Семейството ги напусна неочаквано и без предупреждение: той реши на развод без жена му да знае.
Григор си тръгна грозно, изведнъж, без да каже на жена си, че мисли да се разделя. Когато се прибра у дома както обикновено, Лилиа видя празната гардеробна в коридора и празните шкафове. Вървеше из апартамента объркана и изгубена. Изчезването на съпруга ѝ беше пълна изненада, затова Лилиа не знаеше как да реагира. Преоблечена, Лили загря супа, ядеше в замисленост, усмихвайки се иронично си спомняйки. Аха Григор, явно не те познавах изобщо! Добра съпруга, нищо не можеш да кажеш! мислеше си, миейки чиниите.
Почти тридесет години живееха заедно в Пловдив. Отрасна, ощеди се и замина за Испания единственият им син Тодор. Тошко си замина, вкъщи остана празно, да не би Григор да започна нещо! беше се притеснявала старата им приятелка Росица. Лили тогава се усмихна безгрижно: Ах, колко си грижовна! Преживяваш ли? Или може би аз теб, Роси, не те познавам!
Направо се смееш, обиди се Росица, зная милион такива истории! Децата си тръгват, мъжът те гледа накриво, а жената остава сама и никому ненужна! Лили пак се усмихна: Ти, Роси, както в детинството си била досадна, така нищо не си променила! Ако не бяхме седяли заедно на една пейка, щях ли да те слушам?
След като Тодор замина, съпрузите започнаха да прекарват повече време заедно. Отиваха на кино, разхождаха се в парка, ходеха до градината, канеха приятели и печеха скара. Беше уютно и спокойно. Изглеждаше, че животът започва нова глава, изпълнена с радост и вяра в утрешния ден. Григор навърши петдесет и шест, Лили беше над петдесет. Можеха да живеят за себе си, да остаряват заедно, да посещават сина си, да чакат внуци.
Нали виждаш, че вашият Тодор не бърза с деца забеляза Росица, когато се върнаха от Испания и Лили спомена, че младите се разбират чудесно. Роси, Роси, не можеш ли просто да се радваш! Винаги трябва да си пъхнеш носа!
А как и тъй? Нещата не са ли тъй?! Трета година женени, а пак са само двама, настояваше Росица. Те искат да опознаят света, да се запознаят по-добре! Днес хората гледат различно на раждането, не като през наше време, въздъхна Лили.
След година и половина на Тодор се родиха близнаци момче и момиче. София и Асен. Децата бяха красиви и здрави, радост за очите. Всяка вечер правеха видеоразговор, показваха малките, а когато навършиха осем месеца, Лили и Григор отидоха да ги видят, да ги държат в ръце.
Толкова прекрасни бебета! възхищаваше се Лили, показвайки снимки на Росица. Виж, София прилича на Тодор! А Асен на Яна! Ех, приличат! изкриви се Росица, Твърде малки са, за да приличат на никого! Ще се види като почнат да ходят и говорят. Защо си така злобна? Не искаш да гледаш децата, значи недей! Лили събра снимките и ги сложи в чекмедже, за да ги подреди после в албум. Лили обичаше да пази снимки по старомодния начин. От множеството цифрови кадри избираше най-добрите и ги разпечатваше.
Росица живееше сама съзнателно, така сама си го казваше. Цял живот имаше любовници, най-често женени. Защото на женен мъж не му трябва много, много удобно на жената храна и мръсно пране, а на мен внимание и любов, декламираше Росица.
Наслед
Семейството го изостави изненадващо и без предупреждение: реши да се разведе без знанието на съпругата.
