Дългоочакваната внуцица
Галина Петрова упорито се опитваше да се свърже със сина си, който отново се бе отправил на далечен плавателен маршрут. Но телефонът оставаше мълчалив.
Ами, какво си издал с това, момче! изкърваха се й глас и тя отново натисна познатия номер. Няма да се чуем, докато не стигнеш до най-близкото пристанище. А това може да отнеме доста време.
Галина Петрова не можеше да заспи втория ден какво бе навинал синът й!
* * *
Историята започна преди няколко години, когато Димитър (Мило) все още не мислеше да се качва на далечни плавания. Той вече беше възрастен, но никой от жените, които срещаше, не му се струваше подходяща всички бяха някакви, както казваше майка му. Галина Петрова, с болка в сърцето, наблюдаваше как една след друга се разпадат връзките му с приятелки, които според нея бяха любезни и прилични.
Ти имаш непоносима натура! казваше тя. Никой не е точно както ти искаш!
Не разбирам, мамо, какво имаш предвид. Ти искаш да ми намериш невестка, а ти не се интересуваш каква ще е тя, нали? отговаряше той.
Не! За мен е важно да те обича и да е благовоспитана! настояваше майката.
Тишината му го дразнеше още повече. Както детето, което плачеше в нейните колене, сега се държеше като мъдър човек, който знае подобре от родителите си.
Какво не ти хареса в Рада? извика тя ядосано.
Вече казах.
Добре Рада беше лош пример, но Галина Петрова не искаше да се предаде. Може би беше нечестна с теб, но не разбирам цялото
Мам! Не мисля, че трябва да обсъждаме подробностите. Рада не е човек, с който искам да прекарам живота.
А Кали?
И Кали също.
А Жана? Тя беше спокойна, домашна, мила
Точно така, мамо. Тя беше мила, но никога не ме обичаше.
А ти я?
Може би и аз я обичах.
А Дарина?
Мам!
Какво, мамо? Не можеш да задоволиш никого! Ти си бабин скиталец! Не искаш ли да се успокоиш, да създадеш семейство, да имаш деца?
Спрете това безполезно кутане! най-накрая се ядоса Димитър и се оттегли към порта.
Какъв е онзи младеж с толкова упрям и педантичност!, мислеше Галина Петрова.
Годините минаваха, приятелките се сменяха, а мечтата й да види сина си щастлив в семейство и да обгърне внуците си не се сбъде. Димитър обаче смени професията си стар приятел го покани да работи на кораби и той се съгласи. Майка му се опита да го отклони.
Какво, мамо? Това е чудесна работа! Знаеш ли колко добре плащат? Ще имаме всичко!
Какво ми е твоят доход, ако те няма у дома? Поскоро да имаш семейство!
Семейството също се нуждае от пари! Когато децата пораснат, няма да можеш да се скиташ в море ще трябва да ги отглеждаш. Затова ще спечеля, докато мога, а после ще се грижа за всички.
Димитър действително печели много. След първото плаване ремонтираха апартамента им, след второто откриха сметка в банка и майка му получи карта.
Това е, за да не ти липсва нищо!
Аз всъщност не ми липсва нищо! Само внуците липсват, а времето лети аз съм вече стара!
Не си стара! Пълен ти е живот! подигра се синът.
Галина Петрова не харчеше парите. Тя имаше скромен доход от работа в местната аптекарска мрежа, достатъчен за ежедневните й нужди. Нека са на картата, както е обичайно. Димо не проверява, а когато провери, ще се учуди каква е умната му майка!, мислеше тя.
Така живяха няколко години. При кратко завръщане от плаванията Димитър се стараеше да наваксва изоставеното време срещаше се с приятели, пиеше, останал до късна нощ и се срещаше с някои момичета, които майка му вече не познаваше. Когато тя го упрекна, той отвърна сухо:
Не се притеснявай, мамо, че не съм се оженил за тях. Не планирам да се оженя!
Галина Петрова се почувства обидена, защото синът я нарече твърде доверчива.
Ти си твърде добродушна, мамо! Наистина не познаваш тези невести, те се представят добре, но не са такива.
Тези думи останаха в главата й дълго време.
След време тя случайно ги видя с една нова приятелка Милена. Тя беше висока, скапа, къдрави коси и приятна усмивка. Гледайки я до сина, Галина Петрова забрави всичките си обиди.
Може би наистина му е късметът! Ако беше оставил всички, нямаше срещнал такава красавица, помисли си.
Романът им продължи цялото лято, а Милена, по настояване на майката, няколко пъти пристигаше в дома им. Димитър обаче, следващия си плавателен рейс, изчезна.
Няма да се виждаме повече! И ти също, мамо, не се обръщай към нея! заяви той и замина.
Годината оттегли. Синът се връщаше от време на време, но за Милена говореше късо и студено.
Мамо, това е лично! Не трябва да се намесваш! Ако се разделихме, така трябва. Не се намесвай в живота ми!
Галина Петрова почти разплака.
Какво стана с нея, Димо?
Това е само моето. Остави ме!
Тя се опита да продължи живота си, но една сутрин в аптеката влезе момиче, което искаше детска храна. Това беше Милена! Срамежливо спусна очи, поправи шапката на малката в коляската.
Миленке! Как се радвам да те видя! Димо ни остави без обяснение!
Какво? тихо отговори тя. Добре, нека бъде така.
Накрая Милена се появи отново в следващата си смяна, отново купуваше детска храна. Празнично разговорите им разкриха, че Милена е бременна от Димитър, но той заяви, че детето не е негово и се оттегли.
Той отиде, вероятно на рейс но нямаме къде живеем, а без доход е трудно, сподели Милена.
Галина Петрова почти падна на колене пред коляската, виждайки малкото лице.
Това нашата внучка ли е?
Точно така, казва се Анечка.
Галина Петрова не можеше да приеме, че внука й е толкова малка. Тя разбираше, че Милена е новодошла в града, живее в наема и се бори без стабилни приходи. Сердечната й болка се задържа от мисълта, че Анечка ще се премести в друг град.
Премести се при мен, Миленке! С Анечка! Тя е моя внучка! Ще ти помагам, ще намерим работа, а Димо праща достатъчно пари, че ни стига!
А Димо какво ще каже?
Кой да го попита? Той е направил голяма грешка, оставил е детето и не е казал нищо! Трябва да оправя това!
Така те се настаниха заедно. Галина Петрова не пести пари за Анечка, а и времето си. Писеше се попомалко, за да бъде повече с малкото дете. Милена започна работа и оставяше дъщерята при майка й, като се завръщаше късно, оплаквайки се от умора.
Цял ден стоя на крака, клиенти се карат, а после се връщам у дома!
Отпочини, а аз ще къпя и ляга Анечка!
Близо до следващия рейс на Димитър, Галина Петрова си представяше как ще го посрещне с ръце вързани, за да му постави мозъците на място, докато Милена се тревожеше. Тя обаче искаше да защити уязвимата Милена и малкото Анечка.
Димо ще дойде и ще ни изгони! Го страхувам! Ще трябва да търсим ново жилище!
Какво? Никой няма да ни изгони! Когато се върне, ще му кажа!
Ох, той ще каже, че всичко е за парите! Но ти си чудесен човек и ми помогна!
Галина Петрова твърдо заяви:
Аз съм собственичката на тази къща! Мога да пускам тук кого искам!
По време на вечерта тя предложи:
Нека оформим апартамента на Анечка! Ако Димо никога не се ожени, тя ще има нещо.
Милена се извини, че не мислеше за последствията.
Няма проблем, но майка ми има и апартамент
Не ме спирай! изрече Галина Петрова.
Нотарът отказа:
За да прехвърлим имота, синът ви трябва да се изпише от настоящата квартира.
Галина Петрова се раздразни, но остави се да изчака Димитъра. Милена започна да изчезва все почесто.
Къде си се задържаш? попита я майка.
На работа искам аванс, но без да приключа задачата, няма да получа.
Защо ти е нужен аванс? Ти не ти липсва нещо?
Милена мълчеше, докато се обличаше в домашно. Галина Петрова я следваше и забеляза голяма чанта, скрита зад леглото.
Къде отивате? попита майката.
Трябва да се местя! Димо ще дойде
Няма да те пусна с внучката!
Тя й напомни къде е картата и ПИНкода, за да може да купи нужните неща.
Милена мълчеше. Димитър щеше да се прибере след два дни.
* * *
Събудена рано в деня, в който синът щеше да се върне, Галина Петрова първо влезе в стаята на Милена, за да види как спят. Там обаче липсваше Милена, а Анечка сладко спеше под завивката.
Къде е тя?, мислеше майката.
Тя отиде в кухнята да завърши приготовленията за дома. Мислеше за моментите, в които ще приеме Димитъра с Анечка в ръце и ще го принуди да се извинява пред Милена.
Накрая прозвучи чугунен звук звънец на вратата.
Влезе Димитър, спря на прага, гледайки майка си с малкото дете в ръце.
Здравей, мамо. Какво е това дете? Какво съм пропуснал?
Трябва да го знаеш!
Не разбирам, измърда Димитър, сваляйки обувки. Какви приключения имаш, докато ме няма?
Приключения? Открих внучка Анечка! Това е моето приключение! каза майка му твърдо.
Каква внучка? Имам братя и сестри, а…
Спри с този комичен спектакъл, Мило! Миленке ми разказа всичко!
Миленке? Не разбирам! Първо ти казах да не общуваш с нея!
Тогава Галина Петрова, ядосана, изрече всичко. Димитър, чуване това, се захвана за глава:
Каква мамо!
Какво, че ме наричаш глупава? Може и да е така, но
Не е моето дете, мамо! Ти ме измами, а ти каква беше доверието ти! изкрещя той.
Те се препънаха в дебат, докато Димитър се умори да се противопоставя. Съгласи се да изчака Миленке да се върне от работа и да изясни всичко.
Докато изчакваха до късно, Галина Петрова разказваше за срещата с Миленке, за живота без син, за желанието да запише апартамента на Анечка. Димитър повтаряше, че я водел само за шега, но
Не вярвам!
Тя е мошеничка!
Престани! Ще говориш с нея, а после ще се срамиш!
Тогава ще направим ДНК тест!
Точно така! отвърна майката, изпълнена с гордост.
Нощта мине и Миленке не се появи. Същият ден тя беше недостъпна на телефона. Галина Петрова, взела Анечка, отиде до адреса, където Миленке твърдяше, че работи. Служителите казаха, че никога не са виждали такава жена.
Тя се върна у дома, провери спестяванията не намери нИ тогава Галина разбра, че истинсккото богатство е любовта, която даваше на Анечка, независимо от минали грешки.
