, много искам! – зарадва се малчуганът. – Антон, какви са тия новини? Дани ще остане вкъщи – настоя Деси. На Антон му беше трудно да обясни на сина си, но момчето само се досети. Взе обещание от баща си, че ще го посещава. През уикенда Антон и Дани се разхождаха в парка, бащата дойде при него. – Разбираш ли, синко… Между родители понякога става така… – Антон се опита да обясни. – Не трябва, татко, всичко разбрах. Оня чичо Олег е виновен. Той ни отне мама… Антон не знаеше какво да отговори. Следващият уикенд пак се разхождаха, и тогава Дани каза: – Тате, върнах играта на чичо Олег и повече при него не влизам. Той ме обиди, удари ме по тила, докато мама не видя, и ми каза да ходя при баба. – Вярно ли е, сине? А мама? – Още не съм ѝ казал. Мечтая да се върнеш у дома… Антон спря, вглеждайки се в очите на сина си. Деси беше цялата влюбена, забравила всичко, живееше вече при Олег. Дани беше сам на себе си, Нина Андреева мислеше само за себе си. – Добре, сине, да вървим вкъщи, да видим кой е Олег – той няма право да повдига ръка над теб. Отидоха у дома, Нина Андреева пиеше чай в кухнята, Деси я нямаше. – Ах, бившият зет! Защо си дошъл? А, между другото, пералнята се развали, ще я погледнеш ли? Олег хал хабер си няма… – Нина Андреева, как допуснахте този Олег да посегне на сина ми? – Кога? Не е вярно… Дани, вярно ли е? Дани разказа всичко – как Олег го шамаросал, блъснал го и му казал: – Ходи при баба си, тук ти е мястото… Мотаеш се само… – Не може да бъде! – възмути се тъщата, а Антон излезе и звънна на Олег. Олег отвори и беше изненадан. – Какво има? – показа се и Деси. – Нямаш право да посягаш на сина ми! – А какво толкова? Шамар по тила и?… Деси гледаше невярващо. – Олег, вярно ли е? – Голямо чудо – той да свиква, не се е оплакал. Така се възпитават момчета! По-добре да е при баща си, не ми харесва твоят син – и Деси и тъщата останаха без думи. Антон удари Олег, хвана сина си и излезе. Влетяха тъщата и Деси, и двете разплакани. – Прости, Антоне, прости, сине – плачеше Деси – защо не ми каза по-рано? – Мамо, нямаше да ми повярваш – помниш ли, че ти казах, а ти каза да не измислям? Последва дълъг разговор, Нина Андреева молеше зетя да прости на жена си. Деси плачеше: – Прости ми, Антоне, не знам какво ми стана. Прости… Заради сина ни, остани… Погледът на Дани спря Антон – не можа да си тръгне. – Добре, оставам… Ще видим как ще е – а Дани го прегърна радостно. – Тате, ти си най-добрият, прости на мама! – Антоне, прости и на мен – намеси се и тъщата – може би съм най-виновна. Това беше моя грешка, ще се постарая да я поправя. След известно време всичко си дойде на мястото. Вкъщи беше тихо и спокойно, пералнята работеше, тъщата доволна, че поправи своята грешка. Деси правеше всичко възможно да изкупи вината си пред съпруга си и вече наум сравняваше Олег и Антон – и беше все по-сигурна, че мъжът ѝ е най-добрият. Благодарим, че прочетохте историята, за подкрепата и че сте с нас. Желая ви щастие!