Велядо ми дойде в гости, но се обижда, че не я храня.
Живея със сестра си в различни градове. Нейната дъщеря, Божана, мечтае да се запише в Софийския университет, който е в града, където живея. Тя ще живее в общежитие, а сега е дошла за няколко седмици, за да уреди документите и може би да се яви на изпити. Не се вдавам в детайлите, просто знам, че е нормално да се появиш преди започване на обучение. Сестра се съгласи, че Божана ще отседи при мен.
Кой да покрие масата?
Не сме говорили за храна. Ако майка й мълчи по темата, те решават сами. Виждам, че Божана стои в хола и се притеснява. Питам какво я тревожи. Тя ме поглежда и казва, че е мислела, че ще я нахраня с топъл обяд. Веднага ѝ отговарям: Не само храната няма да ти осигуря, но и ще живея по свой график. Трябва да тръгна наложително! Обади се на майка ти, нека ти преведе пари по сметката, купи си кюфтета, булки и ги яж със чай. Чаят също купи, защото ми свърши. Какво, още си малка? Ти вече имаш 18!
Майка ми отдавна не говори с мен за лични неща и не знае, че след като децата напуснаха гнездо, мъжът ми се изтресна в неизвестна посока и аз се потопих в работа. Заетостта ми е с ужасен график, затова у дома съм нередовна, а силите за домакински задължения почти ми напускат. Спирам често, за да надспя, и това е достатъчно.
Не се отказвам от гостоприемството
Приятно е да се видя с Божана. Тя порасна, стана женствена, но аз вече не съм онова свободно и енергично леля Люда, което можеше да приготви слон, без да се замисли за време и усилия. Нека сама купи продукти, нареже, свари, изпържи или задуши. Още по-добре нека поръча готови ястия, за да не повреди плочата или апартамента ми.
Тя се ядоса, успоко се и мълчаливо се ядоса всеки ден. Очакваше вероятно пълно пансионче от майка й. Не знам, може би нещата ще се уредят. Трудно е внезапно да спра да бъда полезна и удобна, след като години поддържах мирни отношения с близките си. Дори сега оставам миролюбива: предложих безплатен лег в къщата, но без всичко включено. Отидох при психолог, за да получа съвет как нежно да обясня на роднините, че вече не съм толкова функционална, колкото преди. Трябва да се разчита по-малко на мен!
