Обяснявай сега всичко.
А ако не искам? опита се да излезе на остро Ивайло.
Ако не искаш, ще кажа на полицията, че си ми взел двайсет хиляди лева от касата вкъщи. Имам и доказателства, не се тревожи. Пет годинки затвор ще са ти кът. Какво ще кажеш?
Погледът на Ивайло започна да лъкатуши ясно беше, че е бръквал в касата с помощта на майка си. Отпечатъците му са си там
Първият брак на Димитър Харизанов продължи шест години. Първите три се захласваше по красотата на Снежана, по енергията и ума ѝ, и просто я обичаше.
Чак по-късно взе да вижда, че жена му ръководи не само в офиса (те имаха общ бизнес), а и у тях винаги тя държи юздите. Постоянно го гълчеше, все изисквания и критики. Димитър стискаше зъби, не искаше да разбива семейството.
В крайна сметка, Снежана сама поиска развод.
Не си за мен, Мите отсече тя. Сгреших с човека.
Изненадващо, разделиха се мирно тя беше способна да направи голям скандал, но не се случи. И бизнеса си разделиха наполовина, повече не се засичаха.
Димитър остана сам в двустайния си апартамент. Започна нов бизнес, зарови се до ушите в работа. Една година не искаше и да чуе за жени, после имаше няколко леки авантюри просто да не е сам. За женитба и не помисляше.
Докато в блока не се нанесе Дарина стройна, зеленоока брюнетка с тъжен поглед. Тя пристигна с осемгодишния си син Ивайло, и Димитър често ги засичаше на входа.
Един ден я покани на ресторант мислеше, че просто съжалява тази тъжна красавица, а след два месеца тя се премести при него с хлапето.
Димитър си даваше сметка, че Дарина не блести с кой знае какъв ум, но го гледаше влюбено, не го критикуваше и го глезеше както никой.
Със стопанството вкъщи изобщо не я натоварваше наемаше чистачки, а тя се грижеше да изглежда добре за него и да го изслушва внимателно.
Опита Димитър и с Ивайло да направи връзка, ама всеки път детето гледаше питащо майка си, когато отчимът му предлагаше да идат на кино или в зоопарка.
Дарина кимваше, прекарваха време тримата, ала хлапето така и си остана резервирано към него.
А веднъж, като го смъмри за една лоша оценка по математика, Ивайло взе да се тръшка и да крещи. Дарина пусна сълзи и го гледа осъдително Димитър само въздъхна и ги остави да си решават.
Вярваше, че следващите дванадесет години е живял добре не главозамайващо щастлив, но стабилно. Всичко в живота му стана скучновато, докато един ден в офиса не започна работа Илина секретарка, бърза, точна, а покрай задълженията хвърляше уж невинни погледи към шефа. Или така си въобразяваше?
Оказа се, не си въобразява. На новогодишното фирмено парти сама го покани на танц. Димитър не отказа, после ѝ предложи да я изпрати до тях. Малко бяха препили и на тръгване я прегърна за довиждане, тя бам! го целуна.
Само не ме уволнявайте! притеснено изшепна Илина и хукна нагоре по стълбите.
Той не я спря. Не смяташе да я уволнява, просто съжали, че е женен и не може да започне нещо с нея.
На следващия ден Ивайло му поискал разговор. Момчето учеше в университета и още живееше при тях, но почти не общуваха.
Какво има? учудено попита Димитър.
Зависи от гледната точка усмихна се Ивайло и му подаде телефона си. На екрана снимка как отчимът гушка Илина.
И?
Много просто. Купуваш ми кола и това си остава между нас! избухна Ивайло.
Айде бе Ивайле, за малък шантаж си. Мога чудесно да обясня на майка ти тези неща.
Не беше голям грях Димитър въздъхна и излезе спокоен.
Какво хлапе само хитрец! Но решил да не казва още нищо на Дарина, да не я притеснява.
Обаче трябваше той да се тревожи скоро след седмица Дарина радостно заяви, че Ивайло има приятелка.
От друг град е, ще поживее при нас. Не си против, нали, Мите?
Не, разбира се, повдигна рамене той. Бяха се преместили вече в просторен тристаен и място имаше за всички.
Същата вечер Ивайло доведе бъдещата си годеница.
Това е Илина каза, гледайки насмешливо Димитър. Познавате се, тя работи при теб.
Добър вечер, тихо каза Илина, без да го погледне.
Вечеряха мирно, но момичето почти не обелва дума. Дарина пък се разливаше в приказки, мечтаеше как цялото семейство ще се сплотят
Димитър всичко му се виждаше като театър, но не даваше вида.
Не те ли притеснява, че Илина е с четири години по-голяма от Ивайло? попита жена си, когато останаха сами.
Все пак не е 14 години разлика, Мите. Какви са тези простотии? Гледай го, че е щастлив. Това има значение.
Не възрази повече.
Свършиха празниците, а работата на Димитър не спираше. След това фирмата му захвана голям поръчка, че се прибираше само да спи. Илина я виждаше едва-едва.
Веднъж обаче я завари сама късно вечер в кухнята чакаше именно него.
Здравей, какво става, къде са другите?
Г-жо Дарина отиде при приятелка нещо се случило, а Ивайло кара приятел до автогарата.
Ясно. Скучаеш сама?
Илина мълча.
Тъкмо пусна чайника и тя неочаквано го хвана за ръката и с поглед го покани да я последва към банята.
Имам да ти кажа нещо важно, започна тихо. Моля те, не ме прекъсвай. И без това ми е мъчно.
Гледаше я очаквателно.
Ивайло ме накара да опитам да те прелъстоя изтърси на един дъх. Ако не го направех, щял да ме изгони от работа. Видя снимките, нали?
Димитър не каза нищо.
Заплаши ме, че ако кажа не, ще покаже всичко на майка си и тя ще ме изхвърли. А работата ми трябва! Майка ми е болна
После и пари обеща.
Защо му е това?
Не знам точно, ама майка му иска развод, но не и да остане без пари и ако те хване в изневяра, при развода ще измъкне много.
Защо ми разказваш всичко?
Защото е подло, другите да го правят! вдигна поглед. Пък и много ми харесваш. Аз с Ивайло дори не съм спала надявам се ме разбираш.
Димитър още нищо не разбираше, но знаеше, че трябва да изясни всичко.
Звънни на Ивайло, отсече строго. Кажи, че нещо станало камерата не работи или нещо такова. Той сигурно е монтирал няколко.
Илина кимна, извади телефона и позвъни.
Половин час по-късно бяха в кухнята.
Какво се случи! ядно извика Ивайло от вратата. Проверавах всичко!
Млъкна, като видя Димитър.
Бързо учиш, не е за добро, каза хладно отчимът. И скапаните ти камери си намерил.
Глупачка! изпусна се Ивайло към Илина. Тя само премигна, забила поглед към тъмното стъкло.
Гледай си приказките, повиши тон Димитър. Казвай сега всичко.
А ако не искам? опита рязко.
Ще кажа на полицията за тия двадесет бона от касата и ти си готов. Имам си всичко. Пет години, Ивайле. Е?!
Очи му замятаха като на заек. Ясно с майка си си щипвали от касата.
Аз ли съм виновен? Тя го измисли хвалила ми се, че като те хванат в изневяра, няма да имаш избор при развода, и ще трябва да дадеш много пари. Пък Артьом любовникът ѝ, по друг начин няма да я вземе
Ивайло тихна, погледна отчима изплашено.
Значи жена ми има любовник и цялата схема е, за да си уреди сладкия живот с него? спокойно обобщи Димитър.
Да. Артьом си има някакъв бизнес, ама не е много доходен
Сега тя вместо при приятелка е при него, нали?
Кимна.
Знаеш къде са?
Отново кимване.
Тръгваме.
Видя ги на ресторанта, но не направи сцена, не се приближи. На следващата сутрин каза на Дарина, че се развежда и си тръгна от апартамента.
Да, ще делят общото, но щеше да гледа да не я остави баш с всичко.
А да направи щастлива Илина му беше най-голямото желание само дето тя още не го предполагашеСлед няма и месец всичко беше уредено набързо, без излишни изяснявания. Дарина прие развода с леко раздразнение, но и с облекчение, като човек, на когото вече не му се налага да лъже, а майка ѝ се присмиваше за Артьом по семейни обеди.
Ивайло остана с майка си, мрачен и раздразнителен, накрая дори не дойде да си вземе сбогом с Димитър. Нито опита да се извини, дори когато парите за университета рязко свършиха.
Илина напусна работа седмица по-късно тихо, само остави малък подарък на бюрото му и откъснат лист: Благодаря. Беше най-честният човек в цялата тази каша. Запазете го. Беше нарисувала куче и слънце. Димитър се усмихна за пръв път от месеци.
Животът му стана по-тих. Отначало самотата го болеше, но скоро започна да чува себе си как сутрин оставя чашата бавно върху масата, как ухае въздухът през отворения прозорец. Имаше време да записва мисли, да кара стария мотор и да се опита да не мисли за провалите, а за нови мостове.
Веднъж, в събота, оцеля в градската библиотека и свари Илина. Не се изненада, че чете усмихна се само, когато го видя.
Никой вече не гони никого, нали? попита тя с усмивка.
Днес не отвърна той.
Постояха в тишината. Имаше нещо чисто ново, като сутрешна светлина след буря.
А после и двамата просто излязоха под слънцето.
Понякога най-готините истории не се случват и не свършват с буря или драма, а с обикновено човешко разбиране и малко достойнство.
