Не успяхте ли да възпитате правилно децата си? Виж Гого на Митко
В началото Пенка изобщо не разбираше защо майка ѝ изведнъж започна да я упреква за всичко. Допреди време тя я хвалеше непрекъснато, особено пред по-големия ѝ брат казваше му да взема пример от нея.
Живееха скромно, нито богати, нито съвсем бедни. Имаха нужното, а за по-големи неща семейството събираше пари дълго време. Даже имаха кола, стара, но работеше. Ако случайно спираше, бащата на Пенка веднага я поправяше.
След гимназията брат ѝ Георги беше приет в Софийския университет. Пари за него отиваха много квартира, храна, такси…
Пенка виждаше, че родителите трудно се справят и се лишават от много неща. А след две години и за нея идваше ред да кандидатства.
Втора студентка в София не можем да издържим, и тук има университет давай в Пловдив, момиче!
Тя се вслуша остана в Пловдив, записа се във ВУЗ-а, хвана работа още първата година. Почна като куриерка през уикендите, после като сервитьорка в имагинерното малко кафе до блока. Следеше да е на държавна поръчка, изкарваше си сама за дрехи, а понякога и пазаруваше за вкъщи.
Браво, дъще, и вкъщи помагаш. Хем учиш, хем бачкаш. А Гого… Той не може хем работа, хем учене в Софийския много изискват, дома няма!
И аз се уморявам, нощем правя курсови
Ей сега дома си е дома, тука е по-лесно, то се знае!
След време брат ѝ завърши, остана да търси работа в София, защото там все пак има повече перспектива. Работа имаше, ама с неговите претенции трудно. Родителите продължиха да му помагат.
Трябва да се задържи, после ще потръгне.
Потръгна една работа, после друга, накрая така се случи, че се ожени за дъщерята на шефа си. По случайност на живота.
Роди се синът им закотви се в София. Тъстът даде квартира, вдигна му заплатата Извади късмет, няма що. Родителите въздъхнаха с облекчение.
Пенка се омъжи, но не така престижно. С мъжа ѝ си спестиха и под наем, и за жилище се напъваха далеч от столицата, в Пловдив.
Появи се дъщеря, а после изненада близнаци момчета. Чакаше второто дете, а то дошли две наведнъж. Трудно си беше, ама не мрънкаха. Децата растяха, ходеха на училище, помагаха вкъщи.
След 35 години брак родителите решиха най-после да отпразнуват годишнина. 25-годишнината пропусната, 30-годишнината и тя така, все пари нямаше А сега решиха, стига толкова стискане.
Гого дойде с малкия си син, а жена му нямаше възможност, но прати голям подарък ваучер за техника. Препоръчала да си купят съдомиялна.
Гого още на влизане подаде подаръка. Е, естествено главната атракция на вечерта! После цяла вечер майка им показваше и хвалеше съдомиялната: Вече няма кой да търка чиниите, машината работи!
Подаръкът на Пенка и семейството ѝ ваучер за почивка на двама, като меден месец на стари години изобщо потъна в сянката на съдомиялната, макар че струваше повече.
Майка ѝ и баща ѝ отидоха на почивка, дори след връщането благодариха, но все пак намекнаха, че съдомиялната е била по-разумна инвестиция, защото всеки ден влизаше в употреба, а от почивката спомен, и край.
Започна се пак: при всяка възможност майката на Пенка напомняше за успешния син. Синът е в София човек човек! Права кариера, голямо жилище, съпруга, дете и всичко идеално.
Едно дете има, а вие цяла сюрия! Защо трябваше да се трупат? Сега ги гледаш, а после? Виж го Гого
В Гогоs home всичко е по последна мода прахосмукачка мие вместо него, осветлението с автоматично копче, поръчват си храна, идва чистачка
Мамо, аз всичко сама си оправям, а и децата помагат, и мъжът ми.
А пък Гого
А пък брат ти
Мина време, децата на Пенка завършиха училище, останаха в Пловдив, всички с висше. Майка ѝ и тогава не пропусна да я жегне:
Не можахте ли да ги накарате да учат в София, да излязат хора! Виж Гого, Гогоs син…
Мамо, моите деца са прекрасни, а за Гогоs син не знаеш всичко! Бяхме им на гости и там не е розово. Я веднага мернах.
Недей да злословиш. Ако ти не си излязла човек, и децата ти няма да станат. Язък наплодили!
Тъй е, мамо не съм човек, в София не живея, мъж ми е свестен, ама не правилния. Децата златни дипломи, ма уж в провинцията.
Жилището е супер, ама без чистачка. Прахосмукачка? Ами, ръчна! Съдомиялната само на празници хващаме.
Винаги помагаме малко, но помагаме. И на вас. Сега ни трябва нова кола, още дребни неща.
Колата ще почака. Пари на Гого сега са по-важни.
Знам, мамо Гого е винаги по-важен. Откакто се изнесе в столицата все така. Аз не съм искала да съм в София, ама и тук не ми помагахте.
Къщата на дядото отиде за учението и живота на Георги. Къщата на другия дядо заради Гого и старта му в София, а аз като поисках назаем за близнаците, дори не дадохте. Ние като ходихме в София на Гого да сте мислили ние да спим у тях? Няма такова нещо в хотел, както чужди… Не харесвахме на жена му от провинцията сме!
Те сега разведени, нямал жилище, нямал кола, синът им я потрошил вече…
Да си не обсъждаме брат ти сега, да помагаме просто.
Не, мамо! Тук работа има, заплатите скромни, но за нас са ОК. Той иска повече, ами… Ами няма такава оферта! Какво да дам стотинки ли? Пари за бизнес, после за кола, после за апартамент, а аз нищожната сестра от провинцията ще го спасявам?
А ти защо така ми говориш?…
Всичко наред, мамо. Просто разбрах, че брат ми е човекът. Нека сега гледа вас, той е на ред.
Пенке, принуждаваш ни да продадем апартамента. Не ти ли е ясно?
Може и така да е. Само не забравяйте да си вземете стаичка поне.
Взеха решението продадоха си хубавия апартамент, купиха на старо, една стая някъде из Пловдив, а другата част от парите на Георги. Отиде той пак в София. Какво да прави тук?
Бизнес не стана, а Гого отново стана човек в очите на майка ни. Тя пак натякваше на Пенка колко е несполучлива, а ремонт на жилището поиска от нея. Пенка помагаше, ама за ремонт не.
Нали на Гого ще остане квартирката после? Той човекът, да я ремонтира!
Парите пак свършиха, брат ѝ се върна вкъщи. В едната стая всички прясно, свежо.
На кухненския диван спят поне за кратко е бил човек. Както казват сбъркали залога…
Хайде, приятели, вие как мислите? Пишете ми! Споделете какво бихте направили на мое място!
