**Личен дневник**
Мам, компот ли вариш? попитах, влизайки в кухнята. Ароматът на вишни изпълваше апартамента.
Да, мила, от вишни. Знаеш колко го обичаш. майка ми се усмихна, разбърквайки в тенджерата.
Притиснах я през раменете и погледнах към тъмночервения сироп. Усещах познатия аромат от детството.
Снежана ще дойде ли днес? попитах, сядайки на масата.
Обеща да мине на обяд. Има нещо важно да обсъди.
Майка ми напълни чашите с компот и ми подаде една.
Опитай, не е ли прекалено сладък?
Отпих една глътка и поклатих глава.
Точно като преди.
Майка ми седна срещу мен и ме погледна със сериозен поглед.
Гали, забеляза ли, че Снежа напоследък е странна? Преди винаги звънеше, а сега седмици мълчи.
Мам, тя има работа, деца. Няма време за разговори.
Може би. Но нещо не е наред. Вчера я срещнах пред магазина, поздравих я, а тя ме погледна като през мен.
Намръщих се. Сестра ми наистина беше станала отдалечена. Рядко отговаряше на съобщения, на семейни празници идваше мълчалива и си тръгваше първа.
Сигурно има някакви проблеми. Ще говоря с нея.
Вратницата звътна и майка ми побърза да отвори.
Снежко! Толкова се радвам, че дойде! чух нейния радостен глас от коридора.
Здравей, мамо. отвърна Снежа студено.
Чух стъпки и сестра ми се появи на прага на кухнята. Лицето ѝ беше напрегнато, устните стиснати.
Здрасти, Снежко. поздравих я. Седни, мама направи компот.
Благодаря, не искам. отрезе тя, оставайки да стои.
Майка ми я погледна объркано.
Снежко, какво става? Изглеждаш…
Всичко е наред. я прекъсна Снежа. Трябва да говоря с Галя. Сами.
Вдигнах вежди. Никога не бях чувала такъв тон от нея.
Мам, остави ни за момент, моля.
Майка ми кивна и излезе, хвърляйки притеснен поглед към нас.
Снежа се приближи до масата, но не седна.
Ето как стоят нещата. започна тя с леден глас. Стига си играла на света.
За какво говориш? попитах объркана.
За мръсните ти работи. Мислиш, че няма да разбера?
Усещах, как хлад ми пробягна по гърба. Опитвах се да разбера какво има предвид, но нищо не ми идваше на ум.
Снежа, обясни ми какво се случва.
За Борис не знаеш ли? в гласа ѝ се появи злоба.
Замръзнах. Борис беше съпругът ѝ, с когото преди половин година имахме неприятен инцидент, но мислех, че никой не знае.
Какво точно имаш предвид? попитах предпазливо.
Не се прави на глупачка! Знам за вашите срещи в кафенето. Как го утешаваше, когато ние имахме проблеми. Как се прегръщахте на паркинга.
Снежа извади телефона и ми показа няколко снимки. На едната аз и Борис стояхме в кафене, на друга се прегръщахме.
Снежа, това не е както си мислиш…
Не е? тя се усмихна язвително. Тогава какво е? Ще ми обясниш ли защо сестра ми тайно се среща със съпруга ми?
Въздъхнах тежко. Знаех, че този разговор ще дойде, но се надявах да го избегна.
Борис дойде при мен за съвет. започнах. Каза, че се карате, че искаш развод. Не знаеше какво да прави.
И ти реши да му помогнеш? гласът ѝ стана още по-рязък. Каква внимателна зълва!
Снежа, той беше в отчаяние! Каза, че те обича, че не иска да губи семейството си. Опитах се да разбирам ситуацията.
Да разбираш? тя най-после седна, но остана напрегната. Защо дойде при теб, а не при приятелите си? Или при майка си?
Осъзнах, че попаднах в капан. Наистина защо Борис дойде точно при мен?
Не знам. Може би защото съм ти сестра и мога да те разбера по-добре.
Лъжеш! избухна тя. Дойде при теб, защото винаги си му обръщала внимание! Още когато се запознахме, ти го гледаше по особен начин!
Снежа, това е глупост. Нищо не крия. Да, срещахме се. Да, прегръщах го, защото плачеше. Но между нас няма нищо!
И после той изведнъж промени мнението си за развода. продължи тя, без да ме слуша. Започна да говори, че трябва да запазим семейството. И аз си мислех, че е осъзнал. А се оказва, че това е твоя работа!
Станах и се приближих към нея.
Снежко, разбирам, че си разстроена. Но наистина исках да помогна. Болно ми е да виждам как страдате.
Да помогнеш? тя се отдръпна. Ти реши вместо мен дали да запазя брака си! Намеси се в живота ми без да ме питаш!
Но вие не се разведехте! И сега всичко изглежда наред!
Откъде знаеш как живеем? в очите ѝ се появиха сълзи. Мислиш, че ако не сме се развели, значи всичко е наред?
Осъзнах, че казах нещо грешно.
Снежа, съжалявам…
Млъкни! изкрещя тя. Нямаш представа през какво минах! Борис при всяка кавга ми повтаря, че сестра ми смята, че трябва да сме заедно. Че умната Галя му обясни колко е важно семейството!
Седнах на стола. Започвах да разбирам размера на катастрофата.
Постоянно цитира твоите думи. продължи тя. К
