Вчера телефонът иззвъня с гласа на брат ми Стефан, който с настойчивост поиска да му прехвърля моята част от бащината ни къща в Долни Богров. Той подчерта, че през последните три години е носил отговорността за татко.
Още щом започнах да уча в Софийския университет, напуснах дома ни. След дипломирането си останах в столицата, намерих сигурна работа и се ожених за Мария. Скоро след това се появи синът ни Борис.
Стефан също се ожени, но остана да живее с родителите ни. Не мога да кажа лоша дума за него винаги е бил сърдечен, а съпругата му Пенка е истинска подкрепа за всички. Години наред двамата живяха в хармония с мама и татко, а с раждането на двете им деца домът стана още по-топъл. Макар вече да имахме собствено жилище, често се връщахме в селото, а татко ни подари стария си Москвич.
Всяко лято прекарвахме ваканцията си там, помагахме в градината и с домакинството. Пенка винаги беше до майка ми, всички я уважаваха и се надпреварваха да ѝ помагат. Преди три години майка си отиде, а аз бях безсилен да променя съдбата. Освен това, заради финансови затруднения, започнах втора работа, за да покривам кредита за апартамента.
Времето за пътувания до селото изчезна. Татко си отиде преди месец. Стефан и аз организирахме погребението и поделихме разходите поравно.
Вчера Стефан пак се обади, настоявайки да му прехвърля моя дял от къщата, като аргументът му беше, че три години е бил до татко. Бях изненадан татко получаваше пенсия над 1800 лева, с която подпомагаше и внуците. Колко средства са нужни на възрастен човек, особено в малко село?
Татко сам се справяше с всичко и беше разумен човек. Не разбирах какво точно Стефан нарича грижа. Родителите ни никога не са казвали, че къщата ще остане само за него; не желая да руша семейните отношения, но не виждам причина да се отказвам от наследството си. Имам кредит за изплащане, а и нашият Борис би могъл да получи нещо от баба и дядо.
Сега сме в задънена улица не дадох категоричен отговор, само споменах, че първо трябва да обсъдя с Мария. Как да намерим изход, без да разрушим семейния мир?
В живота най-ценно е да пазим уважението и доверието между близките, защото материалното може да се възстанови, но загубеното семейно единство трудно се връща.
