Разбитото сърце: предателство и спасение в живота на една жена
Отдавна, в град край река Тежу, живееше жена на име Беатрис. Нейният път бе изпълнен със смелост и ново начало, ознаменуван от любов, която обеща, но не изпълни. Подаръчни кошници
Мигиньо, бременна съм! вика Беатрис веднага щом прекоси прага, без да оставя място за съмнение. Мигел се спря, погледна набок и въздъхна: Добре ако вече е станало каза, целувайки я бързо в лицето, сякаш се опитваше да скрие чувствата си.
Беатрис се влюби в Мигел, докато още учеше в Университета в Коимбра. Той работеше в офиса, където тя стажираше. Стилен, амбициозен, вече подръководител на отдел изглеждаше от друг свят. Обикновено момиче от Алентежо не би мечтало, че той ще я забележи. Но в последния ден той се приближи, подари кутия с пастейш десерти и я покани на вечеря. Така започна романът им.
По време на първата им среща той сподели, че е израснал без родители. Майката му се ожени отново и го остави, а той остана с баба си. Беатрис не разкри, че и нейните родители никога не му обръщаха внимание. Детството им беше студено, самотно, без обич. Двамата познаваха самотата и вероятно това ги сближи толкова бързо.
Месец по-късно Беатрис се премести в наетия апартамент на Мигел. После последва брака скромен, без голямо тържество, но пълен с надежда. Мечтаеха за дом и спокоен живот. Единственото, което ги разделяше, бяха децата. Тя желаеше, той отлагаше. Съжаляваме така, защо да бързаме?
Когато тестът се оказа положителен, тя се колебаеше да му съобщи, страхувайки се от реакцията му. Но един ден събра кураж.
Ще бъдем родители, радваш се ли? попита.
Мислех, че ще е по-късно отговори той, без да прикрива разочарованието.
Първото ултразвуково изследване той пропусна, остана в колата. Тя излезе със сълзи и радост в очите бяха близнаци. Два сърца биещи вътре в нея.
Близнаци?! замръзна Мигел. Не бяхме се съгласили за това. Трябва да прекъснеш.
Какво говориш?! Видях нашите деца Не мога заплака Беатрис.
Тя очакваше той да приеме, да разбере. Вместо това той се отдалечи все повече, критикуваше тялото й, казваше, че вече не е същата. Тя пренебрегна. С раждането на бебетата ситуацията се влоши.
Тъзи и Мария близнаците станаха целият й свят. Мигел? Ставаше късно, избягваше да помага. Тя издържаше, заради децата, заради любовта, заради семейството.
Когато децата навлязоха година и половина, тя спомена, че иска да се върне на работа. Мигел седна на масата, погледвайки пода: Семейни игри
Ще се справиш, както и да е Намерих друга. Ще замина. Не ги изоставям, но искам да живея с нея.
Беатрис се охлади.
Казваше си, че никога няма да правиш като родителите си! проби сълзи.
Той си тръгна. Първоначално се появяваше от време на време, после изчезна. Тя остана сама. Без пари, без подкрепа. Да се върне в селото? Нямаше работа. Да остане? Нямаше къща.
Шефът й й помогна, намери й стая в приют. Малка стая, нуждаеща се от ремонт, две деца съжителстваше. Един ден, докато бутнеше количката по улицата, чу глас:
Позволи ми да помогна. Аз съм Жоан. Живея наблизо.
Той помогна без да пита. После предложи да поправи къщата. Започна да взима децата от детска градина. Първоначално тя беше подозрителна, но с времето Жоан стана част от нейния живот.
Беше прост, постоянен. Той също бил предаден съпругата му го остави за приятел, щом разбра, че не може да има деца. Тогава пред него имаше две малки души, които обичаше като свои.
Когато я попита за брак, тя отказа.
Имам деца. Ще намериш свободна жена.
Искам да бъда с теб. Те не са бреме, а моята фамилия.
Сватбата се случи. И само седмица по-късно Мигел се появи отново.
Беатрис, прости ми. Разбрах всичко. Нека започнем наново
Твърде късно. Съм омъжена. Децата ми вече имат истински баща.
Жоан излезе от ъгъла.
Познайте моя съпруг.
Мигел се обърна, махна с ръка и изчезна завинаги.
Измина година. Беатрис и Жоан купиха къща. Къде беше Мигел? Тя не знаеше и не искаше да знае. Защото щастието не се крие в онези, които обещават, а в онези, които остават.
