Днес ме уволниха. Причината? Възрастта. На прощаване подарих на всички колеги рози, а на шефа оставих папка с резултатите от тайния ми одит.
— Елена, време е да се разделим.
Георги го каза с оня бащински мек тон, който винаги включваше, когато подготвяше някоя подлост. Облегна се в масивното си бюро, пръсти преплетени на корема.
— Решихме, че на компанията й трябва свежи възгледи. Нова енергия. Надявам се, че разбираш.
Гледах го, поддържаното му лице, скъпия вратовръзка, който аз му избрах за миналогодишния корпоратив. Разбирам ли? Да, разбирам перфектно. Инвеститорите започнаха да говорят за независим одит, а на него му трябваше спешно да се отърве от единствения човек, който знае всичко. От мен.
— Разбирам. — Отговорих спокойно. — Новата енергия е Катя от рецепцията, която бърка дебит с кредит, но е на двадесет и две и се смее на всичките ти шеги?
Той се скиви.
— Не става въпрос за възрастта, Еленко. Просто… подхода ти е малко остарял. Тъпчем на едно място. Трябва пробив.
Пробив. Думата, която повтаряше през последните шест месеца. Градих тази фирма с него от нулата, когато се навъртяхме в тесния офис с олющени стени. Сега, когато офисът стана лъскав, изглежда вече не пасвах на интериора.
— Добре. — Станах леко, усещайки как всичко вътре ми замръзва. — Кога да освободя бюрото?
Спокойствието ми го изненада. Очакваше сълзи, молби, скандал. Всичко, което би му дало право да се почувства великодушен победител.
— Можеш днес. Не бързай. Отдел „Кадри“ ще подготви документите. Обезщетението е наред.
Кимна
