Една приятелка живее на морето. Миналата есен тя размени просторния си тристаен апартамент за малък едностаен. В началото това ми се струваше странно – условията в стария ѝ дом бяха чудесни, макар и стаите да не бяха големи! Но щом чух обяснението ѝ, всичко се нареди като пъзел. – Момичета, няма да повярвате! Животът в едностаен до морето е истинско спокойствие. Да, готино е да си на морето! Но ако имаш цяла рода от вътрешността на България, на които един път в годината им се прищява “безплатна морска ваканция”… Идват с цяла тумба, повечето без предупреждение. Защо им е да се обаждат – нали сме роднини! Как ще ни се съберем – някак си ще се съберем! В разгара на лятото апартаментът ми буквално се пукаше по шевовете. А хазяйката – аз – спеше в кухнята, много “готино”, нали! Накрая размених тристайния си апартамент за едностаен. Харесва ми и изобщо не съжалявам за решението си – така се отървах от нежелани гости. Сега ще помислят преди да ми дойдат на гости! Това лято дойдоха само близки приятели (поканени) и роднините на роднините. Роднините се обадиха и заявиха, че ще идват. Дадох им новия адрес – въобще не се изненадаха, че е друг. След няколко часа цъфнаха – четирима: братовчедка ми, мъжът ѝ и двете им деца. – Здрасти, пристигнахме! Щом видяха, че има само една стая, се изумиха: – Казаха ни, че имаш три стаи! Специално взехме децата! Обясних им, че са объркали, но могат да спят на хотел. – А твоята приятелка не може ли да отиде на хотел? Някак ще се наместим и тук, тясно е, ама сме роднини! Изпратих ги до хотела. Омръзна ми да приемам непознати вкъщи. Сега живея спокойно и се радвам на морската тишина!

Днес искам да си запиша нещо важно в дневника. Моя приятелка, Мария Павлова, живее на самото Черноморие, в Бургас. Миналата есен тя размени своето тристайно жилище за едностайна квартира. Ако трябва да съм честна, първоначално ме изненада с тази постъпка условията в предишния ѝ апартамент бяха чудесни, макар и стаите да бяха неголеми!

Но като ми разказа Мария причината, всичко си дойде на мястото.

Момичета, няма да повярвате. Животът ми в тази малка гарсониера най-после е спокоен! Вярно, прекрасно е да си край морето. Но ако, като мен, имаш куп роднини от някое затънтено селце в Северна България, които цяла година мечтаят за безплатна морска почивка Те идват с цели семейства, повечето без дори да предупредят предварително. Какво толкова нали сме рода! Ще се поберем някак. Лятото, особено по сезон, апартаментът ми буквално се пукаше по шевовете всички легла, дюшаци и дори земята бяха заети. Къде беше хазяйката (демек аз) в кухнята на походно легло! Много приятно!

Затова размених тристайниа апартамент за една обикновена стая. Честно казано, чувствам се освободена и доволна от това решение. По този начин се отървах от нежеланите гости. Сега, преди някой да реши да ме посети, ще се замисли добре. Това лято, например, дойдоха единствено роднините на мой близък човек и една приятелка (с нея се бяхме разбрали предварително и се бяхме уговорили още от зимата). Роднините ми се обадиха и съобщиха, че ще дойдат.

Дадох им новия адрес. Изобщо не се впечатлиха, че вече не е същият. След няколко часа пристигнаха. Отварям пред мен стояха четирима: братовчедка Катя, мъжът ѝ и двете им палави дечица.

Здравей, пристигнахме!

Влизат, виждат само едно помещение и очите им се разширяват от изненада.

Чухме, че имаш три стаи! Затова и доведохме децата! Обясних им, че са се заблудили, но могат спокойно да отседнат в хотел наблизо.

А приятелката ти не може ли тя да излезе в хотела? Все пак сме семейство, ще се съберем макар и малко сгъчкани!

Придружих ги до най-близкия хотел, оставих ги там, защото вече ми беше писнало да приемам цялата рода без предупреждение у дома. Сега живея спокойно, без излишна навалица, и се радвам на тишината и морския въздух!

Оцініть статтю
Додати коментар

;-) :| :x :twisted: :smile: :shock: :sad: :roll: :razz: :oops: :o :mrgreen: :lol: :idea: :grin: :evil: :cry: :cool: :arrow: :???: :?: :!:

twenty − 7 =

Една приятелка живее на морето. Миналата есен тя размени просторния си тристаен апартамент за малък едностаен. В началото това ми се струваше странно – условията в стария ѝ дом бяха чудесни, макар и стаите да не бяха големи! Но щом чух обяснението ѝ, всичко се нареди като пъзел. – Момичета, няма да повярвате! Животът в едностаен до морето е истинско спокойствие. Да, готино е да си на морето! Но ако имаш цяла рода от вътрешността на България, на които един път в годината им се прищява “безплатна морска ваканция”… Идват с цяла тумба, повечето без предупреждение. Защо им е да се обаждат – нали сме роднини! Как ще ни се съберем – някак си ще се съберем! В разгара на лятото апартаментът ми буквално се пукаше по шевовете. А хазяйката – аз – спеше в кухнята, много “готино”, нали! Накрая размених тристайния си апартамент за едностаен. Харесва ми и изобщо не съжалявам за решението си – така се отървах от нежелани гости. Сега ще помислят преди да ми дойдат на гости! Това лято дойдоха само близки приятели (поканени) и роднините на роднините. Роднините се обадиха и заявиха, че ще идват. Дадох им новия адрес – въобще не се изненадаха, че е друг. След няколко часа цъфнаха – четирима: братовчедка ми, мъжът ѝ и двете им деца. – Здрасти, пристигнахме! Щом видяха, че има само една стая, се изумиха: – Казаха ни, че имаш три стаи! Специално взехме децата! Обясних им, че са объркали, но могат да спят на хотел. – А твоята приятелка не може ли да отиде на хотел? Някак ще се наместим и тук, тясно е, ама сме роднини! Изпратих ги до хотела. Омръзна ми да приемам непознати вкъщи. Сега живея спокойно и се радвам на морската тишина!
Тя изгони майка си заради „евтини дрехи“, но годеникът ѝ ѝ даде урок, който тя никога няма да забрави!