Веднъж, отдавна, в тихите покрайнини на Пловдив, се разгърна една семейна драма, която до ден днешен се спомня с усмивка и въздишка.
Галя много хвали вашата къща, искам да видя за какво сте похарчили толкова пари каза с надменна усмивка Лада Петрова.
Четири дълги години Елица и Борис работиха по строежа на двуетажната им къща в селото. Всичките им свободни часове отиваха в ремонта, и ето, най-сетне, след толкова време, семейството се премести на новото място. Заедно с трите си деца те се настаниха и вече усещаха предвкушението на щастлив живот. Всичко би било чудесно, ако не беше свекървата им, която от самото начало смяташе строежа за безсмислено хвърляне на пари.
Щом семейството се премести, роднините започнаха да идват на гости, за да видят новия дом. За два месеца всички го посетиха, освен майката на Борис Лада Петрова. Роднините и познатите не спираха да възхищават, и, разбира се, новината стигна до нея.
У Борис и Елица къщата е като от приказка! похвали семейството сестрата на Лада Петрова. Видя ли я?
Още не, не ми се е намирало време отвърна тя с преструвана безразличност.
Същата вечер, не издържайки, тя написа на сина си и поиска снимки.
Галя много ви хвали, искам да видя за какво сте похарчили толкова левове повтори Лада Петрова с надменна усмивка.
Борис, без да се замисли, изпрати няколко снимки. Получила ги, свекървата веднага изрази недоволство:
Интересно, защо никой не ме кани на гости? Цялата родня вече е била у вас, а аз не
Може защото мислеше, че строим глупости вместо къща? припомни ѝ синът.
Ех, защо ми го припомняш сега! Който миналото си спомня, на него очите излитат каза тя, нервно се усмихвайки.
А който забрави, на него и двете дочу се строгият глас на Борис.
За да избегне темата, Лада Петрова отново насочи разговора към къщата.
Прати ми адреса, искам да дойда изиска тя с настойчив тон.
Борис изпълни молбата ѝ, и още на следващия ден тя се появи на прага.
Елица, на която съпругът не беше казал нищо за разговора с майка си, беше шокирана от посещението.
Бори, защо не знаех? погледна го питателно.
Не съм си помислил, че ще дойде толкова бързо разправи ръце мъжът, който също беше изненадан от бързината ѝ.
Лада Петрова донесе подаръци за внуците. Елица я покани в хола, където слънцето проникваше през големите прозорци и очерта върху дървените греди топли петна светлина. Лада огледа стаята бавно, мълчаливо, после премина през всекидневната, кухнята, изкачи стълбите всичко с лека, почти неусетна тръпка в погледа. На горния етаж, пред стаята на най-малкия внук, тя спря. По стената имаше рисунка с тебешир дете, държано за ръка от възрастна жена. Под нея, с неумело писмене: Баба Лада.
Това го е направил той миналата седмица каза Елица тихо зад гърба ѝ.
Лада не отговори. Само докосна стената с пръст, после се обърна и влезе в дневната. Там, пред камината, сложи ръце на раменете на сина си и прошепна:
Прости ми, че не дойдох по-рано.
Оттогава Лада идваше всеки месец. С времето дори започна да помага в градината. А когато през пролетта разцъфтяха нарцисите, седеше на верандата с кафе и гледаше къщата, сякаш я виждаше за първи път.
