Само моя съдба
Мамо, какво правиш тук? изненада се Елица, като видя майка си в женското консултативно бюро.
О, Лице, и ти ли си днес на преглед? А вчера не ми каза нищо смутено понижи глава Стела.
Мамо, тук е само за бременни. Защо си тук? Елица поглади закръгления си корем.
Лили, исках да ти кажа жената се огледа, търсейки подходящи думи. Е, и аз очаквам дете.
Стела роди Елица на осемнадесет. Бащата на момичето не се интересуваше от нея, плащаше мизерни алименти, да и то със съдебно решение.
Но Стела обичаше дъщеря си до лудата. Работеше на две места, нощем шиеше на поръчка. Приятелките клатеше глави: Защо се изтощаваш така? Цялата си младост ще изгубиш! Но Стела не слушаше. Само за да има всичко нейното момиче. Най-вкусните шоколади, модерни якета, скъпи кукли всичко, което поиска Елица. Самата тя се лишаваше от всичко, но дъщеря ѝ никога не усети липса.
Елица свикна с най-доброто. Не броеше пари искаше, купуваше, дори с класа успя да отиде на море. Когато дойде времето за кандидатстване, избра най-престижния университет на платено обучение. Стела дори не възрази.
На третата година Елица срещна Борис. Той беше по-стар, завършваше. На Стела веднага му хареса сериозен младеж, с акъл в главата. Радваше се: най-сетне дъщеря ѝ ще има стабилен мъж, опора. Дори ако роди няма да остане сама.
И точно така стана. Елица забременя. Борис веднага ѝ предложи брак, направиха разкошна сватба. Половината пари дадоха неговите родители, другата половина Стела, а дори им подари и почивка в Слънчев бряг.
Бори, да излезем на разходка предложи Елица.
Да, давай. Времето е хубаво, а и ново кафе отвориха наблизо. Ще влезем, хапнем нещо усмихна се съпругът, милвайки корема ѝ.
Разходиха се в парка, храниха гълъби, после влязоха в кафенето. Току-що седнаха Елица внезапно пребледня.
Какво ти е? намръщи се Борис.
Мама кратко хвърли тя.
На два маси от тях седеше Стела с непознат мъж.
О, точно така! Борис се обърна.
Стела ги забеляза, смутено се усмихна.
Да отидем да поздравим. Кой е с нея? започна да става Борис.
Няма да отиваме. И да не гледам! Елица скочи рязко и изтича навън.
Борис плати и я настигна. На тротоара Елица вече изясняваше отношенията си с майка си:
Кой е този?! Напълно забрави ли, че скоро ще ставаш баба?
Ели, ти вече си възрастна. Израстих те, нямам ли право и на свой живот?
Борис тактично се намеси:
Всичко наред ли е, Стела Георгиева?
Бори, всичко е добре
Хайде! Елица хвана съпруга си за ръка и почти изтича.
Елица беше свикнала майка ѝ да ѝ принадлежи изцяло. Дори не допускаше мисълта, че Стела може да има мъж. А тя наистина не беше с никого през тези години страхуваше се как ще реагира дъщеря ѝ.
Докато преди две години шефът ѝ, Иван Димитров, не започна да я ухажда. Харесваше го отдавна, но не правеше крачка. А когато той прояви интерес се предаде.
Започнаха да се виждат. Срещаха се предпазливо, на тихи места, където никой от познатите им няма да мине. Стела все още се страхуваше от думите на Елица, от гнева ѝ, от това, че може да я нарече егоистка. Но с времето започна да разбира, че любовта не е въпрос на възраст, че и тя има право на топъл дом, на ръка, която да я държи, когато боледува.
Един следобед, докато прибираше вкъщи, Елица намери малък розов пакет в кухнята нова детска пелена, до нея бележка: За внука ми. Благодаря, че оцених красотата на живота навреме.
Сълзите ѝ потекоха. Не защото беше ядосана, а защото разбра майка ѝ отново се бори. Не за нея, а за себе си. И този път Елица реши да ѝ позволи.
На следващия ден позвъни на Стела:
Мамо кога са ви двете с Иван? Искам да ви видя. Заедно.
