Къде отивате? Дойдохме да ви посетим!, извика Галин, усмихвайки се със скръб в говора. Ох, как ме дразни сестра ти!
Не си една от тях, отговори Максим, подкрепяйки жена си.
Тя се бърка навсякъде, смята се за по-умна от всички. Виж как се изявява победоносно, когато успява да ме осмее, прободно прошепна Галин през зъбите. Веднъж ми е лошо образование, друг път грима е остарял
Така винаги е била, каза съпругът с вдигнати рамене. Винаги е моята майка тя ѝ даде всичко и я поглезеше.
Добре, че живеем на сто километра от вашето семейство, подмина Галин, вдигайки очи към небето.
Баба Франсоаз и свързана сестра Алин живееха в града, докато Максим и Галин бяха в малко село наблизо.
Двете жени бяха вдовици и споделяха апартамент; затова всеки път, когато Максим и Галин ходеха при майка си, те се озоваха и при Алин.
Сестрата на Максим не издържаше своята своячка, така че клюките между тях бяха неизбежни.
При първите посещения Галин си стиска зъбите в мълчание, но реши да отговори на Алин, защото слабото ѝ състояние на Франсоаз също започна да я критикува.
Всеки път, когато отиват при майка им, се превръщаше в скандал и двойката реши да не посещава повече семейството на Максим.
Франсоаз скоро забеляза това и започна да звъни на сина си, изисквайки обяснения.
Защо повече не идвате? Вече две седмици не се виждаме. Не мислите ли, че майка ви и сестра ви се скуват?, изръмжи тя.
Имаме много работа, нямаме време, отвърна сухо Максим, без да влиза в подробности.
Какво толкова интересно правиш? Твоята жена ти го забранява? Последният път беше като да е прогълтяла тонови лимони, попита Франсоаз подозрително.
Както казах, имаме дела, каза Максим и скочи от разговора.
С час по-късно Франсоаз се обади отново, съобщавайки, че тя и Алин ще минат през селото.
Защо?, учудено попита Максим.
За да посетим стара приятелка и да те видим, защото ти не идваш, уверено обясни Франсоаз.
Лицето на Максим се промени мигновено не се бои да отиде при родителите си, за да не се наложи те да се появят при него.
Вероятно няма да сме у дома, каза той в надежда да отклони майка и сестра.
Къде отивате?, запита Франсоаз с раздразнение. Мисля, че просто не желаете да ни видим. Ако е така, кажете го открито.
Отиваме на рожден ден, измисли бързо Максим.
Така бъдете, макар майка и сестра ви да не ви посещават всеки ден, отговори тя с горчивина и затвори телефона.
Максим се почувства виновен към майка и сестра, но спомняйки си за начина, по който се държаха с Галин, спря да се тревожи.
Той не каза на жена си, че майка и сестра искат да дойдат, за да я не тревожи без нужда.
Три часа по-късно осъзна грешката си. Когато звънецът прозвучи, Галин отиде да отвори.
Виждайки подигравателните лица на своята сътегна и своячка, тя остана изумена не очакваше такова посещение.
Максим, спомняйки си за майка и сестра, се втурна към входа.
Галин, готова ли си? Не си се облякла? подигра се Максим, правейки се, че не забелязва нежеланите гости.
Готова за какво?, попита объркано Галин.
За рождения ден. Забрави ли?, усмихна се напрегнато Максим. О, мамо, Алин, какво правите тук?
Дойдохме, аз ти казах преди, отговори спокойно Франсоаз. Може ли да ни пуснете вътре, вместо да ни задържате на прага?
Не, не можем, тръгваме. Галин, обличай се, нареди Максим, хващайки я за ръка.
Галин хвърли озадачено поглед към съпруга си; когато той й подмигна, разбираше, че се опитва да изгони нежеланите гости.
Къде отивате? Дойдохме да ви видим!, заяви Алин с кръстосани ръце. Не е ли късно за рожден ден?
Не, трябва да сме там в осем, прекъсна Максим. Имаме половин час.
Ще ходиш облечен в домашно облекло?, се присмина Франсоаз, забелязвайки дрехите на сина си.
Чёрт, забравих да се облека, зачерви се Максим и побягна към спалнята.
Алин и Франсоаз се погледнаха скептично трудно им се вярваше, че двойката наистина ще тръгне.
Не можете ли да отмените излизането за нас?, попита Франсоаз, когато синът се върна облечен.
Не, това е невъзможно, отговори категорично Максим, поправяйки яката на ризата. Отдавна ни очакват. Вечерята е платена за всеки гост. Трябва да отидем. Върнете се следващата седмица, каза той, знаейки, че майка му ще се обиди.
Може би да останем тук, докато се върнете?, предложи Алин, оглеждайки стаята. Просто да изчакаме.
Не, защо?, отказа категорично Максим. Имате другаде къде да отидете, нали?
У твоето жилище е по-добре отколкото при стара приятелка, мрънна Франсоаз с късо усмивка. И вече бяхме там, а тя не беше много щастлива да ни види.
Искате ли да ви закарам до автогарата?, предложи Максим, опитвайки се да ги убеди да не останат.
Няма вече автобуси за града и не можеш да ни заведеш, отговори хитро Алин.
Мога да ви резервирам хотелска стая за нощта, предложи Максим като решение. За съжаление, не мога да направя повече.
Франсоаз напъха вежди, разочарована от отговора на сина си надяваше се да им позволи да останат.
Тогава в хотела?, отвърна Алин, обиждана. Имаш ли страх да ни оставиш в апартамента? Мислиш ли, че ще ни откраднеш?
Не, просто не искаме. Какво ще правите сами тук?, намеси се Галин. По-добре никой да не е вкъщи, докато сме извън.
Ще ви отведа до хотела, настоя Максим, за да успокои обстановката.
Няма нужда!, каза Франсоаз и излезе от апартамента.
Алин я последва, изразявайки недоволство към брат си и своячка.
Когато от прозореца видяха, че са отпътували, Максим и Галин издишаха с облекчение.
Фалшивата причина за рождения ден вече не им служеше.
Франсоаз и Алин се качиха на такси и се върнаха в града, решавайки да прекратят контакта с тези нелепи близки.
Максим мислеше за семейството си само когато имаше лекарско посещение в града и търсеше място за обяд.
Алин му отвори апартамента. Когато видя брат си, сухо им каза, че ще излязат и не искат да оставят непознат сам вкъщи.
Максим с горчивина разбра, че майка и сестра са силно обидени.
След тази среща отношенията между Максим и близките му окончателно се охладиха.
