Днес си спомних всичко отначало. Върнах се у дома след работа, а синът ми Мечо ме прегърна, заплака и каза, че повече не иска да стои с баба си. Беше ми шок да разбера причината.
Отглеждах Мечо сама. Баща му ни изостави, още преди да напълни година. Оттогава работя на две места. Нашето малко семейство беше изцяло на моите рамене. Най-често баба ми помагаше. Понякога наемах детегледачка, но беше твърде скъпо.
Бях благодарна на майка си, макар че понякога забелязвах странности. Забравяше важни неща, говореше без логика, сякаш блуждаеше в мислите си. Но мислех, че е от умората или възрастта.
И ето, един ден Мечо ме попита:
Мамо, може ли да не работиш повече?
Не, сине, усмихнах се и го погалих по главата. Нужни са ни пари за жилището, храната, играчките ти. Защо питаш?
Така сви рамене. Просто ми е любопитно.
Тогава не му обърнах внимание. Реших, че е детска прищявка. Но след няколко дена се случи нещо, което промени всичко.
Върнах се вечерта след смяна. Мечо се втурна към мен, прегърна ме силно и изведнъж избухна в плач.
Мамо, моля те, не ме оставяй повече с баба.
Онемях.
Защо, скъпи? Липсвам ли ти? Или те е наказала?
Тя се държи странно. Страшно ми е.
Какво е направила?
Мечо отвърна очи, гласът му се разтресе:
Болно беше Моля те, нека повече не идва.
Усещах как кръвта ми замръзва. Но детето не можеше да обясни ясно трепереше и млъкваше, сякаш се страхуваше дори да говори. Обадих се на майка ми. Тя уверяваше, че всичко е наред, че са си играли и че Мечо си измисля.
Но знаех: синът ми не лъже. Очите му бяха изпълнени с истински ужас.
На следващия ден взех свободен. Казах на майка ми, че отивам на работа, а сама се скрих в гардероба в спалнята. Сърцето ми биеше така силно, че мислех, че ще ме чуят.
Видях как майка ми влезе при Мечо. Отначало всичко изглеждаше невинно оправи завивката, сложи играчка на място. Но после изведнъж го хвана за ръката, завъртя я и извади въже от чантата, с което му върза китките.
Мечо плачеше, викаше за мен. Майка ми му затвори устата с ръка грубо. Но най-страшното беше след това. Погледна към тавана и започна да говори:
Виждате ли? Направих, както казахте
Слушаше някого невидим, после се засмя глухо, прекалено.
Не, няма да си
