Цветана Георгиева ясно помни онзи ден, когато трябваше да реши съдбата на чуждо дете. Беше сряда, съпругът й се прибра от работа по-рано, по-мрачен от облак. Без думи Борис й подаде пликък…
Какво стана?
Вече няма Снежа. Без моето съгласие Митко не могат да го изпратят в сиропиталище.
Че съпругът й има син, Цветана знаеше още преди сватбата. Банална история. В армията Борис се влюбил. След службата взел момичето със себе си, наели кътче. Но неговата «любов» бързо събрала багажа си и си заминала. После изпратила телеграма: «Честито, имаш син.» Какво точно се объркало между тях, Борис не разказвал, а тя и не питала. Старото защо да се разбърква?
Когато Цветана беше на четвъртия месец, бившата неочаквано се появи с едногодишния Митко. Започна скандали, искаше всичко да се върне. Борис я изхвърли, остана с жена си.
Цветана отново не го осъждаше какви могат да бъдат упреци за нещо, случило се преди тяхното запознанство? Снежа подаде за алименти, бащата редовно ги правеше, бившата вече не пишеше, нито звънеше. После разбраха, че жената се омъжила два пъти, а след втория развод не издържала отровила се.
Дотогава Цветана и Борис вече имаха две деца. Синът Бойко, малко по-млад от Митко, и малката Ралица, която току-що беше навършила година. Второто дете реших да родят, след като купиха собствена къща. Дървена, без удобства, но с четири стаи. Двор, баня, градинка След килията под наем, това беше истинско щастие! Бойко цяла седмица лудеше из стаите и около дома.
Да отглежда чуждо дете Такова нещо Цветана, естествено, не очакваше. Виждала е това момче седем години по-рано и нищо не знаеше за него. Какъв е? Какво е преживял? Страшно. И с собствения си ерген понякога нямала мир, а тук двама, почти на една възраст. Ще се разберат ли? Съпругът работи много, децата изцяло в нейни ръце. Всички тези мисли преминаха през главата й за секунди. Борис мълчеше. Седяше в коридора като изваян. Лицето му беше като маска.
В сърцето на Цветана се сви внезапно си представи как би мислила на негово място. Как би постъпила, ако сиропиталищната съдба постучеше, не дай Боже, в живота на нейния Бойко? Всичко веднага се подреди:
Боре, разбира се, ще вземем момчето при нас, какъв друг разговор! Това е твой син, а на нашите деца брат. Ако се откажем, как ще живеем после? Където има двама, ще има и трети. Ще се справим, ще го отгледаме!
След месец Митко пристигна. Тихи, срамежлив, послушен. Напълно различен от буйния и закачливия Бойко. Може би тази разница спаси положението изведнъж се появилият по-голям брат не се преструваше на лидер, беше следвач, и момчетата бързо се събраха. А ситуациите винаги разведряваше Ралица малка, сладурна, смешна. Сякаш обичаше целия свят.
През есента Митко започна първи клас. Учеше се добре, майка му явно го беше подготвила. Материално беше трудно, но Борис се стараеше, колкото може, по-късно и Цветана започна работа. Децата пораснаха, станаха истински помощници в домакинството. Най-важното живееха дружно, никога не делиха синовете на «свои» и «чужи».
Когато Митко влезе в университета, Цветана тежко се разболя. Дълго лежа в болница, преживе операция. Беше страшно, но не си позволяваше да се отчайва мислеше за децата, които още не бяха станали на крака, и твърдо вярваше, че ще оздравее заради тях. Искаше да види синовете и дъщеря си големи, щастливи, и задължително да доживее внуци. Но Борис се срина. Започна да пие черно.
На осемнадесет Митко стана опора на семейството. Прехвърли се на задочно, намери работа. И повече от всички подкрепяше майка си идваше в болницата почти всеки ден, четеше й, разпитваше я как да сготви любимите ястия на Бойко и Ралица, после й носеше да опита. До последно скри, че Бойко се свърза с лоша компания и попадна под следствие. За щастие, не стигна до реална присъда дадоха условно.
Цветана оздраве. Отношенията й със съпруга се разпаднаха не можа да му прости слабостта и предателството в трудните й дни. За щастие, къщата беше голяма живееха като съседи. Борис се опитваше да се оправи, но от време на време пак се изгубваше в запоя.
А преди година Митко доведе в къщата бъдещата си съпруга. Момичето, в което беше влюбен още в детската градина. Учеше се за психолог и веднага започна работа по спасяването на свекъра си от зеления змей. Животът продължава. И скоро по къщата ще тичат внуци наскоро младите разбраха, че очакват близнаци. Цветана за първи път видя сълзи в очите на Борис, когато Митко им каза за близнаците. Седяха на верандата, вечерта беше топла, ароматът на лайка се носеше от градината. Момичетата вече на дванадесет и единадесет тичаха с въртележки из двора. Ралица се засмя и извика: Чичо Митко, внуците ти са момичета!, а той само се усмихна и погледна Цветана. Тя кимна тихо, доволно. Всичко се беше наредило. Не както трябва, а както може. Но с любов. Само това имаше значение.
