Слушай, Марие! Вече нямаш ни майка, ни баща. Нямаш и дом отвърна майката.
Късно през нощта тишината беше нарушена от телефона. Радка го вдигна от масата и чу гласа на дъщеря си.
Мамо, аз съм Мария. Имам проблем Мъжът ме изгони. Утре сутринта ще дойда при вас с баща ти и ще живея у вас.
Слушай, Марие, вече нямаш ни майка, ни баща, нито роден дом.
Какво? изкрещя дъщерята, сякаш не чуваше. Какво имаш предвид? Как така няма дом? Аз съм твоята дъщеря, освен това единствена. Имам право да живея в този апартамент! истерично викаше Мария.
Ето така, дъще спокойно отвърна Радка. Нямаш вече апартамент. Прехвърлихме го на Зорница, тя е собственичка сега, а теб ние с баща ти не искаме да познаваме. Ти вече не си наша дъщеря.
Разговорът по телефона продължи дълго. Препирни, упреци, искания.
Не звъни повече тук! Загуби всичко! драматично завърши Радка. Тя смяташе, че след всичко, което Мария направи, има пълното морално право да ѝ каже това.
Стоейки до прозореца, Радка неволно си спомни, че и другата история започна с телефонно обаждане.
Обаждането, което се оказа фатално, разкъса тишината на ранната сутрин. Радка скочи от леглото и се втурна към телефона.
Да, слушам!
В слушалката се чу хлипане.
Ало, кой е на линия?
Това е Йорданка.
Йорданке, какво се случи, защо ме плашиш така? Знаеш ли колко е часът?
Знам. Днес ме приемат в болница за операция. Ужасно се тревожа за Ралица. Моля те, не я оставяйте сама, тя е още дете. Не я давайте в сиропиталище.
Сестрата на Радка винаги се отличаваше с непредсказуемост, богато въображение и странни решения. Но този път надмина себе си. Или наистина се беше случило нещо сериозно?
Радка стискаше телефона в потниците си, усещайки, че се случва нещо ужасно, но все още не можеше да го осъзнае.
Йорданке, защо мълча досега? Защо ми казваш сега? Какво ти е? В коя болница те водят?
Йорданка отдавна беше изтощена от болест, на която не обръщаше достатъчно внимание. Последният месец беше непоносим отслабна, лицето ѝ се промени. Диагнозата на лекарите беше безмилостна: спешна операция. Йорданка се колебаеше как да признае на сестра си, която винаги я подкрепяше финансово и морално, всъщност замест
