Моето семейство вече не поддържа връзка с мен заради заем Преди няколко години се разведох с мъжа си поради неговата изневяра. Не печеля много, но заедно с дъщеря си имаме достатъчно, за да живеем скромно. Бившият ми съпруг редовно плаща издръжка, явно усеща вина за изневярата и не отказва да подпомага детето си. Дори за ремонта на колата ми не пожали средства – исках да му ги върна, той отказа. Не му забранявам да вижда дъщеря ни, имат страхотни отношения и често се срещат. Но моите роднини не спират да критикуват развода ми. За мен изневярата е най-лошото, което може да се случи в брака – това е предателство, което не мога да простя. Не получих подкрепа от свекървата, а собствената ми леля дори не смята изневярата за причина за раздяла – твърди, че всичко се случва в живота, трябва да се прости и всичко ще се нареди. Разказа ми за луксозния живот на своята дъщеря, която се омъжила за бизнесмен, имали пари, сменяли коли, носели скъпи дрехи и бижута. В действителност обаче бизнесът им едва се държеше, а целият този показен разкош бил само резултат от многобройни кредити, които постоянно изплащали. Не желаех спор с леля ми и просто спрях да контактувам с нея. Луксозният живот скоро приключи. Майка ми ми се обади, за да ми съобщи неприятната новина – дълговете на сестра ѝ и дъщеря ѝ към банките надхвърлили 4 милиона лева. Банките започнали да искат парите си, но семейството на леля ми нямало такива средства. Тогава се обърнали за помощ към майка ми, но как може пенсионер с инвалидност да събере подобна сума? След това започнаха да искат пари от мен, но с моите скромни доходи също не можех да помогна. Аз и дъщеря ми не сме бедни, но далеч не живеем разкошно. Леля ми предложи да продам апартамента и колата си, да се преместя при майка ми, а тя да ни помогне финансово. Не издържах на тази наглост и казах всичко, което мисля за нея и дъщеря ѝ – не съм длъжна на никого и не смятам да връщам чужди кредити. Леля ми затвори телефона и прекрати разговора неучтиво. Повече никога не разговаряхме. По-късно майка ми сподели, че дъщерята на леля ми е продала два автомобила, апартамента и фирмата. Мъжът ѝ я напуснал, а те се преместили в малко жилище накрая на града.

Моето семейство вече не поддържа връзка с мен заради един заем

Преди няколко години взех решение да се разведа с моя съпруг. Причината беше неговата изневяра. Заплатата ми не е голяма, но с дъщеря ми имаме достатъчно, за да живеем скромно. Бившият ми съпруг плаща издръжката редовно. Може би гузната му съвест заради изневярата не му позволява да се откаже да плаща за детето си.

Дори да платя ремонта на колата ми, не се поскъпи. Опитах се да върна тези пари, но той отказа. Не му забранявам да вижда нашата дъщеря, двамата се разбират чудесно и често се срещат.

Но моите роднини умеят само да осъждат развода ми. За мен изневярата е най-голямото предателство в брака. Не мога да простя нещо такова. Не получих подкрепа и от бившите си свекър и свекърва. А собствената ми леля дори не смята изневярата за причина за раздяла. Според нея в живота всичко се случва, трябва да простиш и тогава всичко ще се оправи. Тя ми разказваше как дъщеря ѝ живее охолно омъжила се за бизнесмен, имала пари и възможности, сменяла коли, носела елегантни дрехи и бижута.

Но всъщност бизнесът им почти не носеше печалба, а цялата тази показност не беше признак на истински финансов успех, а просто плод на куп заеми, които непрекъснато изплащаха. Не исках да споря с леля ми, затова прекратих всякаква комуникация с нея.

Охолният и блестящ живот на семейството им приключи много скоро. Майка ми ми съобщи лошата новина, когато ме потърси по телефона да ми разкаже какво се е случило със сестра ѝ и дъщеря ѝ.

Стана така: дълговете на леля ми и дъщеря ѝ към банките надхвърлиха 4 милиона лева. Банките започнаха да изискват изплащане, но леля ми и семейството ѝ нямаха такова количество пари. Те поискаха помощ от майка ми. Но как една пенсионерка с инвалидна пенсия да има спестявания? След това започнаха да искат пари от мен. Но аз със скромния си доход също бях неспособна да помогна.

Аз и дъщеря ми, разбира се, не бедстваме, но нямаме и лукс. Въпреки това леля ми предложи да продам апартамента и колата си, да се преместя да живея при майка ми, а тя щяла да ми помогне финансово. Не можех повече да търпя нейната наглост и казах на леля ми всичко, което мисля за нея и за дъщеря ѝ. Не съм длъжна на никого и не възнамерявам да покривам чужди кредити. Леля ми прекъсна разговора грубо. Никога повече не сме говорили.

По-късно майка ми ми разказа, че дъщерята на леля ми се е наложило да продаде два автомобила, апартамента и фирмата. Съпругът ѝ я напуснал, а след това те се преместили в малко жилище в покрайнините на града.