Синът на Галина преди месец се ожени повторно и доведе в дома й това красиво тринадесетгодишно момиче, Цветелина дъщерята на новата му съпруга. Оставиха я при новата баба цяла седмица.
Майката на Цветелина, точно преди да замине, прошепна на свекърва си:
Да ви кажа, Цвети за първи път идва на село. Не е никак лесен характерът ѝ сами разбирате, трудна възраст е. Така че бъдете по-строга, ако има нещо звъннете, ще дойда и ще я прибера.
Какво значи ако има нещо? не разбра Галина.
Новата снаха само се усмихна, целуна леко свекърва си по бузата, качи се при мъжа си в колата и потеглиха.
Цветелина, я иди до чешмата и донеси вода веднага я помоли Галина и ѝ подаде празно метално ведро.
Къде, бабо? разтревожено попита момичето.
До чешмата, на улицата.
А това какво е?
Чешма, улична. Там, пред портата, недалеч, има една с ръчка. Слагаш ведрото, дърпаш ръчката, наливаш вода и я носиш вкъщи.
Бабо Гале, вие сериозно ли? Цвети разшири очи от учудване. Водата обикновено тече от крана на мивката. Нямате ли кран?
Имаме, разбира се тихо се усмихна Галина. Ама вече седмица не тече вода оттам.
Защо?
Селският водопроводчик, бай Стефан, е спрял водата каза вчера, че някакъв кран за смяна бил. Та, докато го оправи, ще ходим до чешмата. Там винаги има вода.
Не, не! Цвети остави ведрото на земята. Аз това няма да го правя. Щом има кран, значи трябва да има вода.
Добре вдигна рамене бабата. Тогава ще се миеш тук. Поведе Цвети до една огромна бъчва, пълна с дъждовна вода. Загреби си с ръка вода и се измий.
Бабче, моля ти се! още повече се ужаси момичето. Виж там, в бочвата, има червеи.
Това са ларви от комари, не хапят обясни спокойно Галина.
А за миенето на зъби? намръщи се Цвети. Пак оттук ли?
Оттук няма вода в чешмата.
Е, добре, ще тръгна тогава примирено каза накрая девойката, взе пак ведрото и излезе през портата.
Върна се едва след петнадесет минути, задвижена повече от упоритост, отколкото от желание. Лицето ѝ беше зачервено, а във ведрото имаше не повече от три литра вода.
Какво толкова се бави? попита Галина.
Не знаех как се пуска чешмата, но един чичко минаваше, научи ме.
Е, браво! Бабата веднага изля водата в чешмата в двора и отново подаде ведрото.
Цвети, това е за миенето. Сега трябва да донесем и за готвене.
Още ли? едва не се разплака момичето. И за готвене ли?
Можем и от бъчвата да налеем, ама там с червейчетата усмихна се Галина и сви рамене.
Не! Цвети грабна ведрото и хукна пак към чешмата.
Пет пъти обиколи тя така. А през това време Галина пригласяше вечерята.
Бабо, защо никой не поправя водопровода? оплака се накрая Цвети, едва държейки се на краката. В София като се счупи нещо, звъниш и за час идват, всичко е готово.
Тук трябва сама да идеш до къщата им и да кажеш. Ама в дома на Стефан има вода и хората не бързат.
А ти защо не идеш и не поискаш настоящо?
Колко пъти да ходя? махна ръка Галина. Ту на нивата, ту на фермата, все зает. Само обещава утре, утре. Сам е на цялата махала.
Ясно Каза кой номер беше къщата?
Петдесет и осми.
В коя посока?
Натам кимна Галина. Какво си намислила?
Ще ида сама при вашия Стефан.
Цвети излезе от портата като вихър едва Галина осъзна какво става. Изчезна за половин час. Накрая Галина не издържа, забърза и тя към дома на водопроводчика.
Дойде ли моята внучка тук? попита тя жена му Мария.
Тази пакостница ли? стисна устни Мария.
Защо пакостница?
Защото ми се разправя! Първо настояваше да доведа веднага Стефан, после започна да го упреква, че мисли само за себе си. А този моят, дето не се прибира от работа… Замахнах с метлата, а тя ми изръси, че ако не ни пусне вода до края на деня, ще ни подпали обора. Можеш ли да си представиш?
Боже мили сложи ръка на сърцето си Галина. Та това ли наистина го каза моята Цвети?!
Цвети? изсмя се Мария. На никого не пожелавам такава Цвети на главата…
А сега къде е?
Откъде да знам? Може да е тръгнала към Стефан той е на нивата, при жътвата, ремонтира машините, а аз тук ме стряскат.
Боже! Галина закрещя и хукна към нивите при комбайните.
Не стигна далече. Пред нея се появи трактор, който караше бай Стефан, а до него на седалката, нацупена, седеше Цветелина.
Видя ги и зададе вик:
Твоята ли е? провикна се Стефан над грохота на двигателя, кимайки към момичето.
Галина кимна бързо и се провикна изплашено:
Къде я водиш, Стефане? При полицая ли? Недей, тя е дете още, не може да я арестуваш!
Какъв полицай, ма, жено! извика Стефан. Отивам да ви сменям крана! То таз твоя дръзка щерка пред комбайна легна и вика: Ако до вечерта не ремонтираш крана на баба, ще спукам гумите на комбайните с пирон! Смее се Стефан виж ти какви храбреци растат. Ей, ако имаме повече такива в селото, ще цъфнем пак. А, разбойнице? обърна се към Цвети. Ще караш трактор, искаш ли?
Искам! изкрещя щастлива тя.
Качвай се, завъртай волана, ама ще ми подаваш инструментите нареди Стефан.
Става! ухили се Цвети и сграбчи волана.
Родителите взеха Цветелина от село едва след двадесет дни, на 30 август, и то с мъка, защото след два дни почваше училището. А иначе едва ли тя би си тръгнала по есен селските работи са безкрай.
