Майка я притискаше към себе си, целуваше я по косите и се замисляше: На кого ли прилича? Въздишаше. Познати питаха същото. Дали някой беше прошепнал нещо на мъжа ѝ, или самата тя усещаше някакво неспокойство, или може би Георги сам започна да се съмнява във верността на жена си така или иначе една вечер той си дойде от работа мрачен и затворен.
Гошо, какво ще правим? Много е рано. Ели вече навърши две години, едва се отучи от памперсите. Аз още не съм се възстановила напълно. Пламена поклати глава, изглеждаше изморена. Ели е още мъничка, иска на ръце. Как ли ще я вдигам с този корем?
Сега ще сме четирима, а работиш само ти. Дали да не почакаме с второто дете? прошепна Пламена, сама се изплаши от думите си.
Хайде стига, какви ги мислиш? Забрави за това! изрече Георги сурово, но веднага поглади ръката ѝ. Ще се оправим някак. Ако трябва, ще взема втора работа.
Ако е момиче, въобще не виждам проблем. Имаме много дрехи от Ели. И количката още стои.
Ако излезе момче поклати глава Георги. Ще подам молба за по-голям апартамент, усмихна се криво.
Така взеха решението. Пламена обожаваше малката Ели, не можеше да се нарадва първа рожба, дългоочаквана. Винаги я носеше, гушнеше, дори когато коремът вече се беше заоблил.
Греховно понякога ѝ се искаше да не износи втората, така бързо появила се бременност. Но не смееше дори пред себе си да го признае.
Този път всичко премина леко и щастливо, и в уреченото време, в семейството на Христови се роди второ момиченце.
Щом я донесоха за първото кърмене, Пламена се смути по връхчето на главата ѝ се виждаше светъл, почти златист пух. А и Пламена, и Георги бяха чернокоси.
И Ели беше с тъмна косичка като бебе, но по-късно изсветляла. “Може при тази да е обратно,” каза си Пламена.
Синьоока, светла, момиченцето предизвика ахвания у всички. Не мислиха много за име, нарекоха я Боряна.
Името беше рядко, а сестрите ще са със същите инициали така им се струваше особено важно.
Никой не можеше да обясни как се случи така в едно семейство се родиха две коренно различни деца. Боряна не приличаше нито на сестра си, нито на родителите.
Колкото повече растеше, толкова по-очевидна ставаше разликата като че ли някой неведом вятър я беше донесъл.
С коса, която постепенно потъмня до русо, със сини очи, кротка и закръглена, тя гледаше света със светъл поглед разбираща душа.
Майка ѝ я стискаше до сърцето си и се питаше на кого прилича. Приятели пак се чудеха.
Дали някой бе наговорил Георги, или сам се беше поддал на съмнения, никой не разбра. Един ден се прибра от работа намръщен, дълго мълча, а после без предисловие обвини Пламена в изневяра.
Ти поне си спомни, че онзи рус младеж навремето се въртеше около теб Може би нещо е останало изрече ядовито той.
Не съм те лъгала. Боряна е твоя дъщеря. Никой не е разменял децата след раждането! плачеше Пламена, обидена на неоснователните подозрения.
От този ден всяка вечер имаше караници. Докараха работата до развод Пламена събираше багажа, защото вече не вярваше в брака.
И именно когато бе на път да си тръгне, Георги се опомни. Осъзна, че не може без нея и децата. Само искаше истината.
Унижението от въпросите На кого е това светло дете? му тежеше много.
Уговори я да остане, но заяви, че ще направи тест за бащинство. Пламена отново се разрида.
Как можеш да живееш с мен, ако не вярваш? И Ели ще провериш ли? Айде направо да се разделим.
Георги събра слюнка от Боряна, коса от Ели и лично занесе всичко в лабораторията.
Не престана да измъчва лаборантките пита ги дали може да сбъркат, да подменят пробите.
Увериха го, че всичко е сигурно, Георги се поуспокои.
Децата чуваха скандалите. Дори четиригодишната Боряна усещаше, че мама и тати се карат заради нея. А Ели директно ѝ каза:
Ти не си ми сестра, теб са те подменили. Заради теб мама и тати ще се разведат.
Боряна се разплака и майка ѝ дълго я утешава.
Ели мислеше как да се избави от сестра си, вярвайки, че ако я няма, родителите ще се сдобрят.
Един ден, докато майка им беше до магазина, а бащата на работа, Ели облече сестра си и я изведе все по-далеч от вкъщи.
Когато Пламена се върна, тях ги нямаше. Съседката от първия етаж ги беше видяла да вървят нанякъде, но не попита сериала започваше.
Майката развълнувано обикаляше по улиците, Георги се включи вечерта наближаваше, а децата липсваха.
Обади се в полицията. След час ги намериха. Първа Боряна жена се обадила, че в двора плаче изоставено дете.
После и Ели тя се изгубила, не намирала път към дома.
Родителите се радваха, че са живи и здрави, и този път не ги наказаха. Ели не призна, че нарочно е оставила сестрата.
Скоро отново избухнаха скандали бащата вини майката за безотговорност, тя него, че отсъства.
Може да ги бе блъснала кола, или някой да ги бе откраднал
Най-накрая дойдоха резултатите. И за двете Георги е биологичният баща. Никаква изневяра.
Обясниха му, че такива особености са проявление на стари гени. Понякога руси деца се раждат на тъмни родители наследство от преди поколения.
Мирът се върна, но Боряна вътрешно продължи да се чувства чужда.
Сестрите не се сближиха. В Ели остана хладността към по-малката. Когато се карат, напомня ѝ, че никой не я иска.
На мене мама купува нови рокли, а ти носиш моите стари, защото си чужда, това беше нейният неоспорим аргумент.
Боряна плачеше, но на мама не се оплакваше знаеше, че често за чуждите пакости я виниха нея.
Защо не си като Еличка тихичка, кротка, не ни създава грижи, въздъхваше майка ѝ.
И Боряна престана да се оплаква. Реши, че майка ѝ обича само Ели.
Сядаше на ъгъла, затваряше очи, представяше си, че изчезва. Така се скриваше от укорителните майчини погледи и злобни сестрински думи.
Ели завърши първа училище, но не поиска да учи висше. За какво ѝ било красива била, ще си намери добър жених.
На една забава го намери млад мъж с апартамент и работа при бащата, който търгуваше с употребявани коли.
Майката, естествено, обичаше и Боряна, но неволно винаги я сравняваше с Ели. Обидните думи се врязваха дълбоко.
Когато в последния клас към Боряна прояви внимание момче, тя прие ласката толкова ѝ липсваше любов.
Когато разбра, че е бременна, се изплаши и му каза. Той реши да говори с родителите, така и научиха вкъщи.
Майка му дойде да моли семейството на Христови да не рушат бъдещето на сина ѝ и да убеждава Боряна за аборт.
Подкрепата дойде неочаквано от бащата. Все едно искаше да изкупи грешките си:
Ще роди. Няма да ѝ съсипе живота. И без това много изстрада. Ако не я искате ние ще се грижим за детето.
Бившият ѝ приятел го изпратиха да довършва университет при роднини в друг град. Боряна учеше от вкъщи.
В училище се опитаха да прикрият историята, докато не стигна до инспектората. Обвиняваха учителите че не са следели, че не са възпитавали добре.
Дори и матурите Боряна държа у дома, под надзор другите ученици не трябваше да я виждат така.
Учителката по английски ѝ съдействаше и успя да извади висок резултат.
Но за какво ѝ беше той? Щеше да гледа дете, нямаше време за учене.
Баща ѝ внезапно почина наднормен труд, грижи Сърцето не издържа. Легна да си почине след работа така и не се събуди.
Големият крясък, сълзи, бърза помощ От напрежението раждането започна по-рано.
Така се случи, че на деня, в който баща ѝ се отиде, Боряна роди син. Като нея самата със златист пух и небесни очи.
Не можа дори да е на погребението, беше в родилния дом. Майка ѝ дойде за изписването, почерняла от мъка. Наум попържа, че дъщеря ѝ докарала бащата до гроб.
Оплакваше се, че от нея само беди са дошли, но внука заобича неспирно.
Как да не обича това хубаво дете, с ангелска душа? Само се боеше дали някой ще вземе младата ѝ дъщеря за жена.
Не ми трябва никой, казваше Боряна. Собственият ми баща се съмняваше, че е мой родител, та чужд ли ще заобича детето ми…
Момченцето растеше умно и спокойно. Когато стана на пет, съдбата ги застигна отново. Ели не можеше да има дете.
Семейство на съпруга ѝ копнееха за внук и насърчаваха сина си към нова жена. Ели търпеше, но не си тръгна къде да иде? Да се върне у дома, не й се искаше, там бяха Боряна и детето ѝ.
Сергей ходеше на градина, Боряна завърши курсове за фризьори и изкарваше сама прехраната си.
Тогава Ели реши да се избави по друг начин от Боряна и ѝ търсеше мъж донесе майстор, че ще поправя компютъра, симпатичен необвързан.
Ели се пробва сама, но той я отряза. Тя реши да го срещне с Боряна ако не ме искаш, вземи сестра ми с дете за бонус.
Изпрати му съобщение, насрочи среща в кафе. На Боряна каза, че трябва да се запознае с честен човек, да не стои сама.
Убедена беше, че той ще избере Ели, не пълничката сестра с дете. Ако случайно все пак си паснат, ще се освободи жилищна площ.
Боряна се приготви, но не се гримира. Срещата беше кратка и неловка. Младежът (Владимир) хареса Боряна.
На изпращането поискан номер телефон:
Защо? пита стеснено Боряна.
Хареса ми да говоря с теб. Ще се обадя.
Измина седмица, докато той я покани.
Боряна внимателно му разказа живота си караниците между родителите си, колко тежко ѝ е било.
Видя, че той разбира болката ѝ и тя усети света като нов. Когато излязоха от кафето, към тях се прикрепи едно улично куче.
Влязоха до денонощния магазин, Владимир купи хляб и наденица за кучето.
На касата една възрастна жена бавно броеше стотинки. Владимир плати и за нея, добави шоколад и сладолед.
Защо сладолед? зачуди се Боряна. Баба ми много обичаше сладолед, но пестеше стотинките си, отговори Владимир.
И към мен ли си така добър от жалост? попита Боряна.
Не, ти ми харесваш истински! Но старите хора и животните просто са беззащитни Ако мога, защо да не помогна?
Кучето схруска храната и си тръгна.
Вечерта Ели се обади:
Как мина?
Добре. С Владимир се срещаме. Благодаря ти, че ни срещна.
Наистина ли ти хареса този простак?
Той е добър човек.
Хм и затвори.
Скоро Ели дойде у тях, Боряна приспа Сергей и чу разговор между сестра си и майка им в кухнята:
На тази глупачка ѝ върви винаги! Исках да си отмъстя на Владимир, а той се влюби в овцата Боряна.
Какво приказваш, имаш си мъж
Мъж ли? Той си търси заместител, скоро ще се разведа! Какво ще правя, мамо?
Може пък преувеличаваш.
Не. Защо така? Тя е пълна, немарлива фризьорка с дете, а аз не мога да забременея По-добре да я бях бутнала в шахта!…
В този момент майка им получи инсулт. Боряна извика бърза помощ спасиха я.
Два месеца след това Боряна се омъжи за Владимир и заживяха в мир с детето ѝ. До майка си ходеше често. Ели се обиди на всички и напусна града.
Хората мислят, че децата не разбират а те чуват всичко и запомнят.
Враждата между сестри понякога е жестока, а отмъщението се обръща срещу този, който го е замислил.
Децата никога не слушат възрастните, но никога не грешат, когато ги копират.
Дж. Болдуин
Думите, които чува дъщерята дали изразяват подкрепа или болка остават в нея като истини за самата себе си и за това как работят връзките между хората.И след години, когато Сергей държеше за ръка малкото си сестриче, дъщерята на Боряна и Владимир, майка му се наведе, за да му завърже обувката, и тихичко му каза:
Обещай ми, че винаги ще обичате един друг да не се ядосвате за остри думи, да се прегръщате, да садите дървета и да си помагате.
Сергей се усмихна, слънцето озари кехлибарено-русия му перчем, а от другата страна момиченцето го хвана за палците.
В този миг Боряна усети нещо ново отминалите горчивини вече не боляха; тежките думи сякаш са се отместили, отстъпвайки място на нещо кротко и хубаво.
Тя се обърна към Владимир, който я прегърна през раменете:
Виждаш ли, нашите деца ще знаят, че любовта се изговаря тихо, но остава най-силното нещо на света.
И в онзи домашен уют и смях, Боряна разбра понякога чуждото е просто онова, което има нужда от повече обич, за да стане свое.
А след години, децата им ще помнят най-вече топлите ръце и малките празници след дъжда и няма да питат на кого приличат, защото вече ще знаят: приличат на онзи, който е обичал най-много.
