Рай под наем: Когато Димо ѝ връчи ключовете от апартамента си, Ева разбра – Бастилията е превзета! Нито един нашенски любимец не е чакал така за „Оскар“, както Ева своя Адам (нека и да е Димо), при това с истински собствен „шалаш“. На 35, отчаяна и сама, тя все повече хвърляше съчувствени погледи към уличните котараци и шивашките витрини. А ето го и него – обожаващ кариерата, здравословната храна, фитнеса и перманентното „търсене на себе си“ (все бози!), самотен и без деца. За този подарък Ева си мечтаеше от 20-годишна и най-сетне нейният дядо Коледа беше схванал, че не се шегува. – Имам последна командировка тази година и после съм изцяло твой – каза Димо, докато ѝ подаваше ключа към своя оазис. – Само да не се изплашиш от бърлогата ми. Обикновено се прибирам единствено за зимен сън – усмихна се той, яхна „Боинг“-а и отлетя в друга часова зона целите почивни дни. Ева грабна четка за зъби, крем, памучета и се запъти да види що за бърлога ще ѝ се падне. Проблемите започнаха от входа: Димо я беше предупредил, че ключалката заяжда, но тя не подозираше колко! Блъскане, дърпане, внимателно, със сила и накрая с психическо въздействие – вуйчото й беше учил някога на изкуството на шантажа в междучасието. На суматохата надникна възрастна съседка с притеснен глас: – Защо разбивате чужд апартамент? – Не разбивам, имам ключове! – изпусна нервно Ева. – А вие коя сте? Не съм ви виждала преди… – Аз съм… приятелката му! – отсече с предизвикателство Ева. – Вие-еее? – Да, аз! Проблеми ли има? – Ами… не. Просто… той никога не е водил никого тук (тук Ева заобича Димо двойно повече)… Но, знаете ли, не ми е работа. Извинете. – И затвори леко вратата. С мръсна газ Ева набута ключа, заби го с цялата си любов към уютния шалаш и едва не превъртя вратата на 360 градуса. Вътре я чакаше истинското вътрешно царство на Димо: аскетична килия, без и помен от женска ръка. „Ах, милото, твоето сърце явно никога не е знаело що е уют“ – промълви под мустак Ева… Ала точно затова се зарадва: женска стъпка още не бе прекрачвала прага, всичко ѝ бе първо. Към най-близкия магазин с плячкосан план – шторка за баня, килимче, ръкавици за кухня, хавлии… и манията ѝ се разрази: ароматизатори, сапуни, кутийки за козметика, какво ли не. „Да занесеш малко уют в чужд дом си е направо дълг!“ – оправдаваше се Ева, влачейки втора количка стока. Ключалката вече не мърдаше, всъщност въобще не работеше – като вратар на „Левски“, забравил си каската. Запрятайки ръкави, цяла нощ Ева сменяше бравите с помощта на кухненски ножове, а на сутринта тичаше да купува нови ножове, вилици, лъжици, покривка, дъски, подложки… оттам – директно и пердета. В неделя по обед Димо звънна: закъснява още два дни. „Само топлина и уют да внесеш, ще съм само доволен!“ – усмихна се по телефона, когато Ева призна за малката революция в квартирата. Уютът вече се доставяше с бусове! Цели години таеният копнеж на една самотна жена вече вреше на свобода. До връщането на Димо от старата квартира оцеля само замененият паяк до комина. Ева реши да го остави като символ на „неприкосновеността“… Към вечерта на Голямото Завръщане течеше пълна подготовка: домашна вечеря, блестящо бельо, благоухания, приглушени лампи… истински райски ъгъл в панелката! Чакаше тя своя Адам… Димо се бавеше. Когато опаковката започна да ѝ стяга най-упорито извайваното място, в ключалката превъртяха ключ. „Нов е, просто бутни – не е заключено!“, откликна Ева чувствено. И точно тогава получи sms от Димо: „Къде си? Аз съм си у дома – апартаментът е непокътнат, а приятелите се шегуваха, че ще го обърнеш на козметичен салон.“ Е, тя прочете това доста по-късно… А в този миг в апартамента нахлуха пет непознати: двама млади, двама ученици и беловлас дядо, който мигом се изправи при вида на Ева в униформата от „Сексапилната сестра“. – Какво посрещане, тате! И защо ти беше този санаториум, като тук те чака такова „ол инклузив“? – ухили се единият и отнесе шамар от жена си. Ева стоеше потресена, с два пълни бокала… Смяхът на паяка се зачу от ъгъла. – Простете, в-вие кои сте? – заекна Ева. – Собствениците на този скромен шалаш! А вие? Да не сте от поликлиниката, дошли за превръзка? Май казах, че мога и сам… – клепна дядото по бельото ѝ. – Мдаа, Адам Матвеевич, у вас тука рай и благодат! – надникна жена му. – По-хубаво си е с жена вкъщи. А вашето име, госпожице? Не сте ли тъничко млада за нашия Адам Матвеевич? – Е… Ева… – зашепна тя. – Съвпадение! Всички изглеждаха доволни, даже дядото грейна. – А… а Димо? – попита със сетни сили Ева. – Аз съм Димитър! – извика едно осемгодишно момче. – Рано ти е, синко… – засмя се майка му и прибра децата. – Пр… простете, явно съм сгрешила адреса – спомни си какви бяха надписите на ключалките Ева. – Това ли е Лавандулова, 18, ап. 26? – Не, това е Черешова, 18 – потри ръце дядото, готов за „подаръка“. – Да, винаги ги бъркам… Влизайте, аз само да се обадя някъде. В банята с телефон, барикадата и кърпата тя едва успя да прочете sms-а от Димо: „Димо, след малко ще съм при теб, просто се забавих в магазина!“ „Добре, чакам! Ако можеш, вземи бутилка вино“, получи гласово. Вино щеше да донесе, но вече го беше изпила… Грабна килимчето и шторката, изчака гостите да влязат в кухнята и се изниза. – Абе, тръгва си новата булка! – провикна се някой от съседите. *** – Ще разкажа после, каза Ева при вида на нов младеж, отварящ врата. Тихо се промъкна към банята, разопакова шторката и килимчето, просна се на дивана и заспа до сутринта. Когато се събуди, младежът още я гледаше с въпросителен поглед: – А тук кой адрес беше? – Жасминова, 18…

Рай в панелката

Когато Косьо ѝ подаде ключовете от жилището си, Златина разбра: Кралицата е превзела Лондон. Никой Кавал не е чакал балът си с такова вълнение, както Злати чакаше своя Косьо (че даже и с панелка под ръка). Преброени тридесет и пет години и все по-често хвърляше погледи, пълни със съчувствие, към градските котки и витрините на Всичко за дома и бита. А Косьо ерген, изгорил младостта си по кариерни стълби, диетично кисело мляко, фитнес и други глупости като търсене на себе си, при това без деца! Златина си мечтаеше за такъв подарък още от студентските си години, та белким най-сетне този кротък Дядо Врачански успя да разбере, че тя не майтапи.

Последната ми командировка е тази година, после съм изцяло твой обяви тържествено Косьо, връчвайки ѝ заветното ключе от оазиса си в Младост. Само да не се сепнеш от бърлогата ми. По принцип се прибирам вкъщи само да дремна каза той и яхна авиобус за Прага, в синьо-зелен полет до друг часови пояс за уикенда.

Златина натъпка в дамската си чанта четка за зъби, кремче и две шепи козметични гъбки, и се отправи да види гордия ергенски апартамент. Ужасът я сграпчи още на входа: Косьо беше споменал, че ключалката заяжда, но Злати не очакваше чак такова чудо. Четиридесет минути обсаждаше вратата с леки удари, дърпане, милувки и дипломатични разговори на една четвърт зъб вратата обаче беше по-ревнива и от портата на баба ѝ в Своге. Точно когато Злати вече мина на психоатаки, така, както я бяха учили съучениците зад блока в училище, се отвори вратата на съседката.

Госпожице, защо се мъчите да разбивате чужда панелка? прозвуча съседският кахърен глас.

Не разбивам! Имам си ключове отсече разгневено Златина, избърсвайки чело.

А кой сте, че не съм ви срещала? настояваше на оглед вратата.

Аз му съм гаджето! гордо и малко предизвикателно заяви Златина, ръце на кръста за повече авторитет, но съседката я оглеждаше през цепката, сякаш бе въоръжена с голяма буца лютеница.

Вие-еее? смаяно прошепна жената.

Аз, да. Проблеми ли има?

Никакви Просто никога не е водил никоя (Злати се напълни с още повече любов към Косьо), а сега направо такава

Каква такава? не разбра Златина.

О, не е моя работа Прощавайте и тряс! затвори вратата.

Златина си каза, че или ще влезе, или с нея ще влязат. Натисна ключа с жаравата на завоюваната независимост и току-що не превъртя целия касов апарат на входната врата. Най-накрая отвори.

Вътрешният свят на Косьо се разстла пред нея и душата ѝ завибрира като буузукe в сряда. Е, човекът е ерген малко аскет, но тук си беше направо монашеска килия.

Ах, клето ми момче, твоето сърце от години не е усещало, че има нещо, наречено уют! изхлипа Злати, оглеждайки мястото, където вече виждаше себе си по-често.

Но, честно казано, си остана доволна. С апартамент, докоснат единствено от мъжка ръка, жена не беше стъпвала тук личи си и по праха, и по това, че микровълновата живееше свой отделен живот. Тя е Първата!

Не издържа и хукна до близкия Практикер за шарено перде, мек килим и между другото хавлия и готини кухненски кърпи. Километрите по магазините явно ѝ размътиха мозъка към първоначалния списък се добавиха ароматизатори, сапун вешествени ръчно направен, панерчета за женски работи и контейнерчета за кремове.

Е, това вече не е нахалство, тука си е социална работа, утешаваше се Златина, бутайки пълна количка из магазина, докато захващаше за още една.

На връщане замъкът вече не се противеше май тотално отказа да работи като хората и все едно портиер в студентско общежитие след сесия: всичко минава. Заряза надеждите за дискретност и с помощта на кухненски нож по тъмно успя да смени стария касов апарат. На другия ден хвана маршрутка и отнесе наедно с нож и комплект нови прибори, цветна покривка, престилка, нови дъски за рязане и трите кутии за съхранение всичко, което в Домашният свят рекламираха с усмихнати домакини. Завесата за кухнята надничаше зад ъгъла само да я метне.

В неделя, обедно време, Косьо се обади да каже, че ще се забави още няколко дни командировка.

Ще се радвам, ако внесеш малко уют и топлота тук казваше той в телефона, докато Злати, притеснена, призна, че си е позволила дребни корекции из дома му.

А тя вече бе внесла уюта на камиони и го разпределяше по таблички, сортове, с експертизата на изпитана софиянка на борба с неприбраното. Толкова години трупани мечти на самотна жена и сега, на свобода като в зона без данък нямаше кой да я спре!

Към връщането на Косьо от неговата панелка бе останал само старият паяк до вентилацията. Златина щеше и него да изгони, ама осемте му втренчени очички, изцъклени от всичките миризми и багри, я трогнаха. Остави го като символ на личното пространство и гаранция, че все пак не всичко е нейно.

Апартаментът викваше на глас: Ето, това семейство идва от осем години щастлив брак, после е преживяло развод, после пак е щастливо, само че с нови възглавници. Не стига, че пренареди апартамента, ами и на входа всички вече знаеха: новата хазяйка е тук, може да се пишат оплаквания до нея. Пръстена още няма то си е въпрос на техника и време. Съседите в началото гледаха на криво, а после просто въздъхнаха: Как кажете, вас да ви радва.

***

В деня, в който Косьо трябваше да се връща, Златина сготви като за коледна вечеря, напъха си още стегнатите ягодки в новогодишен комплект, нареди благовония във всеки ъгъл и приглуши светлината. Очакваше своя Адам! За тях тук и без райска градина си беше райче в панела.

Косьо закъсняваше. Когато Злати усети как облеклото се впива неприятно във всичко, за което е клекала по два часа в залата, вратата се разшумя, ключ щракна.

Ключалката е нова, просто бутни не е заключена! извика тя малко гузно, но и съблазнително. Без грам притеснение апартаментът беше постигнал Нирвана по неин вкус, нищо не можеха да ѝ кажат.

В този миг получи SMS от Косьо: Къде си? Аз съм си у нас. Квартирката си е същата, не се е променила! Страшно ме плашеха, че ще заложиш козметика навсякъде. Това, разбира се, го прочете доста по-късно. Засега, влизат напълно непознати хора: двама младежи, две малки хлапета и един много възрастен чичо, който щом видя Златина, рязко изправи гръб и заглади последните си косми по главата.

Ейй, тате, какво посрещане те чака! А за какво ти беше тоя санаториум, като си имаш SPA-курорт вкъщи? изцепи се един от младежите и, за наказание, получи лека шамарка от жена си, защото го зяпа.

Злати стоеше вцепенена, с два пълни бокала, не можеше ни да извика, ни да мръдне.

От някъде се чу зарадвано хихикане паякът от вентилацията.

Извинявайте, а вие к-к-коя сте? писна Златина.

Аз съм собственикът на тази панелка. Вие май сте от поликлиниката, дошли за смяната на превръзката? Аз нали казах, че мога и сам! ухилен обяви чичото, заглеждайки що за секси облекло с медицински нюанс е Злати.

Ми че, Адаме Петрович, у вас си е станало като рай възкликна жената на единия. И друго си е, стига сме живели като в мазе! А вие, госпожице, как се казвате? Не сте ли ен малко млада за нашия Петрович? Макар, да си кажем, хубав мъж, със собствена гарсониера…

З-з-златина…

Я какво съвпадение! Адаме Петрович, добре си подбирате хората!

Чичото, съдейки по засмяните си очи, очевидно си беше доволен от сюрприза.

А к-къде е Косьо? изпелтечи Злати. Всички нерви й се предадоха, дръпна набързо и двата бокала.

Аз съм Косьо! гордо викна осемгодишно хлапе, вдигайки ръка.

Ей, стой си, още не си Косьо сниши му ръката майка му и ги натири в колата.

Извинете, явно съм сбъркала блока Това тук е улица Люлякова 18, апартамент 26, нали?

Ами не, това е Черешова 18 доволен потри ръце чичото, вече готов да разопакова бонуса си за пенсията.

Ех въздъхна трагично Златина, все тия улици ги бъркам. Моля, разполагайте се, аз до телефона само

Тя грабна телефона и хукна към банята, където загърната в хавлия най-после отвори посланието от истинския си Косьо.

Косьо, ей сега ще дойда, само в магазина малко се забавих, написа Злати.

Окей, чакам. Ако можеш, донеси бутилка вино ромолеше гласовото отговорче на Косьо.

Вино смяташе да донесе ама в себе си. Грабна си килимчето и свали пердето, зачакà да се изпразни кухнята от натрапници, напълни на скорост една найлонова чанта с вещи и изфуча навън.

Петрович, тя си тръгва! Любовта си отива! дочуха се зад нея гласовете на съседките, дебнещи през леко отворени врати.

***

Ще разкажа, ама по-късно така се оправда за ексцентричната си външност Златина, когато Косьо ѝ отвори.

Мина през него като лунатик, директно в банята, сложи пердето и килимчето, после се влачи до хола, бухна се върху дивана и спа чак до заранта, докато виното и всички стресове не изпаднаха окончателно от организма.

Събуди се и откри пред себе си непознат младеж, чакащ обяснения.

Извинете, този адрес кой беше?

Ааа Жасминова, 18.