Гледайки как Мишо драска в тетрадката си поредния Човек-паяк вместо да решава задачите, родителите му си даваха сметка, че в тяхното семейство безгрижното и охолно бъдеще очевидно е запазено само за котарака. Десетки частни учители не успяха да събудят у момчето любов към точните науки. Даже напротив колкото повече учители минаваха през дома, толкова по-надълбоко Мишо потъваше във философски мисли. Светът около него суета на суетите, беше неговото убеждение. А истинското щастие е да бездействаш, да хапваш шоколадови еклери и да зяпаш анимации на телефона.
Когато вече бяха почти загубили всякаква надежда, бащата попадна в интернет на странна обява: Продавам щанга и давам любов към учебните и спортни предмети на вашите деца, близки, приятели, съседи. Авторска методика. Работя с математика, история, български и английски, бицепс, трицепс, крака, рамена, литература, гърди. Филип.
Родителската предпазливост просто отстъпи място на отчаянието. Бащата набра телефонния номер и след няколко сигнала се чу тежък, леко задъхан глас:
Слушам! Освен гласа, от слушалката се чуваха ритмични удари на желязо.
Добър ден, по обявата ви търся.
Щангата я продадох, отсече Филип и почти затвори.
Не, не, аз съм за синът ми да го научите на математика, български, литература.
Възраст, тегло, умения на ученика?
Краткостта на Филип и вдъхваше кураж, и всяваше страх. Звукът от желязото бе заменен от свистене явно скачаше на въже. Бащата дори се закле, че усеща миризма на пот от слушалката.
Девет години, двадесет и пет килограма, почти вече събира и изважда наум и…
Колко лицеви опори прави?
Какво? изненада се бащата, чистейки ухото си с кутрето.
По колко прави опори и набирания? повтори Филип.
Не знам… може би пет-шест пъти.
Знае ли разликата между представка и наставка?
Нямам представа, трябва да питам жена ми.
С какви инструменти разполагате у дома?
Инструменти?
Пергел, транспортир, ластици, гири?
Имаме дървена линия…
Ясно. Изпратете адрес, ще дойда до час, каза Филип и извика: Краката по-широко, гръбчето право! Не на вас, сега съм на урок по история, довика се той и затвори.
Бащата постоя още миг с разкрачени крака и гръб изправен като струна, после отиде при Мишо.
Новината за нов частен учител Мишо прие равнодушно: увеличи звука на телевизора и поиска чай с филия с лютеница. За научни занимания никакъв интерес.
Звънна се на вратата. Майката на Мишо погледна през шпионката и зърна гърди, предизвикали лека женска завист.
Добър ден, наведе се, влизайки, единият огромен мускул, увит в потник и с аромат на кокосов шампоан, планина на име Филип. Къде е вашият олимпиец?
Ви-ти издразни се майката. Пристигна онзи с опел-а, на когото обеща да оправиш зрението с бележка…
Извинете, провикна се от другата стая бащата станало е недоразумение, бях очен лекар… В миналото.
Казвам се Филип Георгиев, в момента съм частен учител.
А, Вие сте, показа се Венко зад огледалото. Извинете, не Ви разпознахме. Заповядайте, да Ви помогна със сака.
Филип подаде хокейния сак и щом го пусна, Венко тежко се сгърчи под тежестта му. Котаракът, уплашен, профуча през хола и се скри в заключената спалня.
Какво носите толкова тежко? говореше на пресекулки бащата, мъкнейки сака към детската.
Учебен материал. Начално училище и приложни предмети.
Мишо, както обичайно, се беше слял с дивана и зяпаше телефона си, когато вратата се отвори. Това най-накрая го разсея.
Дръпни! Дръпни! кресна бащата, но вече беше късно. Филип влезе така, както си умееше и, без да обръща внимание на Мишо, огледа стените.
Имате ли перфоратор?
За какво? попита бащата.
За да тренираме българския език, спокойно отговори Филип и извади набирачка, боксова круша и въже.
Ще питам съседа, изрече бащата, треперейки от умора. А вие се запознайте, това е Мишо. Изправи го от дивана та едва бе до коляното на Филип. Синко, това е Филип Георгиев частният учител.
А от къде имате толкова мускули? попита Мишо вместо да поздрави.
Събирах ги на колонка усмихна се Филип и нареди тежести като дюнери една върху друга.
Започвайте, измъкна се бащата.
По-силен ли сте от Човека-паяк?
А Човек-паяк вдига ли двеста от лег?
Мишо не разбра въпроса, но усещаше, че отговорът е не.
Не обичам уроци, отсече той веднага.
Няма да правим уроци. Нека неудачниците да си учат, ние ще тренираме корем.
Филип легна на килима и започна упражнения. Мишо стоеше отстрани и гледаше надяваше се странният учител да се умори, но той само сменяше темпото и добавяше тежести. След коремните започна гири, после ластици, завърши с лицеви опори.
Запомни ли всичко? Искаш ли да станеш силен, или ще висиш като някой плъх, увит в паяжини и прах?
Мишо неуверено поклати глава.
Точно така! Я сега всички упражнения три пъти по четиресет и пет минус тридесет и девет. Започваш с корем.
Колко е това?
Я ти ми кажи.
Перфоратор няма, само дрелка намерих, влетя в стаята бащата и видя, че синът му прави лицеви опори, и застина. Ще дойда пак по-късно, прошепна, излизащ на пръсти, и затвори.
***
На следващата сутрин, към пет и половина, звънна телефонът. Едва отворил очи, глава на семейството се затътри към коридора, надявайки се да нареди един як попърж към нежелания гост, но като видя голямата плешива глава на Филип в процепа на вратата, разбра, че няма толкова ругатни, колкото изисква мащаба на мъжа отсреща. Струваше му се, че за една нощ Филип беше станал още по-мощен, а торбичките под очите му вече приличаха на бицепси.
Днес имаме история и география, спортен екип: кецове, потник, къси гащи. Ще тичаме на дълги разстояния и ще изследваме терена и историята на София.
Той е едва трети клас, това още не са му предмети, прозя се бащата.
И стихотворения трябва да учи. Вие идвате ли?
Не, благодаря, в училище бях отличник.
През коя година османската войска напуска софийския санджак?
Ъъъ… трябва да ставам за работа ще събудя Мишо измъкна се Венко към спалнята.
След малко се върна прошепвайки:
Не се буди.
Облечете го, ще шашне по пътя, спокойно предложи Филип.
***
Три пъти седмично Филип идваше и тренираха. Понеделник: гърди-трицепс-рамена-математика-български; сряда: гръб-бицепс-литература-английски; петък: крака-география-история.
След три седмици малкият Мишо влезе в кухнята по потник татко му, като видя коремните му плочки, спешно прикри бирения си шкембак с чайника. Момчето заякна, изправи гърба, започна да прави забележки на родителите си, че много седят.
Венко, не ми харесва всичко това, каза една вечер майката на Мишо. Знаеш ли какво поиска Мишо за рождения си ден?
Знам ПлейСтейшън. Вече ми го спомена.
Не, поиска шведска стена и блендер за смутита! Боя се, че този Филип не е никакъв учител, а някой луд треньор, който ще съсипе детето!
Може, но работят и по математика.
Видял ли си учебник при тях поне веднъж?
Таблица за калориите.
Е именно. Тези културисти всички са…
Какви? изуми се Венко.
Не много умни, потупа по стъклената маса тя. И синът ще стане като тях.
Е, по-добре мускулест глупак, отколкото слабо ботаниче!
По-добре нормално дете! Искам да прекратим с този Филип!
Звънна телефонът.
Класната е, погледна жена му и вдигна. Ало, какво е направил? Да, идвам веднага.
Какво има?
Мишо е направил беля. Ето, виждаш ли? Предрекох ти го!
Идвам с теб!
***
С такси пристигнаха в училището, където веднага ги извикаха при директорката.
Ето ти я учителката, детето в трети клас, а вече при директорката.
Кабинетът беше пълен с родители, ученици, училищния психолог и класната. Бурята от разговори беше такава, че дори пианото от съседната зала се разстрои.
Това не ви е фитнес, тук е училище! скочи една майка на Венко.
А какво е станало някой да обясни?
Класната пое думата:
Мишо караше съучениците си на междучасието да правят стълбица и да броят на глас използвайки деление с дроби.
Какво да правят?
Да се набират на лоста един след друг с увеличаващо се натоварване, поясни Мишо.
Млък! Децата не са искали, Мишо ги е заплашвал.
Ама те първи започнаха. Искаха да ме бият, защото ги поправях, като обиждат.
Как ги поправяше?
Обяснявах им как се склонява потиснат и важняр. Нахвърлиха се, та се наложи да им отвърна. Както казва Филип Георгиев: Като имаш много енергия, ще се набираш повече и вместо бой дели с дроби, виновно сведе глава Мишо.
Каза, че ако още веднъж го доближим, ще извлича корени! хлипаше друго дете.
Този дивак няма място сред нашите деца! крещя една майка.
Чакайте малко събра кураж Венко. Значи бой не е имало?
Потърпевшите деца поклатиха глави.
Значи синът ми на агресия е отвърнал с математика и набирачи?
И караше да тичат и да учат Ботев.
Ето, виждаш ли, няма да стане тъп културист! усмихна се Венко към жена си, и тя вдигна вежди в съгласие.
Бих искала да ви се извиня, намеси се директорката.
Да ни се извинява той! рязко добави друг родител.
Не на вас, на родителите на момчето. Вашият син е страхотен, гледайки към Венко и съпругата му. Но… ще трябва да го преместим.
Най-после справедливост! Ха така! радваха се разгневените родители.
Прехвърлям го в четвърти клас. Явно изпреварва програмата, завърши директорката.
В стаята настъпи неловка тишина. Чуваше се завистта, която се просмукваше през стените. Родителите си тръгнаха, без да се поглеждат.
Ало, Филип Георгиев, слушай, местят ни в четвърти клас, ще има още предмети, звънна след всичко бащата.
***
След седмица Мишо, както обещаха, вече беше четвъртокласник. Две седмици по-късно отиде на състезание по кросфит и почна да се готви за първата си олимпиада по литература. След още месец Венко получи обаждане от родител на бивш съученик едно от конфликтните деца и му поиска координатите на Филип Георгиев.
Постепенно се създаде детска секция с комбинирано обучение, където ти изключваха не за лоши спортни резултати, а за слаби оценки в ученическия бележник.
