Защо трябва да ви дам апартамента си?
Днес е юбилей на Елица Стефанова. От сутринта тя бърка по кухнята, опитвайки се да свърши всичко. А това не е лесно! Да сготвиш за толкова хора, да още и толкова много ястия. Тя си беше измислила менюто отдавна, цяла седмица купуваше продукти, ходише до далечния пазар за селски зеленчуци, домашно сирене, прясно месо и риба. В магазините нещо не беше същото. Искаше да събере цялото семейство около масата и да нахрани децата и внучката си с вкусна храна. И тортата трябваше да я спеке сама, задължително Медена, като тази, която правеше за дъщеря си Радка и сина си Борис на рождените им дни.
Елица Стефанова с тъга си спомняше миналото, когато живееха тук като едно семейство. Нейният съпруг, професор по физика Стефан Иванов, близначките Радка и Борис, и тя, учителка по музика. Стефан получи огромен четиристаен апартамент заради големите си заслуги към науката и добрите връзки с високопоставени хора. Елица го обзаведе с вкус и изисканост. С всички възможни средства успя да си набави както се казваше тогава хрустален полилей за хола, мебели от червено дърво и немски сервиз, а още перфектни ленени покривки, салфетки за прибори, антикварно сребро. Беше щастлива, когато успя да намери рядък сервиз със супник, за да сервира супата не в тенджера, а ето така, красиво. Понякога приятелките й казваха, че домът им прилича на музей или някакъв салон от царско време. На Елица Стефанова това й харесваше и я ласкаеше. Обичаше и можеше да води домакинство, да приема гости, да свири на пиано и да разговаря изискано. Домът беше нейната крепост, нейното царство. Готвеше отлично, което доста разглези съпруга и децата.
Мамо, жена ми ще готви ли толкова вкусно като теб? питаше малкият Борис.
Надявам се, скъпи. Но такава е трудно да се намери усмихваше се майката.
Тогава ще живея винаги с теб!
Е, не! Децата трябва да пораснат и навреме да излетят от родителското гнездо, сине. Не е редно да живеят с родителите си до старост. Трябва да имат свой дом, свое семейство повтаряше тя често. Да, тя предпочиташе да бъде неделна баба, а не да живее на гнездо, с деца и внуци под един покрив.
И изведнъж щастливият живот свърши, и Елица Стефанова остана сама.
Стефан Иванов почина внезапно, рано сутринта. Дори линейката не стигна навреме. Сърце. Отдавна се оплакваше, взимаше отговорно лекарствата, ход
