Теодора седеше в креслото, гледайки червена червило. Не бе нейно Тя никога не го използва. А със сигурност не такова ярко червено.
Веднъж, намерила дълга черна коса на седалката на колата, попитала съпруга си чия е, след като самата тя имаше къса кафява коса.
А не се притеснявай. Помниш ли, че вчера валеше силно? Ами, минах покрай автобусна спирка и видях момиче с дете, момченце на три години, затова реших да ги взема. Оказа се, че живеят точно до нас.
Разбирам, прошепна тя.
Теодора, ревнуваш ли ме? От какво ме подозираш?
Не, само тази коса
Ела тук. Георги прегърна жена си и я погали по рамото. Знаеш, че обичам само теб и нямам нужда от никого друг.
А сега червилото. Намери го снощи под килима в колата, когато я миеше. Какво беше това? Може би Георги да е карал колежка? Но в работата му имаше само една жена чистачката Мария Иванова, на 60 години. Теодора я бе виждала скромна пенсионерка, която явно не използва такива неща.
Неприятни мисли започнаха да я глождат. Бяха женени седем години, а напоследък съпругът й закъсняваше все по-често, казвайки, че с новата позиция има повече отговорности.
Приближи се до огледалото и се огледа критично. На 30 години, без бръчки, освен леки линии около очите. Модерната къса коса й отиваше добре, а фигурата й беше стройна. Мъжете й правеха комплименти, макар че откакто се омъжи, вече не гримираше очите всеки ден. Или може би съпругът й спря да я обича? Трябваше да го провери.
Телефонът на масата звънна.
Здрасти, Георги, свърши ли работа? Да затопля вечерята?
Не, скъпа, ще се забавя днес. Само за няколко часа. Щом свърша, веднага се прибирам. Обичам те.
Кратките сигнали излъчваха дупка…
Теодора веднага се обади на приятелката си.
Ралица, може ли да ми заемеш колата за вечерта? Георги закъснява, а обещах на майка ми да и донеса фикус. Ще я заредя.
Няма проблем, ела.
Слизайки, влезе в съседния вход и взе ключовете. В чантата й беше кутия с храна. Реши да отиде на работата му, за да се убеди, че е там. Ако не лъже, ще му каже, че му е донесла хапване, след което ще го помоли да минат по магазините за ново бельо.
Пристигайки в офиса, видя лек светлина в коридора до охраната. Почука, а стражарят Виктор Стефанов стана и се приближи.
Здравейте, може ли да видя съпруга ми?
Здравейте, Теодора Николаева. Вашият съпруг не е тук; излезе в пет часа. Може просто да сте се разминали.
Вероятно. Връщах се от майка си и реших да погледна, в случай че пак закъснява. Благодаря, довиждане.
Влизайки в колата, пак се обади на Георгия.
Свърши ли вече?
Още час и съм вкъщи. Не ме безпокой колкото по-бързо завърша, толкова по-скоро ще се видСлед месеци на болка и самопречустване, Теодора най-после намери мир, когато разбра, че Георги и Оля бяха обречени да повтарят същите грешки, но вече без нея в техния живот.
