Връщане в живота
Кира отдавна не минавала в апартамента на сина си. Не искаше. Не можа. Сълзите изчезнали отдавна. Скърбата се превърнала в тъпа, постоянна болка и безизходица.
Синът й, Славо, беше на двадесет и осем години. Никога не се оплакваше от здравето. Завърши Техническия университет, работеше, ходеше в фитнеса, имаше приятелка.
Две седмици преди това падна в сън и не се събуди.
Кира се разведна, когато синът й беше на шест, а тя на тридесет. Причината беше банална измама, и не еднократно. Бившият й съпруг не плащаше алименти, скриваше се. Синът израсна без баща. Помагаха й родителите.
В живота й се появиха няколко кавалера, но тя никога не се реши да се ожени отново.
Кира работеше и изкарваше. Първоначално наеми малко помещение в супермаркет за свойте очила и оправи. Беше офтalmолог. После взе кредит и придоби собствена зала, станала собственик на солидна Оптика, където имаше и свой кабинет. Провеждаше прегледи и подбираше очила.
Миналата година купиха на сина си едностаен апартамент в София. Апартаментът беше на същия етаж като техния. Направиха малък ремонт. Живееха, но…
Прах навсякъде, Кира вдигна кърпа. Търкайки под пода, избутва дивана и от там изскача телефонът на Славо. Не можеше да го намери, постави го на зарядка.
У дома, със сълзи в очите, разлистваше снимки в телефона му: Славо в офиса, с приятели на почивка, с любимата си.
Отвори Viber и най-горе имаше съобщение от приятеля Денис. Снимка непозната млада жена с момче. Момчето приличаше като две капки вода на малкия Славо.
Помниш ли, как се забавлявахме у Ленка за новата година, докато учехме в университета? Тя имаше приятелка. Срещнах тази приятелка с малко дете, тя живее в съседната къща. Момчето е чисто твоето! Поща за спомен.
Съобщението беше изпратено седмица преди трагедията. Значи синът знаеше и не казваше нищо! Такава история!
Къде живее Денис, знаех от преди.
На следващия ден, след работа, Кира се паркира пред къщата. Момчето я позна веднага как да не разпознае собственото си кръвно дете? Тичаше зад момчето на велосипед и благаше да го пусне да се вози.
Кира се наклони към него и попита: Нямаш ли велосипед?
Момчето отговори, че няма.
Подбягна майката му. На вид беше малко над двадесет. Безвкусно, ярко гримче малко изкривяваше лицето й.
Кой сте вие? запита тя.
Мисля, че съм баба на това момче, отговори Кира.
Аз съм Радостина, майка на детето, се представи жената.
Кира ги заведе в кафе. На Димка, така наричат момчето, поръчиха сладолед, а на себе си кафе.
Радостина разказа, че преди шест години е дошла от село, тогава беше на седемнадесет. Записа се в училище за шивачка.
През коледните каникули приятелката й Лена я покани в къщата си. Те учеха в една група. Родителите на Лена отидоха към роднини за празниците.
Лена беше приятелка на Денис. Той дойде да празнува с тях, заедно с приятеля им Славо. Тогава Радостина и Славо сключиха връзка. Славо остави телефона си за контакт, обеща да звъни, но никога не се обади.
Когато Радостина разбра, че е бременна, сама му се обади. Събраха се. Славо се ядоса, викаше й, че честните момичета трябва сами да се грижат за контрацепцията, остави пари за прекратяване на бременността и каза да изчезне от живота ѝ. Никога повече не я видя.
Тя не завърши училището, изгонени я изпратиха от общежитието с детето. Връщане в селото бе невъзможно майка й вече беше мъртва, баща и брат пият.
Радостина наема стая от самотна старушка. Сега гледа детето, докато тя работи. Трябва да дава почти всичко, което спечели. Детската градина е трудно достъпна. Работи в частен цех за кнедли, заплащането не е голямо, но се справя.
На следващия ден Кира премести Радостина и Димка в апартамента, който беше купил за Славо. И животът й се промени.
Внукът беше приет в приличен частен детски садък. Кира имаше нови задължения: да купи дрехи за Радостина и за внука. С огромно удоволствие се грижи за него. Той приличаше на сина й поглед, жестове, дори упорит характер.
Кира пое ролята на наставник на Радостина. Учеше я как да използва правилно козметика, как да се облича и грижи за външния си вид, как да готви и поддържа ред. С една дума я обучаваше на всичко.
Един ден седнаха пред телевизора, Димка прегърна баба си, притисна се към нея и каза: Ти си найлюбимата ми!
Тогава Кира осъзна, че отдавна не усеща празнотата в душата си и скръбта не я притиска като преди. Разбра, че се върна към нормален живот, където има място за радост. И всичко това се случи благодарение на този малък човек нейния внук.
Изминаха две години. Кира и Радостина доведоха Димка до първи клас.
Радостина работи при Кира и се превърна в неин незаменим помощник.
Тя създаде приятел, с който иска сериозна връзка. Кира няма нищо против; животът продължава.
Изглежда скоро ще се ожени. Добрият и стар приятел я настойва за това. Защо не? Тя е красива, независима жена, с изящна фигурка и спокоен характер, а й навърши петдесет и четири години.







