Дневник, 6 юни
Достоен съм за управленска позиция и няма да се задоволя с каквото и да е! каза синът ми, Виктор, на майка си на мен.
Викторе, можеш ли да идеш до магазина, а после да поизчистиш вкъщи?
Зает съм, отвърна ми той.
От години комуникацията с Виктор се състои само от вечни няма да го направя, нямам време и по-късно. Днес реших пак да опитам.
Викторе, не ми остава време, имам много работа. Или ще идеш сам до магазина, или ще ядеш от вчерашното ядене.
Не виждам защо правиш такъв проблем.
Синът ми тръшна вратата така, че едва не падна мазилката. Всеки опит да го навия за помощ в дома приключва с пълен провал. C тийнейджърите е трудно, но това е най-тежкият възраст. Виктор вече е на тридесет и четири години много над тази възраст. Поех дълбоко въздух да се овладея и пак сама излязох до магазина. Предпочитах изобщо да не излизам, ама трябваше нещо за ядене.
Докато вървях по улиците на Пловдив, размишлявах върху своята вина как съм позволила на Виктор да стане толкова арогантен и мързелив. Като дете никога не му отказвах нищо винаги се стараех, правех всичко за него. Но така и не го научих на самостоятелни решения. Така стигнах до това пълна липса на желание за работа, дори да иде до магазина отказва.
Като се прибрах и започнах да готвя, вече бях изтощена. Денят беше много тежък после ме чакаха още отчети. Виктор дойде в кухнята.
Гювеч? Знаеш, че не го понасям. Поне пюре и кюфтета прави. Или поне един сладкиш.
Нямам сили нито за кюфтета, нито за сладкиш казах му.
Мамо, всички се изморяваме, и аз вече не издържам. Цял ден седя пред компютъра, търся работа и пращам автобиографии. Но не се оплаквам.
Едва сдържах гнева си прекрасно знам как “търси работа”. Всяка сутрин отваря сайтовете за работа и симулира заетост, а вечер същото. За всичките тези години е пратил само две автобиографии едната до голяма IT фирма в града, другата до голяма банка. Веднъж на половин година им пише и после се чувства удовлетворен. За нищо друго не иска дори да си помисли.
Няма ли да потърсиш нещо друго? попитах го с досада.
Какво имаш предвид нещо друго? Може би искаш да товаря вагони? Много ти благодаря за подкрепата! рече Виктор, стана и даже не докосна гювеча. Правеше се на обиден и наранен. Винаги се преструва само и само да не го притеснявам известно време.
Привикнал е на този живот. Обича да си седи вкъщи, да не вади и стотинка сам. Ясно съзнава, че управленска позиция няма да получи, но пак пише на тези две фирми, за да има удобен повод да стои у дома.
Реших този път да не отстъпя.
Никога няма да ида да разтоварвам вагони или да стоя на каса. Само за управленска позиция ще работя, иначе няма да работя! постави ме Виктор пред свършен факт.
Дали го прави нарочно? Разбира се знае, че няма шанс за такава работа.
Омръзна ми. Нито работиш, нито помагаш у дома! казах му. Все ми е едно къде ще работиш. Всяка работа е достойна, искам просто да започнеш нещо да правиш.
След спора с Виктор отидох в стаята си, седнах на стола и втренчих поглед в стената. Чувствах се като пълна глупачка. Мислех си, че съм лоша майка, че му оказвам твърде много натиск, но осъзнавам права съм. Той трябва да намери силата в себе си и да стане независим. Но дали той изобщо го разбира?






