Съпругът ми и аз решихме да си направим почивка на морето нашата обичайна традиция. Всяко лято с приятели товарим колите, вземаме палатките и тръгваме към някой див плаж по Черноморието. Там разпъваме лагера си, през деня се къпем в морето и се припичаме на слънце, а вечер си правим огън, пеем песни с китара и отпиваме по чашка хубаво българско вино.
Тази година обаче нещата бяха по-различни. С нас реши да дойде моята балдъза Елица… и двугодишният ѝ син. Дълго се колебахме какво да правим да я поканим ли, или не. Накрая, с известна доза нежелание, решихме, че ще бъде хубаво за всички. Е, колко сме сбъркали!
Още по пътя към морето започнаха проблемите. Елица непрекъснато настояваше да спираме за почивки на всеки час. Уж била изморена, трябвало да се разтъпче. Това забави пътуването ни ужасно, пристигнахме късно вечерта, изтощени. Нашите приятели вече си бяха направили баня в морето и ни чакаха с нетърпение. Само че още щом стъпихме на мястото, започнаха нови проблеми.
Няма да живея тук! обяви Елица с негодувание.
Какво искаш да кажеш? попитах. Нали знаеше, че ще къмпингуваме!
Аз си мислех, че къмпинг значи да намерим някоя хижа или къща тук, а не да спиме в палатки… възрази тя, а съпругът ми, Андрей, вече мрачно ръмжеше.
Какво, според теб, правят всички тези спални чували и палатки в багажника?
Мислех, че за декор са… изсумтя Елица.
Нямаше как, резервирахме ѝ стая в близка къща за гости. Оттук нататък Андрей трябваше не само редовно да я кара до стаята ѝ и обратно към нас при къмпинга, но и постоянно да я води из града в кафенета, магазини и пазари. Не стига това, но тя дори очакваше да оставяме бебето ѝ под наше наблюдение, докато тя “си почивала”.
За чест на детето, то беше прекрасно. Детето на Елица мъничкият Христо нямаше никакви капризи. Слушаше, играеше весело на плажа, пръскаше се във водата, хапваше това, което му предлагаме, и после кротко заспиваше в палатката. Майка му, за съжаление, беше истинска буря в морето недоволна, изискваща, изтощителна.
Следващото лято? О, със сигурност ще откажем, ако се запише в списъка ни отново. Но трябва да признаем Христо? Може би след време той ще стане перфектният къмпингар. Майка му никога.
