Тя се подиграваше с моята бедност, докато не разбра кой съм всъщност!
Често ние, българите, оценяваме хората по дрехите им, по телефона им или дори по това в кой квартален магазин пазаруват. Но външността понякога е само маска начин богатите да разберат кой какъв е всъщност. Моят дневник днес е за тежкия урок на онези, които слагат парите над човечността.
**Сцена 1: Срещата пред хотела**
Пред входа на един от най-скъпите столични хотели, Цветелина облечена в стилна рокля от наш известен дизайнер ми препречи пътя. Аз, Мартин, изглеждах напълно семпло носех старо тъмносиво суичърче, поизносени дънки и найлонова торбичка с покупки от Билла.
Цветелина ме изгледа отвисоко и се усмихна иронично:
Още ли си пазаруваш от кварталните магазини, Мартине? Явно някои неща никога не се променят.
**Сцена 2: Гордост и диаманти**
Погледнах я спокойно. В очите ми нямаше нито обида, нито гняв. Това още повече я изнерви. Тя вдигна ръка, за да покаже огромния си диамантен пръстен.
Моят нов мъж го купи вчера, изфука се тя. Той наистина може да издържа жена. Не като теб. Ти още си при неудачниците.
**Сцена 3: Неочакваният обрат**
В този миг до нас тихо спря луксозен тъмен Мерцедес. Излезе Георги мъж с перфектен костюм и самоуверена осанка. Цветелина, убедена, че е познат на мъжа й, се усмихна широко и протегна ръка.
О, Георги, виж кого намерих! извика тя, готвейки се отново да ме принизи.
**Сцена 4: Истинският момент**
Но Георги дори не я погледна. Мина покрай нея, поклони ми се и каза с уважение:
Господин Петров, извинявам се за закъснението! Частният самолет е готов може да тръгваме, когато пожелаете.
**Сцена 5: Финалът**
Усмивката мигом изчезна от лицето на Цветелина, челюстта ѝ увисна от смаяно недоумение. Подадох тихо торбичката си на Георги и му отвърнах:
Няма нищо, Георги. Хайде да тръгваме.
Дори не се обърнах към Цветелина просто влязох в колата. Тя остана на тротоара, вкаменена от изненада, докато луксозният автомобил ме откара далеч от този, който току-що ме бе нарекъл загубеняк.
**Как завърши всичко?**
Цветелина дълго не можа да се съвземе. Скоро разбра, че г-н Петров всъщност е собственикът на компанията, в която работи успешният ѝ съпруг. Само седмица по-късно го извикаха в офиса и учтиво го помолиха да напусне поради уронване на корпоративната етика от страна на неговото семейство.
**Поуката е ясна:** Не се присмивайте на този, който изглежда обикновено. Може би той просто няма нужда да доказва стойността си със златни пръстени.
Днес научих: Човечността струва много повече от парите и фасадата.
