Не искаме да идваш на сватбата казаха ми децата
Мамо, стига си премивала тези чинии! Вече са чисти! Росица въздъхна, гледайки майка си, която за четвърти път бършеше една и съща чиния.
Ами ако гостите забележат петна? Валентина Иванова държеше чинията към светлината, прищуряваше се. Сватба е, всичко трябва да е перфектно.
Мамо, кълна се, никой няма да гледа чиниите! Всички ще гледат булката и младоженеца. Росица погледна майка си, после хвана бавно ръцете ѝ, влажни от сапунената пяна.
Ние те обичаме, мамо. Но искаме да си с нас, а не да се криеш зад чиниите.
Валентина стисна очи, после бавно кимна, пусна кърпата и прегърна дъщеря си.
Добре прошепна тя. Ще се опитам да не идвам.
