Райна гледа как навън се прелива светлината, довършва прелестния си прасковен сън и несигурно натиска познатия номер. Дали иска да чуе отговор?
Божана Иван ли е вашият?
Не го дръж. Пусни го.
Да, Иван е нейният. Това трябва да се разбира като положителен отговор.
Кой го държи?
Ти. Не му позволявай да се разпада. Разпадни го ти. С майка му е пощастлив.
Спокойна нощ.
Сега са 05:30 сутринта, но Райна усеща, че Божана днес не е затворила очи.
Не дръж? Иван сам се държи за нея. Райна също е попаднала в тази разрушителна привързаност, но той се държи още посилно. Това е вихър върти, завихря и не можеш да се измъкнеш.
Всичко започна, когато Райна се срещна с тих, домашен мъж не като Георги. С Георги имаше няма минута без крик. Той можеше да хвърля вещи из апартамента, да обърне масата или да счупи сушилнята. Райна не се задържаше зад него. Крещеше, крещеше и крещеше. Също така чупеше и объркваше неща. Тези емоционални люлки доведоха всички до бял шум и Райна, и Георги, и съседите.
Райна вече искаше да е с някой, с когото може да седне и да обсъди всичко, без да разбива апартамента и масите.
Тогава се появи Иван.
Те се сбиха в сладкарница за една и съща опаковка бисквити. Тези бисквити в магазина, който Райна минава след работа, се внасят може би на всеки половин година.
Райна без да мисли хване опаковката за себе си, но веднага се спира, разбирайки че това действие може да го накара Иван да не се съгласи да я сподели. Антон би постъпил точно така щеше да се ядоса, че тя е тайна, нежелана.
Извинявайки се, Райна казва:
Млад човек, извинете, но аз съм голяма почитателка на тези бисквити, те са толкова вкусни, а рядко получавам. Те се внасят рано, а когато вляза в магазина, вече са изконсумирани. Ще ми ги дадете?
Бисквити?
Тези.
Тя се извинява за дребно искане?
Вземете ги. Аз не съм ценител. Хванах каквото се падне.
Иван се появи като контраст към Георги истински принц от приказка. Не е груб, не е буйник, не хвърля шкафчета из къщата! Всички разногласия решават с диалог. Трудно се повярва, че можеш да кажеш моля, не пускай панталоните на пода и той спира. С Георги би вмъкнал цялото си добро в къщата, разбрака, разкъса. С Иван всичко е в хармония.
В магазин за канцеларски материали Райна забелязва, че ѝ са изчислили рестото неправилно.
Млада, казва на продавача, не ми дадохте цялото рестото. Имах 5000 лв. Маркерите струваха 5 лв. Трябва да ми се върнат 47,00 лв, а не 44,00.
Първо, аз ви нищо не дължа.
Защо се ядосвате? Питам само за рестото, а не за вашата заплата.
Отворете очи. Маркерите са по 6 лв, а не по 3 лв. За кого печатим ценовите листи от сутрин до вечер? За хора като вас, които се губят в трицифрени суми?
Като, ако останат за 6 лв, ще доплатя, прошепна Иван, защо да трепериш за 3 лв?
Но Райна вече тегли ценниковата марка от рафта.
3 лв! Върнете ми рестото.
Тези ценови листи не са променени, се намеси друг продавач, касиерите също са хора, имат преуръчване, доставки и нетърпеливи клиенти на три реда. Платете 6 лв или напуснете.
Кати, ще платим 6 лв. Това е за вашата племянка. Какво да спестяваме за дете?
Настя няма да рисува в музея с тези маркери, а ще рисува слънце в албум. За нея 3 лв или 6 лв не е разлика. Но аз щях да ги купя, ако обслужването не беше толкова ужасно!
Простете, съжаляваме, Кати, вземи маркерите, вземи парите и си тръгваме, каза Иван.
Извинете?! вика Райна, Ако в ресторант нарочно ти излязат супата, щеше ли да се кланяш пред тях? Ти си кърпа!
Райна изразява емоциите си. Иван отива при майка си за една седмица. Райна нервира, звъни му, плаче и моли да дойде, или го проклина, или спокойно казва, че всичко е свършено. Няма отговор от Иван.
След седем дни той се появява, сякаш нищо не се е случило. Райна е изтощена, но недоразумението им остава задържано, а не решено.
От всяка кървава ссъда Иван вече избягва.
Ти ме отмъгляваш! казва Райна, С Георги, макар и да ме досада с дребни скандали, поне можеш да викаш, да излейеш натрупаното и после да се облекчиш. С Иван… нищо. Ти запират всичко в себе си, не можеш да излееш, не можеш да обсъдиш. Той веднага отива при майка си! Когато се запознаехме, Иван обсъждаше всичко с мен. Сега случващите се спорове са поглобални, но той не отговаря, когато се опитвам да говорим, скочи в автобус и тръгна!
Връщаше се с любимата реплика:
Вече се успокои ли?
Те почти не живееха заедно. Иван беше при нея, но тя не се навяка, защото там беше майка му.
Не носят четка и гребен, казва Райна, остави ги при мен.
Ще ми дадеш място в банята?
Остани си.
Когато Райна в дните на заплатата попита как ще разпределят парите, Иван я изненада:
Заплащам майка си. Тя разпределя.
Но как се справяме с разходите? Ти също трябва да допринасяш.
Разбира се, майка знае. Ще поискам от нея колко е нужно тя ще преведе. Само уточни деня, в който пазаруваме.
Райна искаше да живее с момък, после и съпруг, а не с майка. Как да е паролата ти в чуждия портфейл? Пътуване до кино? Обяд в кафене? Тюлпани за приятелка?
Иван, да съставя график за пазаруване? На кого да го подам? На теб или директно на майка ти? Тогава ще се договарям директно с нея, без междинна пречка.
По традиция Иван отлита при майка си. Не се връща седмица.
Би трябвало да хвърлим четката в бокса и да забравим, но нещо неуморно ги привлича един към друг. Привличането не се отстранява.
Защо бягаш при майка си при всяка възможност? Виждам, пита Райна, Това не е само за нашите недоразумения, това е и за желанието ти да се връщаш там.
Искам. Това е двойствено. Когато съм там, ми липсваш, а когато съм тук, ми липсва майка ми.
Кати, какво правиш с глупостите? се намесва бащата, когато тя му се обади, Той е инфантилен. Все още не е готов за връзка, или никога няма да е. Подобре е с майка си като дете се скрива зад нейната пола. Поради това не се карат. В сладкоцветен период може да се справи сам, но усложнението е майка.
Но Райна не е от онези, които се предават лесно.
Този път Иван й носи радост:
Компромис! Майка ми казва, че ще отдели половината от заплатата ми за нашите разходи. Ако е нужно повече, ще е като спонсорска помощ. Ще ти дам нейния телефон, можеш да се обадиш директно, ако е спешна покупка.
Иван, дай ми поне една верижна причина, защо парите ти трябва да лежат при майка ти? Не си на 13. Не си имал касичка, за да я дадеш, за да не ги разхарчиш.
Кати, разумно е. Майка е помъдра от нас. Тя няма да ги разхвърля. И ще пазаруваме разумно, защото при майка не можеш да се разбъркаш.
Аз искам да купувам с моята заплата каквото ми е нужно!
Тогава аз ще бъда финансово отговорен тоест, майка ми.
Това е върхът. Когато Райна получи първото превеждане от Божана, беше тежко, но реши, че ще свикне. Не се адаптираше към финансовите игри. Хранеха се от общите пари, а бижута и парфюм купуваше от своя доход.
Но ръцетехвъркачки се намесиха и в нейните финанси.
Кати, ти прекалено харчиш. Не е разумно.
Какво?
Погледнах онлайн банковата ти сметка. Майка също мисли така. Давай и ти да предаваш половината ѝ.
Някои от роднините на Райна също дават всичко на родителите, но там майка е на съпругата, а не свекърва. Тя помни как са стигнали до молбата за пари за пелени, а им отговаряли, че могат да се перат.
Не. С моите пари мога сама да си разпределям.
Не можеш.
Тема затворена!
Майка иска
Тогава иди при нея!
Разбира се, той отиде. И естествено ще се върне.
Сега, в 05:30 сутринта, след разговор с Божана, Райна мисли защо да настоявам? Той е пощастлив с майка. Заплатата им е поправилно разпределена, разбирането е идеално. Защо му е нужна Райна? За да моли за пелени заедно? Ха, за да звъни директно към нея при спешни покупки? Защо толкова посредник като Иван?
Помалко е добре с майка.
