Ще кажеш ли нещо? – попита, докато стоеше в моята кухня Беше преди година и половина през зимата, моят син беше на 5 месеца. Братът на съпруга ми поиска той и приятелката му да останат при нас за седмица. Как да откажеш? Естествено не бях особено щастлива – току-що ни се беше родило дете, не спях, не ядях, нямах време, а роднините не даваха мира. Помислих си – може би ще ми помогнат, поне ще си почина, ще има с кого да поговоря, да изпия чай. Дойдоха с празни ръце да поживеят при нас седмица – поне на бебето една играчка да бяха купили. Аз имам принцип – когато отивам в дом с дете, не влизам с празни ръце, така съм възпитана, но тук явно е друг случай. Дойдоха по работа, не казаха точно за какво. Аз бях добра домакиня – готвех, чистех, опознах ги добре. Всичко изглеждаше наред, но за няколко дни тя нито веднъж не ми предложи помощ в готвенето, чистенето или с бебето, докато аз вършех домакинската работа. Тя сутрин излизаше по задачи, приятелят ѝ спеше до обяд, мъжът ми беше на работа, а аз тичах с бебето из апартамента. Връщаше се – до вечерта лежи на дивана, почива си, гледа телевизия. Аз съм с бебето, мия пода – навън е зима, кал, внасят мръсотия, трябва да се готви, да се храни, да се къпе детето. На третия ден вече бях изморена. Казах на съпруга си, а той само вдигна рамене – не било редно мъж да се меси в женски спорове. На четвъртия ден се върна от работа, а тези двамата излязоха на кино. Четиримата сготвихме бързо, хапнахме, а те се прибраха на готово. Донесоха много бира и разни мезета, но за кърмачка – нищо, поне едно парче торта да бяха взели… Щастливата двойка си хапна, после се настаниха да гледат филм и викат мъжа ми – ела с нас. Аз се засегнах и я дръпнах настрани и казах: – Извинявай, но можеше поне веднъж да ми предложиш помощ, имам малко дете и съм смазана. Поне обели картофите за супа или просто предложи нещо. – Ще ме наставляваш ли? Не мисля, че е редно! И аз съм изморена. (От какво ли е уморена – от дивана?) – Значи така, ти си в моя дом. Аз не съм ти на гости, ти си на гости при мен. – Нямам намерение да слушам това! – Знаеш ли какво? Събирай си нещата и се махайте!!! Събраха си багажа и ги нямаше. Дълго след това плаках от обида. Как мислите, нормално ли е да се държат така?

Ще кажеш ли нещо? промълви тя, докато стоеше насред моята кухня.

Беше преди година и половина зимата беше гъста и безшумна, синът ми тогава беше само на пет месеца. Братът на мъжа ми се обади една вечер и помоли с приятелката си да останат у нас за седмица. Как да откажеш? Далеч не бях очарована бебето едва що бе дошло на този свят, аз не спях, почти не ядях и времето никога не ми стигаше. Родата идвала, но никой не дава почивка на уморена майка. Казах си може пък да помогнат, поне да си отдъхна, да има с кого да пия чай и да разменя някоя приказка.

Дойдоха с празни ръце седмица да стоят, но дори един дрънкалка за детенцето не бяха донесли. А мен баба ме е учила в къща с дете никога не се влиза така, без нищо в ръка. Но тук беше друго, като че ли.

Дойдоха уж по някакви работи не казаха какви точно, някаква мъгла. Бях добрата домакиня готвех, чистех, опознах ги. Всичко изглеждаше наред, но за всички тия дни, каквото и да правех, тя и дума не обели дали да помогне с готвенето, с чистенето, дори с детето, докато въртя къщата.

Тя излизаше сутрин по нейните задачи, гаджето й спеше до обяд, мъжът ми бе на работа, а аз тичах с бебето из апартамента. Като се върнеше, цял следобед се излежаваше на дивана почиваше или гледаше телевизия.

Аз с малкия на ръце търках подовете навън студ, киша, кална диря от врата до врата, навсякъде следи. А после готвене, хранене, къпане едно безкрайно въртене.

На третия ден вече бях прегоряла от умора. Казах на мъжа ми оплаках се искрено, а той само вдигна рамене не било работа на мъжете да се бъркат в разправии между жени. На четвъртия ден, още щом стана от работа, двамата щастливци се изнесоха на кино.

В четири ръце ние с мъжа ми готвихме, нахранихме се, и скоро после те пристигнаха с много бира, разни мезета, а за кърмещата майка нищо. Поне една паста да бяха донесли…

Веселата двойка се нахрани, после потъна в хола да гледа филм и викнаха мъжа ми с тях: “Дай да гледаме!” Засегнах се, взех я настрана и й рекох:

Извинявай, ама не можа ли поне веднъж да предложиш да помогнеш? Детето ми е малко, аз съм изтощена. Поне картофи да белиш за супата, или нещо да ми кажеш.
Сега ще ме поучаваш ли? Не мисля, че е уместно! И аз съм уморена! (От какво ли от дивана?)
Я виж, маце, ти си в моя дом. Аз не съм ти гостенка, ти си ми гост.
Нямам намерение да те слушам повече!
Я марш, събери си нещата и се махай!!!

Събраха си нещата и си тръгнаха. После дълго плаках от обида.

Кажете ми, нормално ли е да се държат така?