Веселина беше изневерила на съпруга си само веднъж, и то преди сватбата. Той я беше нарекъл дебела и заяви, че няма да се побере в булчинската си рокля. Тя се обиди, събра приятелките си и излязоха в един от онези шумни пловдивски клубове, в които времето тече по друг начин. Напи се до забрава и се събуди в непознат апартамент, сама с един синеок, къдрокос мъж. Засрами се до болка! На Димитър не каза нищо, прости му тежките думи и се хвана на диета. Алкохола заряза завинаги, защото съвсем скоро разбра, че чака дете идеалният повод да промени себе си.
Дъщеря им се роди на време сияеща, с големи сини очи. Димитър я обожаваше. Пет години Веселина си повтаряше, че е щастлива и всичко е наред сини очи и дядото имаше. Къдравата ѝ косичка? Е, слабо утешение, но старата жена казваше, че това било от бабата по майчина линия. Веселина зорко гонише от съзнанието си образа на непознатия от онази нощ, чието име дори не помнеше. Но сърцето ѝ нашепваше друго. Може би затова тя прощаваше на Димитър всичко: среднощните му съобщения, множеството командировки, вечната му неудовлетвореност от нейната външност и готвене. На детето ѝ трябваше семейство, боготвореше баща си, а кой мъж не изневерява?
Трай, момиче, къде ще отидеш? казваше ѝ майка ѝ като в сън. Тук и без това няма място, баба ти е на легло, брат ти си доведе снаха, де ще ви набутам всичките? Не казах ли ти: не прехвърляй апартамента на свекървата, че ще останеш като просешка паничка!
И Веселина търпеше. Но това не помогна. Един ден Димитър си събра нещата и си тръгна. Срещнал друга, плачеше дори, кълнеше се, че винаги ще бъде баща на дъщеря им Марияна, но не може да потъпче чувствата си.
Майка му, която обожаваше внучката, след развода мъкна внимаващо:
Направи тест за бащинство! Може да плащате излишни издръжки!
Веселина онемя мислеше, че само тя се измъчва от такива съмнения. Оказа се, че не е така.
Луда ли си? изригна Димитър. Марияна ми е дъщеря! Това и слепец ще го види!
Свекървата не можеше да се начуди, но една година след развода, Веселина трябваше да постъпи по спешност във Военната болница в София заради апандисит. Старата тревога се разсея, защото в коридора срещна познато лице.
Извинявайте, може би се познаваме? попита хирургът.
Веселина инстинктивно изтръска глава дано не си спомни. Но той я позна, та даже се пошегува:
Надявам се сега да не избягаш, както беше последния път?
Веселина се изчерви като зряла чушка. Взе решение час по-скоро да напусне болницата. Само че не беше сметнала едно нещо тия няколко дни със странния лекар Лъчезар я обърнаха така, че изобщо не ѝ се тръгваше.
За дъщеря разказа с половин уста имала детенце, пропусна детайлите за бащинството.
Но Лъчезар разбра всичко. Когато за пръв път видя Марияна, се притесни, донесе ѝ кукла и почна да разпитва Веселина как да се държи.
Когато бях малък, майка ми се омъжи повторно. Обичаше този човек истински, но сестра ми не го прие. А майка ни изгони и останахме сами. Не искам такъв край. Искам да бъда втори баща на Марияна.
Думите му разтърсиха Веселина. Виждаше го как гледа дъщеря ѝ сякаш всичко стана ясно.
“Каква разлика? Все някога ще трябва да кажа истината”, мислеше си Веселина.
Толкова свикнала със семейни напасти, очакваше упреци, крясъци. А Лъчезар я прегърна здраво и ѝ прошепна: “Какво чудо!”
В началото Марияна сякаш безрезервно прие Лъчезар. Но когато Веселина я попита, дали ще е против, ако Лъчезар заживее с тях, малката се разплака:
Мислех, че татко ще се върне. Лъчезар да живее другаде!
Накрая Веселина я убеди, но Лъчезар бе истински разочарован.
Тя е моя дъщеря. Трябва да им кажеш истината!
Димитър няма да го преживее. И Марияна за нея е татко, а той само тази дъщеря има. Свекърва ми ми каза, че жената на Димитър не може да има деца.
Лъчезар бе наранен, Марияна правеше бури, а Веселина поддържаше деликатния мир. Договориха особени правила, за да не се срещат двамата мъже; Веселина лично караше Марияна при Димитър, оставяше я с Лъчезар, после му служеше за преводач между тях. Даже за Осми март подготвиха заедно поздрав, да не се взриви всичко от едно разкритие.
После Веселина разбра, че отново е бременна. Пак я нападнаха страховете дали второто дете няма да прилича на Марияна, дали тогава Димитър няма да разбере всичко; дали Марияна няма да ревнува още повече от Лъчезар; дали Лъчезар няма, докато тя е в болницата, да изтърси истината пред Марияна.
Уговори се с майка си да вземе Марияна, но съдбата ги завъртя различно: ден преди раждането майка ѝ влезе по спешност със жлъчна криза. Вторият ѝ баща отказа да поеме още едно дете, брат ѝ и снаха ѝ работеха. Остана Веселина с мисълта да остави Марияна при Димитър. Само че той бе в командировка. Да звъни на свекърва си немислимо.
Да не мислиш, че не мога да се оправя с детето? обиди се Лъчезар.
Раждането мина по-тежко. Сложиха ѝ секцио, престоят в болницата се проточи заради жълтеница при сина ѝ Явор. А у дома взрив! Лъчезар твърдеше, че всичко е наред, ала Марияна отказваше да говори с майка си и Веселина страшно се тревожеше. “Сигурно ѝ е казал всичко”, мислеше тя.
Сподели с комшийките. Те я насърчиха (от онзи сънлив, панелен коридор), че няма тайна, която да не излезе наяве. Под влияние на окситоцина Веселина звънна на Димитър:
Имам нещо да ти кажа.
Какво?
Дълго мълчеше.
За Марияна, нали?
Какво за Марияна?! изплашено попита Веселина, макар сама да бе решила да признае.
Тя е дъщеря на онзи твой приятел. Знам всичко.
Той ли ти каза? изуми се Веселина.
Аз сам си знам отдавна, успокой се. Като навърши годинка, направих тест. Още в казармата ми лекари казаха, че не мога да имам деца. Надявах се на чудо, вярвах, че Марияна е именно това. Но после се усъмних… И майка ми също Та направих проверка.
Но Как
Не можеше да побере в главата си мълчанието му през всички тия години.
А какво да направя? Детето с нищо не е виновно! Да не вземеш да ѝ кажеш! Мълчах толкова, не за да ме лишиш от дъщеря ми.
Така на булевард Калоян всичко си оставаше по старому!
В деня, когато я изписаха, Веселина не беше на себе си гледаше ту в дъщеря си, ту в Лъчезар. Двамата се държаха особено, криеха погледи.
Как се справихте без мен? притеснено попита, докато Явор спеше, а Марияна рисуваше.
Чудесно! Не се наложи да ѝ държа сметка, просто се разбрахме.
Каза ли ѝ?
Не, естествено! Ти нали забрани.
Забраних, да. А защо тогава е тъжна?
Лъчезар се усмихна хитро.
Туй го питай сама.
Веселина влезе в стаята. Марияна беше концентрирана, оцветяваше с червен молив. Приближи се и видя рисунка на трима възрастни и две деца.
Това кои сте? попита.
Ами не се ли досещаш? Ти, татко, Лъчезар и ние с Явор.
Много е хубаво
Мамче, мислиш ли, че някой човек може да има двама татковци?
“Значи ѝ е казал!”, трепна Веселина.
Ами случва се каза леко замислено.
Тогава мога ли и Лъчезар да наричам татко? Добър е. Заедно построихме кула от лего и гледахме рибките. Продавачът беше много забавен дядо с шапка. Попита ме, кой ми е татко, но не знаех какво да кажа, щото питаше за Лъчезар. Казах му, че е доктор. Хубаво е да имаш татко доктор. Вече го питах самата, ама исках и на теб да проверя.
Веселина се просълзи. Разбра как сама се е омотала в собствения си сън. Димитър я е простил, Лъчезар също ще прости. Но ако един ден Марияна научи Време беше да избере истина или отлагане.
Тя прегърна дъщеря си и каза:
Разбира се, може. Мисля, че Лъчезар ще е щастлив, ако му казваш татко. Но на другия татко по-добре не казвай…
Аустея беше невярна на мъжа си само веднъж, още преди сватбата – той я нарече дебела и каза, че няма да влезе в булчинската рокля. Огорчена, тя излезе с приятелки на клуб, напи се и се събуди в непознат апартамент до синеок красив непознат. Ужасно ѝ беше срам! Нищо не каза на Тодор, прости му обидите и реши да пази диета. Скоро разбра, че чака дете и спря алкохола – идеален повод да започне начисто.
Дъщеря им се роди навреме – прекрасна момиченце със сини очи, Тодор я обожаваше. Пет години Аустея се убеждаваше, че всичко е наред, че сините очи са наследство от свекър ѝ; игнорираше къдравата коса, която напомняше на онзи непознат, чието име дори не помнеше. От вина, че детето не е на Тодор, тя прощаваше всичко: късните съобщения, честите командировки, вечното недоволство от външния ѝ вид и гозбите. За Габи беше важна семейството, а какъв българин не поглежда встрани?
– Търпи, къде ще ходиш? – съветваше я майка ѝ. – Нямаш място при нас, баба ти е на легло, брат ти доведе снаха, няма къде да ви събера! Казах ти – не прехвърляй апартамента на свекърва си, ще останеш на улицата.
И Аустея търпя. Но това не помогна, и един ден Тодор си тръгна – каза, че е срещнал друга, дори плака, увери, че винаги ще е баща на Габи, но не може да се бори със сърцето си. Майка му, която много обичаше внучката, след развода й каза:
– Направи тест за бащинство, напразно плащаш издръжка!
Аустея беше шокирана – мислеше, че само тя има такива съмнения. Оказа се, че не.
– Полудя ли? – избухна Тодор. – Габи е моя дъщеря, дори слепец ще го види!
Свекърва й толкова не вярваше, че когато година след развода Аустея постъпи по спешност в болницата, старите подозрения рухнаха при вида на познато лице.
– Извинете, познаваме ли се? – попита хирургът.
Аустея разтърси глава с надежда да не я познае. Но той си спомни. На следващия ден се пошегува:
– Надявам се, че няма да избягаш като предния път?
Тя се изчерви до корен. Реши да се изпише възможно най-бързо. Но не предвиди едно – в болницата Лъчезар ѝ показа, че всъщност не иска да бяга.
За дъщеря си Аустея почти нищо не каза, само, че има дете, спести въпроса за бащинството.
Лъчезар разбра всичко щом видя Габи. Започна да се интересува, купи подарък, разпитваше за да бъде добър с нея.
– Като бяхме деца, сестра ми никога не прие новия мъж на мама и тя се отказа от любовта си, заради нас. Не искам това да се повтори – искам да съм като втори татко за Габи, ако ме приемеш.
Думите му я разчувстваха. Когато той впери очи в дъщеря й, вече беше ясно, че е разбрал цялата истина.
„Каква изневяра – мислеше си Аустея. – Все ще дойде моментът да кажа всичко.“
Свикнала със семейните скандали, тя очакваше обвинения. Лъчезар я прегърна и прошепна: „Това е истинско чудо!“
Първоначално Габи беше резервирана към Лъчезар. Когато майка ѝ попита дали би искала да живее с него, момиченцето се разплака:
– Мислех, че татко ще се върне! Лъчезар да живее другаде.
Аустея я убеди, но Лъчезар беше разочарован.
– Тя е моя дъщеря! Трябва да им кажеш истината!
– Тодор няма да го преживее. Габи му е всичко, а на него казват, че любимата му не може да има деца – свекърва ми сподели.
Лъчезар беше наранен, Габи правеше сцени, а Аустея се опитваше да поддържа мир. Накрая съставиха тайни правила — тя носеше Габи при Тодор, мъжете не се засичаха, Габи и Лъчезар прекарваха време сами, тя беше посредник. На 8-ми март двете с Габи подготвиха изненада, притеснени да не излезе истината.
Скоро Аустея разбра, че отново е бременна. Изплаши се – ако и второто дете прилича на Габи, Тодор ще разбере; ако Габи ревнува и намрази Лъчезар; ако Лъчезар разкрие всичко на Габи, докато тя ражда.
Уговори се с майка си да гледа Габи, но майката попадна по спешност в болница, бащата отказа да поеме още едно внуче, брат й и снаха й работеха. Аустея реши детето да остане при Тодор – но той бе в командировка, при свекърва й не й се щеше.
– Няма да се оправя с дъщеря ти ли? – обиди се Лъчезар.
Това раждане бе по-тежко: секцио, дълъг престой заради жълтеница на бебето, вкъщи – взрив! Лъчезар твърдеше, че всичко е наред, но Габи не искаше да говори с майка си – Аустея се страхуваше, че е казал истината.
Сподели тайната и с комшийките, които я убеждаваха, че всичко излиза наяве и ще си получи заслуженото. Подтикната от тях и от хормоните, тя позвъни на Тодор:
– Имам нещо да ти кажа.
– Какво?
Тя дълго мълча.
– За Габи, нали?
– Какво за Габи? – стресна се Аустея, уж тя щеше да разкрие всичко.
– Тя е дъщеря на онзи твой приятел. Знам всичко.
– Той ли ти каза?! – изуми се Аустея.
– Знам отдавна, успокой се. Когато беше на година, направих тест. Още преди казармата ми казаха, че не мога да имам деца. Мълчах, чаках чудо и вярвах, че това е то. Но после се замислих. И майка ми… Затова проверих.
– Но… Как…
Главата й не побираше как е мълчал толкова време.
– А какво да направя? – отвърна Тодор. – Детето с нищо не е виновно. И дума да не става да й казваш! Тези години мълчах, за да не ми отнемаш детето.
Това е животът по нашенски!
В деня на изписването Аустея беше друг човек – гледаше ту дъщеря си, ту мъжа си. Двамата се държаха странно – разменяха си погледи, мълчаха.
– Как се справихте без мен? – тревожеше се Аустея, докато синчето спеше, а Габи рисуваше.
– Страхотно! Не трябваше постоянно да я пазя – без теб се разбрахме от раз.
– Каза ли й?
– Не, разбира се! Та ти забрани.
– Забраних. А защо е тъжна?
Лъчезар се усмихна хитро.
– Това попитай нея.
Аустея влезе в стаята на дъщеря си. Тя беше съсредоточена, рисуваше нещо с червен молив. Приближи се. На листа имаше трима възрастни и две деца.
– Какво е това? – попита тя.
– Как какво? Ти, тате, Лъчезар и ние с Вайко.
– Красиво е.
– Да. Мамо! Може ли човек да има двама татковци?
„Наистина й е казал!“
– Понякога… се случва, – внимателно отвърна майката.
– Тогава може ли и Лъчезар да го наричам татко? Той е добър. Заедно строихме замък от лего и гледахме рибки. Имаше смешен продавач, дядо с каскет. Попита ме кой ми е татко. Аз не знаех какво да кажа – за Лъчезар питаше. Казах, че е доктор. Яко е татко да е доктор. Питах и него, ама реших да попитам и теб.
Аустея се просълзи. Разбра каква клопка си е поставила. Тодор вече ѝ беше простил, Лъчезар също. А ако някога Габи разбере цялата истина… Трябваше да реши още сега – да каже истината или да чака наказание. Прегърна дъщеря си и каза:
– Разбира се, че може. Лъчезар ще е много щастлив да го наричаш татко. Но на тати не казвай…
