Баща ми излизаше от вкъщи два пъти седмично по няколко часа. Връщаше се пълен с енергия и в прекрасно настроение. Скоро тайната му беше разкрита.
Тогава бях на 10, а по-големият ми брат на 12. Той цял ден си играеше във двора. Не се разбирахме много. Аз помагах на майка си в домакинските работи. Татко работеше в завод и се прибираше късно вечер. Мама приготвяше вечеря, сервираше масата, и всички седяхме да ядем. След това той обуваше лактените си обувки, стоя дълго пред огледалото и без дума излизаше. Мама гледаше с яд към вратата след него. Чудех се защо се държи така и къде отива татко. После той се прибираше весел. Един ден попитах майка си защо се ядосва, когато той излиза.
Тя отвърна, че баща ми има друга жена. Не можех да повярвам. Виждах колко обича майка ми нямаше как да направи такова нещо. Следващия път, щом излезе, го последвах. Отиде право към сградата на Народния театър и влезе вътре. Стоях на място, нерешителна дали да вляза. Изведнъж някой ме докосна по рамото. Обърнах се и видях красива жена. Познах я беше известна актриса. В нейна компания влязохме. В залата имаше тълпа от хора.
Баща ми беше на сцената. Не знаех, че е оперен певец! Оказа се, че е изключителен талант. Изпълняваше ария и не забелязваше, че съм сред публиката. Седях в най-задните редове. Сълзите ми бликаха от щастие. Когато приключи, аплодисментите продължиха дълго. Направиха му овации, поднесоха му цветя. След концерта се разходихме с него в Борисовата градина и се върнахме радостни. Прибрахме се, аз се промъкнах до майка ми и прошепнах: Татко няма друга жена, той ходи в театъра. А тя ми отвърна тихо: Знам.
Това ме научи, че понякога истината е по-красива, отколкото изглежда.
