Оля, а тези твоите излишни килограми? Не са ли проблем? – майката на Димо не отстъпваше. – Според мен нямам излишни, особено щом бъдещият ми съпруг няма против. Няма нужда всички да сме клечки или манекенки. – Оля погледна подигравателно към Елена и майката на Димо. От тази дързост Елена пламна. – Мамо! Купила ли си чай за отслабване? А чия семки? Защо сложи толкова масло в попарата ми, това са излишни килограми! Димо, пак си купил козуначен хляб? Това е вредно! Сутрин трябва да се пие три чаши вода, иначе килограмите не мърдат… Къде ми е водата?! – такива реплики Димо слушаше още от малък. Майка му и по-голямата му сестра вечно мислеха само за фигурата си. Сестра му вече беше на трийсет и осем, не беше омъжвана и приличаше на изсъхнал кон с вечно гладни очи. А майка му беше права като плетачна игла. Това го доведе до там, че винаги се дърпаше към хора с добър апетит и весел дух. И винаги мечтаеше бъдещата му жена да не прилича нито на майка му, нито на сестра му. И такава намери! Казваше се Олга. Оля – даже името ѝ звучеше меко, приятно и апетитно, все едно ароматна торта. Не, Оля не беше дебела, но при ръст сто седемдесет и три сантиметра тежеше 85 килограма. И всички тези кила излъчваха здраве и добро настроение. Високи гърди, тънка талия, женствени форми и трапчинки по бузките, които ти се иска да ощипеш. Всичко това заплени Димо от първата среща с нея. Една вечер закара сестра си по работа до банката. Тя си взе номерче и седна на дивана, а той крачеше из залата. Изведнъж до него достигна звънлив и заразителен смях. Димо не се сдържа и тръгна по посока на звука. Смееше се операторката – едро момиче с вълнисти коси и чаровни устни. Явно беше пълничка – забелязваше се и без да се вглеждаш… Излезе от банката с Елена, но мисълта му още беше там – при усмихнатата служителка. На следващия ден, към вечерта, пак отиде до банката. Тя беше там! След края на работния ден я изчака с букет рози и… просто я заговори с една банална, но трогателна реплика. От този момент те станаха неразделни. И когато дойде време да запознае Оля с родителите си, Димо вече знаеше – именно нея иска до себе си. У Оли вкъщи го приеха с пирог, смях и музика. Баща ѝ, Ивайло Димитров, огромен и добродушен и човек, го потупа по рамото и го прие като свой син. После дойде ред да се запознае Оля със семейството на Димо: майка му Галина Атанасова, сестра му Елена и баща му Никола Сергеев. Още с влизането, майката на Димо втренчено изгледа Оля: „Вие ли сте тази Оля?“ На масата се усещаше напрежение, но баща му разреди обстановката с шега и наздравици. Разговорът неусетно отново стигна до външния вид: „Оля, имам невероятна диетоложка, ще ви помогне да се справите с проблема!“. „Какъв проблем?“, не разбра Оля. „Ами, тези килограми…“ „Аз проблеми нямам – нося ги с гордост, мъжът ми харесва, че не съм като шмъркавелите. На всички ли им е писано да са като клечки? А вие, Елена, сигурна съм, че толкова стройна жена има поне двама деца и красив мъж…“ Вечерта завърши с наздравица за всички жени в семейството – толкова различни, но толкова обичани. На сватбата родителите на Оля омаяха половината гости със своя чар и весела натура, докато майката на Димо едва гледаше булката без критика: „Можеше малко да отслабне, роклята я прави още по-едра“… Но майката на Оля ѝ отвърна достойно: „Не всеки мъж си пада по кокали, нали знаете… Вашият син си харесва истинска жена!“ Сватбата танцуваше и пееше, както се пее в българските песни! Още се надяваме младите да живеят щастливо и в обич, защото това е най-важното, нали?

Днес ми се случи нещо, което си струва да остане в дневника ми. Значи, Петя така се казва моята годеница дойде у нас да се запознае с майка ми и сестра ми. Досега бях все слушал коментари вкъщи на тема правилно хранене, здравословно тегло и други подобни. Откак се помня, в дома ни закуската се придружаваше с въпроси като Купи ли Лили чай за отслабване?, Защо пак си сложила масло в овесената каша, та това са излишни калории!, Дани, защо купи пак бял хляб вреден бил! Вода наля ли си, поне три чаши още от сутринта! и така нататък. А сестра ми, Лили, от години е обсебена от кантара. Остана неомъжена, тридесет и осем вече кани и прилича на кльощав кон с вечно жадни очи. Майка пък е тънка и права като игла.
Може би затова винаги съм бил привлечен от весели хора, които обичат да похапват и не броят всяка троха. Така си мечтаех за съпруга мила, истинска, за която храната не е враг, а повод за радост. И я открих.
Петя тя носи името на някоя нежна мелодия. Не мога да го сравня с нищо друго просто носи уют и топлина. Нито дебела, нито кльощава при ръст метър седемдесет и три тежи 85 кила, но всичко по нея излъчва здраве, женственост и добро настроение високи гърди, хубава талия, малко пухкави бузки с трапчинки, които ме карат да се усмихвам само при мисълта за тях. Честно казано, като я видях за първи път, останах като окован.
Случи се, че, докато возех сестра си до клон на ОББ, дочух онзи звънък смях тих, но заразителен. Не се сдържах и разбрах, че идва от операционната маса, където Петя тъкмо обслужваше един възрастен господин. Разсмя се така искрено, че, колкото и да се стараех, не можех да откъсна поглед от нея. Имаше бухнали къдрици и устни като контур на сърце беше ясно като бял ден, че не си брои калориите като войник.
Мисълта ми остана при нея и след като с Лили се прибрахме сестра ми, разбира се, пак си приказваше за това, как поредният ѝ обожател ѝ предложил пържоли, а тя яде само варени гърди. Кимах съчувствено а наум броях минутите до следващата среща с Петя.
На другия ден пет следобед, захванах букет прекрасни български рози, отидох до банката и дочаках края на работния ѝ ден. Когато ѝ подадох розите и плахо попитах: Нямате ли нужда от съпруг или ако майка ви търси зет се засмя със същия онзи искрен смях и пое цветята. Мириса им я зарадва сякаш с тях донесох разцъфяла градина.
Оттогава сме неразделни. Понякога, като срещнеш твоя човек, наистина спираш да търсиш това се случи с нас. След месец ѝ предложих брак, Петя каза веднага да, остана да ме запознае с родителите си.
У тях беше истинско пиршество: баница, кюфтета, топъл хляб, весели приказки и смях. Майка ѝ, Стоянка, едра хубавица, ме прегърна и нацелува по двете бузи. Баща ѝ, Иван Петров, ме затупа по гърба като стар приятел: Стой далеч от женски клюки и ще поживееш дълго! А нашата Петя е бисер пази я, сине.
Седнахме на трапезата, ядохме, смяхме се Иван извади китарата, всички запяхме стари шлагери. В тоя дом се почувствах свой и знаех всичко би трябвало така да бъде.
Три дни по-късно дойде моят ред. Петя купи домашни пасти и еклери от сладкарницата Неделя да занесем на моите жени. Следобеда пристигнахме.
Майка ми, Галя Николаева, отваря вратата, изглежда Петя я изненадва. Виждам я как изучава Петя от глава до пети, очите ѝ се разширяват леко, но Петя веднага ѝ подава ръка с широка усмивка и влиза навътре.
Мамо, Лили, татко, това е Петя, годеницата ми, скоро имаме сватба казвам. Всички се ококориха. Тишина, само клаксоните и приборите леко тракат
Петя, добре дошла! Сладкиши за дамите! бързо разведрява атмосферата баща ми, Николай Василев.
Аз не ям такива неща, особено вечер. майка ми дърпа кутията настрани, но баща бързо я придърпва: Преувеличаваш, Галя!
Петя леко въздъхна.
Чувствай се като у дома си, Петя прошушна баща ми и наля по малко шампанско. Засмяхме се на негов виц, напрежението спадна.
Тогава майка ми, уж загрижена, измърмори: Аз имам чудесна диетоложка за теб, ще ти помогне с теглото
Аз нямам нужда от помощ. Така се харесвам, а човекът до мен явно също! Петя огледа майка и сестра ми леко подигравателно. Лили се изчерви.
Петя, имаш поне 20 излишни кила! Какво ще стане, като родиш!?
Тогава ще си имам семейство и ще съм още по-щастлива. Лили, ти женена ли си? Петя усмихната отхапа от пастата, сестра ми се задави от яд. Баща ми наля вино:
За жените в нашата къща такива различни и такива обични!
След два часа на излизане с Петя погледнахме една друга, въздъхнахме едновременно и избухнахме в смях.
Да, хубаво беше да ми кажат, че съм пълничка
Роднини не се избират, Петя. Ти си красива и винаги ще те обичам такава.
Сватбата беше на 25 август. Роднини и приятели, и моя, и на Петя, се събраха в обредния дом в София. В ресторанта Петя блестеше в красива българска рокля нежна, лежеше перфектно по формите ѝ. Майка ѝ изяществото на жената, която не се срамува от фигурата си, сама обра погледите на половината мъже в залата. Майка ми слабичка, стегната в скромна рокля, приличаше поразително на Лили.
Стартира първият танц, всички утихнаха очевидно бе, че нищо друго не съществуваше в този момент за нас с Петя.
Но майка ми с нейното постоянно негодувание не можеше да се сдържи:
Петя направо е огромна, роклята я прави още по-едра
Думи, които просто не можеш да върнеш; и ги чу Стоянка, майката на Петя. Тя се изправи гръмко:
Вашият син харесва пълнокръвни, живи жени, не кокали! А ти внимавай какво говориш за дъщеря ми! и закова майка ми към стената
Нямаше нужда от кавги бащата на Петя строго прекрати сцената: Момичета, време е и ние да потанцуваме. Стига спор!
Хвана жена си за кръста, музиката възропта, всички се усмихнахме. Сватбата се превърна в истински празник.
Сега, като препрочитам това, си давам сметка какво научих: Колко важно е да приемаш хората до себе си такива, каквито са и най-важното е да се обичате, без значение формата. Защото колкото и да е пищно или слабо едно тяло, щастливите хора са истинската красота на този свят. И няма по-голямо щастие от това да си сред тях.

Оцініть статтю
Додати коментар

;-) :| :x :twisted: :smile: :shock: :sad: :roll: :razz: :oops: :o :mrgreen: :lol: :idea: :grin: :evil: :cry: :cool: :arrow: :???: :?: :!:

19 − three =

Оля, а тези твоите излишни килограми? Не са ли проблем? – майката на Димо не отстъпваше. – Според мен нямам излишни, особено щом бъдещият ми съпруг няма против. Няма нужда всички да сме клечки или манекенки. – Оля погледна подигравателно към Елена и майката на Димо. От тази дързост Елена пламна. – Мамо! Купила ли си чай за отслабване? А чия семки? Защо сложи толкова масло в попарата ми, това са излишни килограми! Димо, пак си купил козуначен хляб? Това е вредно! Сутрин трябва да се пие три чаши вода, иначе килограмите не мърдат… Къде ми е водата?! – такива реплики Димо слушаше още от малък. Майка му и по-голямата му сестра вечно мислеха само за фигурата си. Сестра му вече беше на трийсет и осем, не беше омъжвана и приличаше на изсъхнал кон с вечно гладни очи. А майка му беше права като плетачна игла. Това го доведе до там, че винаги се дърпаше към хора с добър апетит и весел дух. И винаги мечтаеше бъдещата му жена да не прилича нито на майка му, нито на сестра му. И такава намери! Казваше се Олга. Оля – даже името ѝ звучеше меко, приятно и апетитно, все едно ароматна торта. Не, Оля не беше дебела, но при ръст сто седемдесет и три сантиметра тежеше 85 килограма. И всички тези кила излъчваха здраве и добро настроение. Високи гърди, тънка талия, женствени форми и трапчинки по бузките, които ти се иска да ощипеш. Всичко това заплени Димо от първата среща с нея. Една вечер закара сестра си по работа до банката. Тя си взе номерче и седна на дивана, а той крачеше из залата. Изведнъж до него достигна звънлив и заразителен смях. Димо не се сдържа и тръгна по посока на звука. Смееше се операторката – едро момиче с вълнисти коси и чаровни устни. Явно беше пълничка – забелязваше се и без да се вглеждаш… Излезе от банката с Елена, но мисълта му още беше там – при усмихнатата служителка. На следващия ден, към вечерта, пак отиде до банката. Тя беше там! След края на работния ден я изчака с букет рози и… просто я заговори с една банална, но трогателна реплика. От този момент те станаха неразделни. И когато дойде време да запознае Оля с родителите си, Димо вече знаеше – именно нея иска до себе си. У Оли вкъщи го приеха с пирог, смях и музика. Баща ѝ, Ивайло Димитров, огромен и добродушен и човек, го потупа по рамото и го прие като свой син. После дойде ред да се запознае Оля със семейството на Димо: майка му Галина Атанасова, сестра му Елена и баща му Никола Сергеев. Още с влизането, майката на Димо втренчено изгледа Оля: „Вие ли сте тази Оля?“ На масата се усещаше напрежение, но баща му разреди обстановката с шега и наздравици. Разговорът неусетно отново стигна до външния вид: „Оля, имам невероятна диетоложка, ще ви помогне да се справите с проблема!“. „Какъв проблем?“, не разбра Оля. „Ами, тези килограми…“ „Аз проблеми нямам – нося ги с гордост, мъжът ми харесва, че не съм като шмъркавелите. На всички ли им е писано да са като клечки? А вие, Елена, сигурна съм, че толкова стройна жена има поне двама деца и красив мъж…“ Вечерта завърши с наздравица за всички жени в семейството – толкова различни, но толкова обичани. На сватбата родителите на Оля омаяха половината гости със своя чар и весела натура, докато майката на Димо едва гледаше булката без критика: „Можеше малко да отслабне, роклята я прави още по-едра“… Но майката на Оля ѝ отвърна достойно: „Не всеки мъж си пада по кокали, нали знаете… Вашият син си харесва истинска жена!“ Сватбата танцуваше и пееше, както се пее в българските песни! Още се надяваме младите да живеят щастливо и в обич, защото това е най-важното, нали?
Сватбата, която се превърна във финал