Гришо, можех да си тръгна и преди половин час каза тя спокойно И ако си помислиш да ми посегнеш, направо тук ще те закопая!
А защо, аджеба, се остави да те вържа? скочи той и я загледа учудено.
Любопитно ми беше за този цирк. Даниела хвърли ръждивия пирон. На местата, където аз съм оцелявала, ти ще се свреш в ъгъла и ще ревеш за майка си!
Мислиш ли дълго да ме държиш тука? попита спокойно Даниела. По принцип това си е отвличане, ако не си разбрал.
Мога да те държа тука колкото си искам ухили се Гришо А и за отвличане тепърва ще трябва да се доказва!
Ще ме търсят! отбеляза Даниела.
Не-е! ухили се още по-широко Гришо Единственото, което ще покаже разследването, е че си избягала доброволно!
Как така? не разбра Даниела.
Пари от банкомат тегли ли?
Ти ми ги преведе, за да ги изтегля без комисиона вдигна рамене Даниела.
А кой знае това? Но при банкомата си била! И още зареждането на бензиностанцията на изхода от града! Гришо тупна с пръст по челото си Там има камери!
Напълни не само резервоара, но премести и три туби. Докато ги подреждаше в багажника, куфарите ти бяха вътре!
А и на теб ще ти зададат въпроси, бил си с мен каза Даниела.
Аз ще кажа, че си ме свалила на отбивката, откъдето се прибрах пеша Гришо се подсмихна Според всички факти: събрала си си багажа, изтеглила си пари, заредила си се и си избягала в неизвестна посока!
И колко смяташ да ме държиш тука? повтори вече не толкова сигурно Даниела.
Колкото ми е кеф сви рамене Гришо Докато свят светува. Или докато дишаш!
Тези думи трябваше да я изплашат, но Даниела само го изгледа студено.
Един въпрос Даниела се втренчи в девера си Защо ти е всичко това?
Уникално спокойствие имаш! изсумтя Гришо Имам си подозрения, че такава си и към брат ми!
С него си само заради парите! И се правиш на добра, за да го обереш, щом омекне достатъчно!
Значи браниш своя брат? Даниела се усмихна Разрешаваш си да изобличиш коварната снаха?
Даниела, хайде честно Гришо клекна на колене пред нея Кой нормален човек ще трае непрестанните мрънкания на нашите, ще се справя с всичко, и пак ще е винаги усмихнат?
От всички страни погледнато ти си перфектна домакиня! Всичко ти е наред, всяка работа правиш с усмивка!
И какво? попита Даниела.
Не става така! поклати глава Гришо Никой не би издържал, ако нямаше някаква велика цел!
А Иван има апартамент, вила, гараж, две коли и фирма! Дядо беше щедър с него, а останалите го мразят заради това.
Но Иван не е като дяда. Лесно може да го изманипулираш! Ти изглеждаш идеалната съпруга, а всъщност го чакаш да отслабне и тогава хоп обираш го! За теб е добра плячка! Приемаш обидите и от него, и от нас, и от нашите родители. Не може да е само това.
Значи ме докара тук, за да разбереш мотивите ми или да ме заровиш тихичко? попита спокойно Даниела.
Ето! Дори сега не се страхуваш! извика Гришо Друга на твое място щеше да реве и да се тресе, а ти като камък! Да не си психопатка? Или не чувстваш нищо?
Гришо, каквото съм преживяла, сегашните ти простотии са ми като дребен комар отвърна Даниела Всичко, което си ми изредил, не бива и да се сравнява с това, през което съм минала!
Лъжеш! Заговаряш ми зъбите! отсече Гришо Надяваш се да те съжаля и да те пусна!
Да си направим изповед, а? замислено каза Даниела Ще слушаш? Ти похитителят!
Ами, казвай опря се Гришо на стената на разнебитената къща, в която я беше докарал.
Никога никому не съм разказвала всичко замислено започна Даниела Започвам още от самото начало!
***
Родила съм се най-необичайно не в болница, нито у дома, а в междуградски автобус, возещ работници към Кремиковци.
Татко, Христо, най-накрая решил да заведе мама Ренета в болница, защото не можел повече да я слуша как вика и се оплаква.
Толкова бяха объркани, та се чудя как забелязаха, че се почва раждането след девет месеца бременност!
На раждането станаха свидетели около двайсет ядосани, недоспали бачкатори. Татко го отупаха, а на мама й смилиха сърцето, току-що родила! Автобусът вместо за Кремиковци към Шейново профучал.
Докторите мърмориха за възможни усложнения, ала Господ се смили родих се здрава.
Това събитие вдигна на крак цялото отделение, та социалните веднага дойдоха.
Баба Златка Иванова ме взе от родилното, но не и майка ми. Прие ме от сестрата, натовари ме на такси и отпраши. За мама Ренета след часове татко Христо пристигна.
Слухове се носеха, че родителите ми не били толкова разтревожени, задето не им върнали детето! Даже рождения ден празнували до зори.
При родителите се върнах чак на пет години. И то при ужасни обстоятелства.
Баба Златка, поемайки ме от родилното, излезе в пенсия. Но остана сама и с новородената внучка, почти пенсионерка, с малко сила и още по-малко здраве.
Но как да ме даде в дом за сираци?
До петата ми година успя да ме отгледа. След това си отиде. Но…
Инсултът я връхлетя сутринта, докато приготвяше закуска. Явно само Господ й помогна да спре газа на котлона в последния момент. Аз бях с нея у дома. Дни наред сами.
Пет дни преживявах заключена с баба, докато в детската градина не забелязаха, че липсвам, и накрая надничаха в къщата.
Тогава душата ми учеше оцеляване сурови макарони, мухлясал хляб, прокиснала супа, гнили зеленчуци.
Когато разбиха вратата баба държеше всичко под ключ, за да не навестят дъщеря й и зетят неканени…
Дано Господ не остави следа от тази травма казваха психолозите. Ала надали…
Смъртта на баба за кратко изтрезви мама. Гони тате, взе си ме обратно със социална борба.
Тате Христо също се стегна дори изкара месеци без ракия.
Година живяхме като семейство. Доведоха ме на първия училищен звънец.
Имаше шанс за нещо нормално. Но тези вредни навици затриват не само тялото, разсипват и душата! На моите родители душите бяха като оръфани парцали.
Първо се срина Христо. После повлече и Ренета. Тя не се и съпротивляваше.
Сякаш съдбата временно бе забравила за мен. Социалните също. Шест години така изкарах. Никому не го пожелавам!
Вкъщи само циганските истории безкрайни купони, гости, караници, скандали, почти никакъв ред или чистота.
Имаше периоди, в които ядяхме един ден, три дни пиеха.
Колкото и да не исках, бях част от всичко това.
Така разбирах от каква нужда и при какви обстоятелства съм се озовала с родителите си темата никога не заглъхваше.
Имаше периоди на просветление, но никога и при двамата родители едновременно.
Когато поспре пиенето за малко, се опитваха да върнат реда, да изгонят гостите, да напълнят хладилника.
Радвай се, че имаш майка казваше мама. Без нея си изгубена!
Същото и от тате:
Яж, че си слаба вече, страшно ми е да те гледам припяваше ми той.
Хващала съм ги и съм ги дърпала през снега до вкъщи, паднали и премръзнали. Знаех, че ако не ги спася и с мен е свършено.
След като навърших 12, попаднах в дом. За родителите си се спасих. Но никой не може да те опази от другите деца те могат да са много жестоки. Там оцелява най-силният.
Аз бях дребничка слабо хранене цял живот.
Трябваше всеки ден да се боря за залък хляб всяко проявено чувство беше слабост.
Оцелях, научих се да се пазя. Същевременно разбрах: в истинския свят има други правила. Това ми отне почти година след излизането от дома.
После срещнах Иван.
Когато видях добротата и грижа в очите му, разбрах, че се влюбих.
Иван не се интересуваше, че съм израснала в дом. Просто ме обикна.
Родителите му категорично не ме одобряваха. На мен в очите ми заявяваха, че не съм за техния син. Аз казвах:
Ще се старая да бъда добра съпруга!
Вече бяхме женени.
Колко претенции са минали през ушите ми… Просто не се описва! Не била достатъчно чиста, не готвела вкусно, не се грижела за Иван. Класиката на нервната свекърва.
Даниела все едно не го чуваше. Никога не се оплакваше на мъжа си.
Ивановият брат Гришо гледаше това отстрани. Зяпаше и мълчеше. Десет години!
За тези години Иван получи апартамента, вилата, гаража и бизнеса дядо му прехвърли всичко. А иначе, между другото, аз продадох наследството си от родители и баба, дадох парите за наше жилище.
С Иван си имаме момиченце. Той пое фирмата на дядо си, аз работя администратор в салон за красота и съм добра домакиня.
У дома винаги е подредено и уютно. Посрещам го с вечеря и усмивка.
Гришо си даваше сметка, че се иска железен характер да търпиш и издържаш всичко това и да не се сломиш. Затова реши да ме отвлече и изпита, за да разбере какво искам всъщност. Дали не търпя заради богатството.
***
Гришо, всичко, през което съм минала, изобщо не може да се сравнява със сегашните ми грижи спокойно казваше Даниела Работата, домът, дъщерята.
Дори претенциите на майка ти са смешнички! позволи си усмивка. А твоето отвличане него го броя за зле направена шега!
Но мога да те оставя тук не се отказваше Гришо.
Сериозно? присмя се Даниела. Добре опитай!
Тя пусна въжетата и се изправи цяла, стиснала парче ръждив метал.
Можех да изляза и преди половин час каза. А ако се опиташ да ми навредиш, сам ще си копаеш гроба!
А защо позволи да те вържа? попита той.
Исках да видя този театър тросна се тя. Там, където аз съм оживявала, ти ще се криеш и ревеш!
Проблемите, които ти смяташ за непреодолими, мен не ме плашат. Просто обичам брат ти. И своето семейство!
Ако застанеш на пътя ни, просто ще те премахна. Без драми, ток шоута и улики!
Гласът ѝ беше като леден вятър. Гришо разбра, че не се шегува, и го обля студена тръпка.
Айде води ме у дома, похитител такъв! усмихна се Даниела.
Когато я оставяше пред блока, Гришо попита:
Да се махам ли от София? Ще ме предадеш ли?
Гледай си работата усмихна се Даниела. Не всички са като теб!
Гришо си замина от града. А Даниела не каза и дума на Иван. Само че смени часа за маникюр по време на битката с въжетата беше счупила три нокътя. Това, както се оказа, беше истинският проблем!
