Никога не съм обичал жена си, макар да съм ѝ го казвал стотици пъти сякаш сънувам в сън, в който тя няма вина, живеем си в мир и разбирателство, но аз все стоя на ръба на някаква мъглива дилема. Тя не вдига глас, не ме кори, винаги е мила и мека като недопечен козунак, ала любов не виждам в тая къща, само прибори вилици, лъжици, чинии, които се въртят по масата с танца на забравените спомени.
Всяка нощ се будя с мисълта, че искам да избягам от нея, да намеря онази жена, която бих могъл да обичам истински. И после, тъкмо преди да потъна обратно в странните слоеве на съня, се чудя дали изобщо ще мога. До Кремена ми е удобно освен че се грижи за дома като родопска баба, тя е и изключително красива, с коси като нивата през август. Всичките ми приятели още ми завиждат не схващат как така на обикновен човек като мен се е паднала такава жена. Сам и аз не зная защо ме обикна тази особа.
Аз съм обикновен българин, сив и незабележим, а тя ме обича Колко странно.
Любовта ѝ и предаността ѝ са като призрачни сенки в миндерлъка, не ми дават да дишам. И още повече красотата ѝ. Знаех прекрача ли прага, скъсам ли окончателно на секундата ще има нов кандидат за сърцето ѝ, по-богат, по-едър, с по-бели зъби. Представяйки си друг, който я държи през раменете в гр. Пловдив, полудявам Кремена е моя, макар чувства към нея никога да не съм имал. Ожених се заради удовлетворението, че до мен ще върви такава хубавица.
Но как човек живее цял живот без да обича? Мислех, че ще успея, но съм се лъгал. Кухнята е пълна със странни миризми, странни сънища.
Утре ще ѝ разкажа всичко промълвих в съня си и потънах.
На сутринта, на закуска, се осмелих:
Кремено, седни до мен. Имам нещо важно да ти кажа.
Слушам те, мили прошепна тя със сънено гласче.
Представи си, че се разделяме, всеки отива в различен край на София…
Тя прихна да се смее:
Това каква игра е? Мечта?
Чуй ме, моля те. Важно е.
Добре, представям си. А после какво?
Кажи ми честно след като си тръгна, ще намериш ли друг?
Димитър, какво ти става, какви ги говориш? Защо ще си тръгваш?
Защото не те обичам и никога не съм те обичал…
Какво?! Шегуваш ли се?! Нищо не разбирам…
Искам да си тръгна, но мисълта, че ще си с друг, ме разкъсва.
Кремена се замисли за миг сред огромната тишина на съня, после рече:
По-добър от теб няма да намеря. Можеш да тръгнеш спокойно, няма да бъда с друг освен с теб.
Обещаваш ли?
Да, разбира се кимна тя.
А къде ще ида?
Нямаш къде? учуди се тя.
Живяхме цял живот заедно, явно ще трябва да довършим така… въздъхнах като юнак след загубена битка.
Не мисли за това. Ако се разделим, ще разделим и апартамента на две гарсонии рече тя с тайнственост, сякаш предлага сделка на сън.
Наистина? Не очаквах да ми помогнеш чак така. Защо го правиш?
Щом има любов, не можеш насила да държиш човека до себе си тиха като стара българска приказка.
Минаха няколко месеца, и накрая се разделихме. След броени седмици научих, че Кремена не удържа на думата си и се е омъжила за друг. А апартамента, наследен от баба ѝ, никога не е и мислила да дели. Останах без нищо, сам като забравен пирон в гардероба.
И сега как да имаш доверие на жените?! Не зная…
Какво ще кажете за Димитър?
Тази история е разказ от наш читател, с размити граници между действителността и съня. Всички прилики с истински хора или места са случайност, а снимките тук са само илюстрация на един странен, български сън.
