Какво си мислиш, че правиш?! извика Радка Василева. Това е моята земя!
Земята е твоя! изрева зетят, като изтръгваше ламаринения лист с трясък. А оградата е моя! Аз я плащах, касовите бележки са ми в багажника! И сайдингът е мой! И прозорците също си взимам!
Веско! Направи нещо! Радка Василева се метна към сина си. Ще ми разруши къщата!
След малко, на кухнята, Радка седеше като мъченица пред снаха си и сина си разиграваше поредната драма.
Е, деца гласът й потрепери реших. Не искам вече тази вила. Нямам сили, здравето не е същото.
Докато се добера с влака, после три километра пеша през полето…
Миналия път така ми скочи кръвното, че едва не припаднах.
Вземете я. Ваша е стройте, живейте, почивайте!
На Веско очите му светнаха. Помнеше още отрано онези шест декара обрасли с малини, с накривена ограда и малка къщурка, която дядо му беше сглобил през 80-те с каквото е намерил.
Мамо, ама ти сериозно ли? той скочи към масата, сияещ. Това е страхотно! Ели, чуваш ли? Градинка ще направим, къщичката сам ще я стегна, ще сложим нова верандичка!
Ели го изгледа бавно. Седем години живееше с това семейство и знаеше: когато Радка Василева раздава “безплатно сирене”, винаги има голяма мишоловка.
Радка Василева, това е доста изненадващо каза Ели спокойно. Но да изясним веднага технологичния момент.
Как ще я прехвърлим? Дарение ли ще бъде или направо се прехвърля на Веско?
В кухнята стана тихо. Веско упрекващо изгледа жена си. Свекървата също вдигна поглед към нея.
Ели, ама колко си ти… практична натърти тя на думата. Аз ви давам с душа, с майчина благословия, а ти за документи ми подхвърляш…
Аз майка ли съм, или какво? Казах ваша е значи ваша е! Защо тия формалности? Само пари за нотариуси да даваме
Защото, Радка Василева Ели се приближи към масата и седна срещу нея вилата е в плачевно състояние.
Оградата е паднала, покривът на бараката тече, а вътре дюшемето е гнило. Да я докараме до ред ще ни излезе поне десет-дванадесет хиляди лева.
Не съм готова да влагам семейните ни спестявания в имот, който не ни принадлежи юридически.
Утре ще размислите и ще останем с празни джобове.
Как можа само! свекървата си сложи ръката на гърдите. Веско! Чуваш ли? Жена ти ме обвинява в корист! Родната ти майка!
Ели, наистина, малко прекаляваш измърмори Веско. Щом майка ми казва вземаме.
Не, Веско. Ако има дарствен акт на твое име веднага викаме майстори и почваме ремонта. Ако не нека малините завземат парцела.
Скандалът продължи два часа. Радка Василева плака, спомена покойния дядо, обвини Ели в “капиталистическо мислене” и накрая ги изгони, като заяви, че на толкова сметливи хора даже стара кофа не би поверила.
Две седмици по-късно, на семейна вечеря с поканена сестра на Веско Жана, Радка Василева обяви тържествено:
Щом на Веско не му трябва вилата, дадох я на Жанчето. Мъж й, Киро, е сръчен, вече са си направили план за ремонт.
Веско цяла вечер беше като буреносен облак. Прелистваше снимки на селски къщи в телефона си и шумно въздишаше. А Ели кротко си ядеше салатата. Знаеше, че театърът едва започва.
***
Жана и Киро захванаха работата мащабно. През юни чатът преливаше от съобщения:
Поръчахме нова ограда!
Доведоха три тона пясък!
Киро сам изкопа септична яма!
Виждаш ли мърмореше Веско у дома, хвърляйки телефона на дивана хората не се плашат, а работят. Жанчето не се страхува, и сега ще имат приказна вила.
Ще видим, Веско, отвръщаше Ели кратко. Времето ще покаже.
Средата на август вилата беше неузнаваема: старата къщурка облечена в светъл сайдинг, покривът покрит с нова керемида, около парцела се издигаше масивна ограда с тухлени колове.
Киро дори беше наредил част от двора с тревен килим и монтирал голяма люлка.
За “официалното откриване” поканиха всички. Радка Василева цареше на новата веранда, в шезлонг с ветрило в ръка.
Е, мили гости пропя тя, вземайки чаша студен сок от Жана. Вижте какъв рай се получи. Благодарности на Жанчето и Киро! Ели, само погледни оградата!
Киро, значително отслабнал и измъчен след два месеца зор, се приближи.
Мамо, понаместихме каквото можахме. Сега спокойно може да водим и децата. Между другото, събрах всичко фактури за материали, гаранция за котела…
В понеделник да отидем до общината? Нали обеща, че като завършим веднага прехвърляш вилата на Жана.
Радка Василева изведнъж взе да изучава педикюра си.
О, Киро меко каза тя Защо толкова бързаш? Живейте, почивайте. Нали не ви гоня?
Жана се мръщи, постави салатиерата на масата.
Мамо, какво значи “живейте”? Изхарчихме почти всичките си спестявания. Киро дори малък заем взе, за да завърши до есента. Ти каза: Ще ремонтирате вилата е ваша.
Казах ползвайте, поправи я майката. И ползвате. Идвате, когато искате. Но прехвърляне…
Знаеш, дъще, животът е непредвидим. Днес Киро ти е мъж, а утре кой знае?
А вилата е рода ни. Да си остане при мен. Така е по-сигурно.
Над двора увисна гробна тишина. Даже птичките в гората замлъкнаха.
Тоест… Киро стана бавно значи всичко това не е наше? Новата ограда, септика, покрива?
Как да не е ваше? учуди се Радка Василева. Ползвайте! И догодина насаждайте краставици.
Но стопанката ще съм аз! И ако спорите, ще ви взема и ключовете! Имам право!
О, имаш право!? Жана извика. Щяхме да умрем от работа тук за да си квартиранти?!
Не викай на майка! кресна Радка Василева. Намериха се възмутени! Искат наготово!
На готово?! скочи Киро. Всичко тук беше руина! Всеки пирон съм забил аз!
Рязко се обърна и тръгна към бараката.
Киро, къде отиваш? изписка Жана.
За инструментите!
След минутка се върна с лост и винтоверт. Без думи започна да сваля секциите на оградата. Веско стана да се намесва, но Ели спокойно го сграбчи за ръката.
Не се меси, Веско. Не е наша работа.
Жана, гледайки разрухата, хвана лопатата и се понесе към любимите рози на майка си.
Ето, владей си! извика, изкоренявайки цял храст с пръстта.
В двора избухна хаос. Киро методично демонтира. След оградата подхвана верандата, поликарбонатът се отлепяше с пукот.
Радка се мяташе между тях, хващаше Кирил за ризата, после с тяло пазеше новата врата.
Ще викам полиция! викаше тя, заровила се в чантата за телефона. Това е обир! Киро, злодей!
Викай! Киро запрати пластмасов лист в багажника. Да видим каква стопанка си, дето измамва хората!
След половин час дойде патрулка. Измореният младши инспектор погледна разбъркания двор: без ограда, купчини строителни материали и плачеща жена на прага.
Какво има? попита той.
Обир! изписка Радка и посочи Киро. Всичко унищожи, оградата открадна, верандата чупи!
Киро кротко подаде папка.
Господин полицай, тук са фактурите на мое име. Без договор за наем, без дарствен акт. Госпожата твърди, че нямам права тук.
Щом е така демонтирам само моето, купувано с мои пари. Къщата не пипам.
Полицаят прелисти документите, погледна Радка Василева.
Госпожо, това са гражданскоправни спорове. Има ли фактури, престъпление няма. Съдете се в съда.
Какъв съд?! изпищя Радка. Ще ми оглоби всичко!
Има право, щом е негово каза полицаят. А ти, момче, внимавай да не събориш стените.
Когато патрулката си тръгна, Киро довърши товаренето в колата.
Вилата сега приличаше на следбомбен пейзаж вместо хубав дом, рошава дървена къщурка, разкопана земя.
Жана тресна вратата на колата.
Със здраве, майко. Ето ти стопанството. Наслаждавай се на самотата. Повече няма да ни видиш!
Колата отнесе облак прах. Радка Василева остана права насред родовото гнездо.
Обърна се към Веско и Ели, които през цялото време мълчаливо наблюдаваха отдалеч.
Поне вие… простена тя. Веско, сине… Помогни на майка си. Виж, какво направиха!
Жанчето е луда, Киро хулиган… Дай, ти си юнак. Доведѝ дъски, да сложим друга ограда…
Веско я погледна.
Мамо обади се тихичко Ели беше права. Не си даваше вилата, а искаше да ни държиш на каишка.
Искаше цял живот да ти се молим, за да косим тревата ли?
Какво говориш?! пак се хвана за сърцето Радка. За вас го правя!
Не, майко. За себе си. Айде, Ели.
Качиха се в колата. В огледалото Ели видя как Радка се отпусна на старата дядова пейка и скри лицето си в дланите.
Същата вечер Веско седеше на кухнята и мълчаливо гледаше през прозореца. Ели готвеше.
Ели извика накрая.
Да?
Извинявай. Наистина мислех, че си дребнава. Малко остана да затънем в дългове
Ели го доближи и го прегърна през раменете.
Забрави. Най-важното е, че сега разбираш.
Реших нещо… заекна Утре ще мина през златарския магазин. Видях гривната с гранати, за която някога спомена. Искам да ти направя подарък, че си така… предвидлива.
Ели се усмихна.
Подарък е добре. Но да се разберем в нашето семейство повече подаръци от майка ти няма да има. Излизат доста солено накрая
Съгласен! Веско я прегърна. Вече смених номера на телефона. Нека си оправя сама родовото гнездо.
***
Радка Василева с вилата така и не успя да се справи когато разбра, че сама не ще се оправи, я продаде.
С нито едно от децата не общува, а пред роднините разказва, че Веско и Жана били лошите.
Истината за скандала обаче Радка не разказва. Само намеква, че децата, на които е дала живот, са я изоставили.
Днес, като го мисля, разбрах, че в семейството най-скъпото е доверието. А то се пази със сърце, не с нотариуси и огради.
