Пекох мекици у дома, когато изведнъж влезе непознат мъж разказваше после на всички Петрана Стоянова.
Тогава обаче никак не ѝ беше до смях. Представете си сама сте. В апартамента няма жива душа, няма кой друг да влезе И внезапно идва срещу вас непознат! Така ми се случи.
С мъжа си Никола се разведох преди пет години. Около шейсет съм. За нови отношения и не помислях. Децата са далеч.
Живеех си кротко. Със съседите като роднини, душа да ти е драго. Затова, макар и времената да бяха неспокойни, ми остана навикът понякога да не заключвам входната врата. Че кой знае, може съседката Тодорка да дотича набързо. Макар че този ден не я очаквах. Просто ходих да хвърлям боклука. Докато си измиех ръцете и нахраних котката Милка забравих за ключалката. И не ме беше страх от никого. Ден е, а панелният блок е пълен с хора. Това не е все едно да се разхождаш из тъмна гора сама.
Реших да направя мекици. А когато прехвърлях поредната в чинията видях непознат в кухнята си. Сякаш от въздуха беше изникнал!
В този миг целият ми живот ми мина като на лента. Дори от детската градина насам… Сигурна съм, случва се на хората такова нещо. Помислих си това ли е краят? Пари почти нямам, ама баш телевизор наскоро купих, компютър, тъкмо бях взела пенсията. А чантата ми с левовете беше в коридора. Реших, че той вече ги е грабнал и сега разучава какво още може да вземе. Прошепнах: Вземете всичко, само мен оставете, имам внуци, искам още да ги видя. Няма да казвам на никого за вас, кълна се!. Тогава непознатият започна да се извинява и да ми обяснява нещо. В главата ми бе като памук, едва чувах. Посъветва ме да изключа котлона за мекиците. Направих го по навик, седнах на един стол. Той също седна срещу мен. И започна да говори.
Казваше, че си вървял спокойно по улицата. Към него се лепнали група оядени младежи. Искали пари. Не посмял да се разправя хукнал да бяга. Тъкмо влизал някой в нашия вход, той се мушнал вътре, а и онези след него. Време за помощ никакво. Почукал по няколко врати никой не отворил. Дърпал дръжките. На моята му провървяло не била заключена. Помоли ме да погледна през прозореца. Надникнах действително, някаква компания се мотаеше пред блока. Постояха и си тръгнаха спомня си Петрана.
Мъжът се представи Лъчезар Цветков. Като ме отпусна страхът, се загледах едър човек, малко тромав, но с много добри очи. Да го наметнеш с кожух като Дядо Мраз!
Извинете, може ли да опитам една мекица? Откакто жена ми си отиде, не съм хапвал такива с мъка помоли Лъчезар.
Обувките вече бе събул и стоеше кротко с якето.
Леле, ти що го нагости? Голяма си смелчага! Аз щях да го изгоня моментално! възхищаваше се по-късно съседката Тодорка.
Петрана Стоянова някак се реши. Само помоли да си измие ръцете. Човекът на секундата отиде във ваната. Дълго седяхме, пихме чай и си приказвахме. Разказа за себе си вдовец, деца не са имали. И така живее сам.
После се сбогува и пак се извини. Кротко си тръгна.
Петрана после се почувства като героиня от някой български сериал. Самочувствието ѝ порасна. Когато сподели с всички истории, наговори се по телефона, изведнъж усети… празнота. Може би трябваше да продължи запознанството? Да го покани пак на баница нейната с гъби и сладката са прочути!
Но какво да се прави влакът отмина. На следващия ден реши все пак да спретне малко баница. И тогава плахо почукване на врата. Гледа през шпионката смяташе, че е Тодорка. Надникна притесни се, зачуди се как да се приведе. Бързо оправи косата, свали стария халат, облече трикотажния костюм и се напръска с аромат, отдавна забравен. Отвори вратата.
Лъчезар стоеше на прага с цветя в ръце.
Ами дойдох да ви се извиня, че ви изплаших. Това са за вас. Ще ви оставя колебливо каза той.
Къде ще ходиш? Баница съм направила, честно ви каня! усмихна се Петрана.
А аз по стълбите надуших мирише като в сладкарница! Реших, че е у вас. На някого много му е провървяло с такава жена! каза Лъчезар с усмивка.
Нямам съпруг. Заповядайте! покани го Петрана.
Оттогава заживяха заедно. Лъчезар стана първи помощник в двора. Децата го приеха, а внуците му викат дядо Лъчо. Той се занимава с тях като с родни.
Цял живот прекарал сам, а сега се стопли в новото семейство. Чуждият Лъчезар стана най-близък човек.
Приятелките на Петрана ѝ завиждат:
Еха, на стари години такъв свестен мъж да се намери! И то по такъв необичаен начин сам дошъл, както се казва! възхищават се те.
Петрана се съгласява. Само че оттогава все заключва здраво вратата.
