Предателство
Петър вдигна ръка за сбогом:
Е, Теодора, аз тръгвам вече! Ще преведа парите на майка, не се тревожи.
Вратата се затвори плътно след мъжа ѝ, а Теодора тежко се отпусна на дървената табуретка и се разплака без да се сдържа.
Мамо, какво ти стана? показа се синът ѝ в кухнята. Защо плачеш?
Нищо, отвърна срамежливо Теодора, не ѝ беше приятно този момент на слабост, Нищо сериозно, просто лошо настроение, писна ми от момчетата. Мартин и Калина са при баба си през ваканцията.
Не, твърдо отсече Иво, когато имаш лошо настроение, не плачеш така. А с братята си говориш по телефона всеки ден. Вече не съм дете, мамо, не скривай, чувствам нещо.
Теодора погледна шестнадесетгодишния си син, вече по-висок от нея, и неусетно каза на глас онова, което се страхуваше да признае дори пред себе си:
Имам усещането, че татко скоро ще ни напусне поясни пред немия въпрос в погледа на сина си. Мисля, че ми кръшка. Вече половин година
Иво изгуби дар слово. Очакваше, че майка му ще се е скарала на работа или с някоя позната, но татко?! Какво им става на хората?! В него възкипя гняв, а Теодора веднага забеляза това:
Иво, не бива да го приемаш така. Това са неща за възрастни, един ден ще разбереш. Баща ти не е лош човек, но не можеш да заповядаш на сърцето.
Думите ѝ звучаха убедително, но сама Теодора не вярваше в тях. Искаше ѝ се да крещи, да чупи предмети, но вместо това се опитваше да убеди по-големия си син да прощава и да приема Въпреки всичко, Иво стисна юмруци:
Да си върви тогава, ние ще живеем и без него! Защо остава тук, ако се преструва?
Сине, мислиш се за голям, а говориш като малко дете. Всички грешим, нали? Твоят татко може би ще осъзнае, че това е просто мимолетно увлечение, а семейството е нещо много по-силно и важно
Мамо, порасналият Иво изведнъж се разтрепери, Защо го стори? Не мога вече да го гледам по същия начин!
Ще се оправят нещата, сине, Теодора го потупа по ръката, Само не казвай на братята си, добре?
И ти не трябва да казваш, забърса си сълзите Иво, Не искаме да загубят вяра в големия си брат, нали?
Теодора погледна часовника:
А ти не трябваше ли вече да си на тренировка?
Иво подскочи:
О, закъснявам! Мамка му!
Останала сама, Теодора се загледа навън. Докато говореше със сина си, се държеше, но на тишината ѝ натежа и избухна пак в сълзи:
Как можа да предаде всичко, което градихме?
Когато се запозна с Петър, той беше безгрижен, винаги заобиколен от момичета, които наричаше “птички”. Ала Теодора беше откровена още от самото начало:
Аз няма да съм просто една от всички
Петър тогава ѝ отвърна сериозно:
За мен има само една. Една, цял живот.
И тя му повярва Всички тези 17 години вярваше, че е щастливка! А той?! Въпреки трите деца и всичко споделено в радост и тежки моменти, пак я предаде.
Всичко започна преди около половин година. Може и по-отрано, но тя да не е забелязала Не, все пак тогава всичко се промени. Каниха ги на сватба, женеше се любимият племенник на Петър Мартинчо. Теодора не можа да отиде, остави мъжа си да празнува с родата. Петър някак неохотно се противи, но заради сестра си и близките тръгна. После, гледайки снимките от сватбата, покрай които се суетяха по-млади хора, Теодора забеляза една непозната девойка все да се върти около Петър. Тогава ѝ проблесна тревога и си позволи да попита:
Коя е тази? Все около теб е!?
А Петър разсеяно махна с ръка:
А, сигурно е някоя приятелка на булката, нямам представа кой е. Хайде, Теодора, да не ми ревнуваш? засмя се той тогава, При това съвсем не е мой тип!
И думите му я успокоиха сигурна беше, че я познава! Но малко след това започнаха такива странни позвънявания някой се обажда и мълчи, въздиша по телефона. Теодора на шега се оплака:
Явно и мен вече преследват птичките на Иво!
След тази забележка обажданията изведнъж спряха. Но тя не свърза тогава случилото се с този разговор. Едва после събра всичко Петър, който винаги ходеше с дънки и пуловер, изведнъж започна да носи костюми, ризи, дори парфюмът му се смени с някакъв по-модерен и постоянните задържания в службата. Когато попита, Петър моментално обясни:
Имаме много важно ново дело! Не знам колко време ще отнеме, но после, Теодора, ще почиваме, където поискаш, ще ти купя онова палто, което си мечтаеш, а на Иво скутер или, може би, колело! Ще издържиш, а?
След това зачести не само да се прибира късно, но и в събота и неделя често го няма. Щом тръгнат да излизат сред природата, винаги звънеше телефонът:
Теодора, спешно ме викат на работа и така
Понякога ѝ се искаше да намери онази жена от сватбените снимки, да ѝ изскубе косата, но дори не потърси името ѝ, за да не се поддава на това изкушение.
Половин година така я превърна почти в нервна развалина. Сред хората и с децата се крепеше, но остане ли сама, се разплакваше. Днес, след разговора с големия си син, Теодора реши твърдо:
Ще трябва да поговоря с Петър. Трябва да изясним нещата, за да не намрази Иво баща си!
Но Петър я изпревари. Звънна ѝ по телефона и я покани на вечеря в малък ресторант:
Теодора, трябва да поговорим. Желая децата да не чуят разговора ни.
Теодора горчиво се усмихна боеше се от скандали, защото знаеше, че публично никога няма да му позволи да я унижи.
Първо реши да облече най-обикновените си дрехи, да иде дори с работния гащеризон от двора да почувства Петър срам. Но около час и половина преди да излезе, размисли:
Ще отида по-хубава от всякога! Да види, какво губи!
Шофьорът на таксито я гледаше в огледалото:
Такова красиво момиче, а пък толкова тъжна! Не се тревожете, всичко ще се нареди!
Неочакваният комплимент смекчи настроението ѝ, Теодора влезе в ресторанта с усмивка. Петър я чакаше с роза в ръка, което я изненада ако ще казва, че си тръгва, защо цвете? Или пък цветето е символ за края на любовта? Теодора дори се усмихна на мисълта, колко нелепи неща ни минават през главата в трудни моменти
Хапваха, приказваха за обичайни неща. В душата на Теодора се беше опънала невидима струна, готова да се скъса всеки момент. Накрая тя не издържа:
Петре, каза, че имаш нещо сериозно
Той кимна:
Така е. Да карам направо. Мислих Имаш ли нещо против да не отидем на почивка, да не купуваме палтото и онова колело за Иво?
Той продължи преди тя да е изригнала:
Получихме заплата, почти двойна, с бонус. Реших, че Иво вече е на 16, скоро ще стане самостоятелен. Какво ще кажеш, ако вместо да харчим, купим му апартамент? Инвестиция, подарък за пълнолетието му. Одобряваш ли?
Разбрах, Петре, започна спокойно Теодора, но изведнъж се вкамени, КАКВО? Апартамент? Наистина?
Нима не чу по-рано? Ти, между другото, все не си присъства последните месеци. Теодора, какво става с теб?
Последва бурен скандал, но вече навън, където Петър си позволи да излее всичко:
Луда ли си? Каква любовница, какво ти е? Всичко ти обясних, важен проект, можеше да се задържа! Винаги се хвалех, че жена ми е разбираща! А ти накрая измисли какви ли не глупости!
Вървяха към вкъщи, а Теодора мълчаливо слушаше и се усмихваше широко. Думите и упреците на Петър звучаха като музика. Щом стигнаха до входа, Петър спря:
Не съм ти ли казал някога, че си единствената? Да съм те лъгал някога?!
За Иво денят беше истински кошмар. Признанието на майка му го обърка тежко. Закъсня за тренировка, треньорът го наруга, на терена се даде и нелепо се скара с приятел за глупост. След това до късно безцелно обикаляше улиците. В душата си искаше някой да го нападне, да освободи насъбралата се болка, но съвестта не му позволяваше да започне първи. Така и не попадна в разправия, прибра се късно и на входа видя целуващи се родители. Разпозна палтото на майка си и сърцето музаудря силно. Въпреки че беше съден баща си за измама, а майка му?
Стисна юмруци, пристъпи напред
О, сине, Петър се усмихна малко гузно, ние само
Добре е, когато всичко свършва добре, нали?
Понякога съмненията и страхът могат да отровят дори най-здравата връзка. Само с откровен разговор, доверие и прошка семейството преминава през трудностите. Истинската сила е в това да вярваш един на друг, вместо да се поддаваш на съмнението.
