Семейството си ще изградя по други правила
В десети клас Яна осъзнава, че харесва съученика си Румен. Той е различен от другите момчета никога не е груб, не се подиграва на по-слабите, не казва лоши думи на момичетата, а с учителите винаги говори учтиво, за разлика от някои други.
Румен е симпатичен светла, леко къдрава коса и сини очи, топли и добри, с леко присвиване. Винаги е бил нисък, но след лятната ваканция се връща пораснал, по-висок от повечето момчета в класа, а и раменете му са станали по-широки.
Румене, как така изведнъж порасна толкова? питат го и момичетата, и момчетата. Винаги беше нисък, а сега…
И аз не знам усмихва се той, макар да си мисли, че е от работата на строеж през лятото, но не иска да обяснява, за да не започнат да го разпитват.
Румен работи цяло лято, защото баща му пие, не носи заплата, раздава дългове, а останалото крие от майка му. Майка му е дежурна медицинска сестра в болницата. С една заплата е трудно, особено когато Румен расте бързо. Майка му го вижда, а и той сам започва да разбира.
Мамо, кажи ми къде да работя през лятото пита той. Искам да си купя дрехи и обувки за училище, от баща ми няма полза.
Ох, сине, пораснал си тъжно поклаща глава майка му. Ще говоря с леля Вера, мъжът ѝ Антон има строителна фирма, може да те вземе за помощник.
Антон взема Румен и той работи усърдно през лятото, а Вера казва на майка му:
Антон все го хвали работлив, точен, надежден и умен. Не като нашия, който всичко му идва лесно.
Благодаря ти, Вера, поне не прилича на баща си.
Изгони го този алкохолик, какъв ти е животът? съветва Вера.
Мога, но къде ще отиде? Не мога да се реша, макар че вече не издържам…
Майката на Румен е много състрадателна, храни всички улични котки и кучета. Затова не може да се реши на развод.
Когато Яна вижда Румен на първи септември в училище, се изненадва.
Какъв е станал Румен! Висок, здрав, добре облечен, макар че казват, че баща му пие шушукат момичетата, като го виждат.
Яна също се отличава. Красива, с дълга тъмна коса и кафяви очи, погледът ѝ е сериозен и внимателен. Още от първи клас е отличничка, винаги помага на класа, отговаря вярно на всеки урок. Всички са свикнали, че Яна знае всичко, преписват от нея и я уважават.
Колкото по-големи стават момичетата, толкова повече завиждат на Яна, но тя не се възгордява, общува с всички и помага. В цялото училище ѝ завиждат, защото винаги е стилно облечена. Тя е от известна професорска фамилия. Баща ѝ Иван Захариев преподава икономика в университета, майка ѝ Марина Стефанова химия в колежа. Яна е единствено дете, но не е разглезена.
Учителите я хвалят:
Дете от професорско семейство, а толкова възпитана и сериозна казват в учителската стая. Обикновено такива деца са капризни, а тук… Всичко зависи и от самото дете…
Яна след първи септември си мисли:
Харесва ми Румен, затова ми се ходи на училище, искам да свърши вечерта и да го видя сутринта. Дали е любов или нещо друго? Никога не съм се влюбвала, макар че другите момичета разказват как излизат с момчета до късно.
Румен също е влюбен, не обръща внимание на другите момичета, макар че много го харесват. Яна не знае, че някои му пишат и го канят на срещи, но той отказва.
Един ден Яна излиза от училище, а Румен я заговаря:
Яна, можеш ли да ми помогнеш с алгебрата? Изпуснах материала, а сега всичко се навързва…
Разбира се, ела у нас, ще го оправим…
А удобно ли е, какво ще кажат родителите ти?
Не се притеснявай, те са страхотни. Ако искаш, да тръгваме сега.
Добре, да вървим съгласява се Румен, и двамата излизат от двора, а момичетата ги гледат и завиждат.
Яна обяснява темата, в която е силна, и на Румен всичко му става ясно.
Не е трудно, щом го разбереш усмихва се той.
В живота любовта идва неочаквано
От този ден Румен започва да изпраща Яна до дома ѝ, макар че живее по-далеч. Скоро цялото училище говори, че между тях има любов.
Яна го върза този Румен, ходи след нея като теленце казва Катя, която го харесва.
Румен знае с кого да се захване, с професорската дъщеря ядосват се момичетата, а и момчетата, защото Яна им харесва.
Яна не обръща внимание, радва се, когато Румен е до нея. Любовта идва внезапно, като слънчев лъч в тъмна стая. Не пита откъде си, не гледа фамилията ти. Просто се случва. Дори да са от различни светове, с различно възпитание, няма значение, когато сърцата бият заедно.
Родителите на Яна знаят, че тя се вижда с Румен, той идва у тях, запознали са се. Вечер излизат заедно, но не до късно родителите не позволяват.
Марина Стефанова знае от какво семейство е Румен баща му пие, майка му сама се грижи за всичко. Дори приятелка ѝ казва с презрение:
Марина, дъщеря ти се вижда с този… Румен. Знаеш от какво семейство е… А Яна е умна…
Но Румен учи добре и е възпитан, говорила съм с него казва майката.
Какво възпитание в такова семейство? Какъв пример ще даде на дъщеря ти?
Не е до семейството, а до човека отвръща Марина.
Времето минава, Яна и Румен са неразделни. Краят на училището наближава. Яна завършва с златен медал, Румен също без тройки. Яна влиза в университета, а Румен в политехническия институт.
На бала момичетата злорадстват:
Яна ще учи в университета, а Румен в политеха… Скоро ще се разделят, в университета има много момчета, Яна ще си намери друг.
Любовта е странна не гледа фамилии, нито скандали. Вижда истинския човек, този, който може да бъде различен, независимо от родителите.
Румене, какво търсиш в професорско семейство, гледаш дъщеря им. Ще те отпратят, не им трябва такъв зет крещи баща му, но Румен не го слуша, отдавна не го уважава, а баща му се ядосва ще живееш като мен…
При пореден скандал, Румен не издържа:
Няма да живея като теб! Какво виждаш в живота си? Само дъното на чашата… Аз ще градя семейството си по други правила, напълно различни от твоите.
Много зависи от обстоятелствата ако родителите на Яна настояваха:
Не виждаш ли от какво семейство е Румен?
Може би историята им щеше да свърши при първото недоволство. Но те виждат колко се обичат Яна и Румен и не се намесват. Избират един друг и доказват, че съдбата може да се промени.
Годините в университета и политеха минават, но Яна и Румен продължават да се срещат, нищо не помрачава връзката им. Много изпитания, но любовта им устоява.
Преди края на университета, Румен прави предложение:
Дълго чаках този момент усмихва се, коленичи и отваря кутийка с пръстен. Много искам да станеш моя съпруга, ще се омъжиш ли за мен?
Разбира се, Румене, къде ще сме един без друг!
Яна и Румен се женят. Родителите на Яна им подаряват апартамент за сватбата. Румен започва работа в голяма фирма, получава добра заплата, забелязват го бързо, очаква го голямо бъдеще. Мечтае да отвори собствен бизнес и ще успее.
Благодаря за подкрепата и пожелавам успех!
