Спомням си онези времена, когато в моето село близо до Пловдив живееха хора, които все още вярваха, че жената трябва да се омъжи, както се казва в старите поговорки засажда се в къщата и е красива като роза. Тогава момичетата не се мъчеха да избягват брака; те дори мечтаеха да намерят прасковицата в полето, а не просто една дребна наденичка. Днес, обаче, българските момичета почти не искат да се обвързват, защото достатъчно е една наденица, за да се почувстват сыти; а надениците, колкото и да има, влизат в почти всеки кът на пазара от Стара Загора до Варна.
Ако в миналото бяха ценени чест, гордост и порядъчност, сега се говори само за комфорт и индивидуалност. Дори нашият стар Обломов от книгите вече не е срамен парите му от имота се изпращат редовно, а той живее като истински пенсионеринвеститор. Ако дадеш на Иван Ивов нов смартфон, той незабавно се превръща в успешен блогър и всичко, което прави, се счита за постижение.
Семейният живот вече е свободен; можеш да се виждаш в хотели, в часовите апартаменти под наем, а ако не искаш да се регистрираш в Актовото управление, можеш да сключиш свободен съюз и да пропуснеш официалната церемония. Няма нужда от страх от скрити проблеми след сватбата преди дори разпръснатите чорапи се смятат за трагедия, сега се говори за инфантилизъм, майчин синдикат и хронично нищонеправене у мъжете. И това последно, освен че мъжете се възхищават с външния си вид, се проявява и сред жените.
Моето приятелско име беше Зорница млада, привлекателна и без никакви модерни тюнинг поправки, а със завършено висше образование и стабилна работа, печеляща в лева. И въпреки това, мъжете я пренебрегваха, минаваха като редици от крави, сключвайки връзки с други. Не беше, че в живота й не се появяваше мъж; просто никой не я отведе до Актовото управление. Тя вече почти тридесет и две години, а старите социалистически предсказания за млада майка вече звучат като млада майка до шестдесет в наши дни.
Зорница вярваше в хороскопите по-скоро в астрологичните прогнози, които, както смяташе, са изобретение на бдителни граждани за да изтеглят пари. През онези трудни години, всички прогнози бяха позитивни: във вторник вечер ще срещнете олигарх, който ще ви предложи сериозни планове. Затова тя носеше зъбна четка, готова за всяка възможност.
Тя търсеше партньор според зодиакалния си знак Стрелец, знак на огъня. До нея принадлежаха Овни и Лъвове, а Стрелец се смята за найспокоен. Първата голяма любов я изненада в първия курс в Техническия университет в София едно време, което днес наричаме детска градина, защото 18годишните са още малки. Тогава образованието по полова тематика беше различно; сега децата се учат в гората със своите цветове.
След това настъпи творчески застой. Трябвало беше да плаща сметки за ток, вода и да се храни. Откритието, че трябва сама да купува храна, а не да я взема от хладилника на родителите, я шокира. Родителите й досега й давали пари, но вече живееше сама, а средствата не стигаха за двама.
Тогава влезе в нейната квартира, подарена от баба 16годишна, Вадислав. Той се учеше в същата група и се учудваше: А не ти ли ще пазаруваш? попита. Защо аз? отговори Зорница. Хладилникът е твой, а аз не съм собственик, поясни Вадислав, като логиката му беше безупречна. Ако е само това, мога да ти предам пълните права бъди домакин по твой избор! измисли тя, но Вадислав скочи, изчезна от апартамента и дори спря да се обръща към нея двамата бяха в един поток в университета, а той, като Стрелец, изчезна без следа.
Така, до Актовото управление, не достигнаха. Зорница още бе разтърсена от загубата, защото Вадислав беше първият ѝ мъж. На третия курс се появи следващият й кавалер Сергей, старши студенти от друг университет, плаващ в сърцето на Варна. Той беше над тридесет, вече разведен и се представи като зайче с обещание за брак. Въпреки това, Юрий новият й приятел, нямаше постоянна работа. През онези времена, преди модерните кризи и специалните операции, страната още не беше толкова усложнена, но Юрий постоянно се сблъскваше със съдбоносни трудности: шефовете му бяха пълен хаос, изискванията нелепи, а работния режим не понятиен.
Юрий твърдеше, че е аналитик, но в същото време се мъчеше да осигури храна за двама. Зорница предложи да работи като куриер Анализатор можеш и да будеш куриер, стига да не се спъваш. Той отговори: Майка ми ще ми даде временно решение. Той цитираше Маяковски, който в нашата култура е известен като Ботев-2, и каза: Времето е дълго, а това е нашата ерудиция. Това беше едно от онези мигове, когато речта им се превръщаше в обида Юрий, Козирог, известен с трудолюбието, не можеше да приеме, че Зорница му предлага да пренесе краката му.
Третият кавалер, Ленчо, също беше астрологически ентусиаст. Те се запознаха в онлайн форум за звезди и започнаха да споделят чувства, но Ленчо постоянно изписваше имена като Зодиакалните знаци вместо зодиаци. Зорница го попита: Защо? Той отговори: Защото е смешно. Техният разговор се превърна в серия от Фреде и СнеДурочка, като се шегуваше с имена като Регинa Дубовицка, създавайки ефект на непърво време.
Въпреки че двамата имаха добри работни места, Ленчо имаше сина от предишен брак. Първоначално той се притесняваше, но след време се адаптира и разбъркваше всичко в пълен ход. Скандал се случи, когато пред дядо на Зорница бивш служител на ДК Ленчо нарече известния генерал Джердински и се разсмя: Какво мълчите, ще се разсмеете?. Дядото, в корените си полски, извика: Йезус Мария! Плъжи се, гадно прасе!.
Тези събития не доведоха до брак, защото Ленчо, според зодиака, беше Телец земен знак, като Козирог, и Телеци се смятат за лесно обидими. Тогава Зорница срещна Петьо разведен, без деца, симпатичен, не много беден, образован и с добро чувство за хумор. Той живееше в едностаен апартамент, но беше изключително икономичен, роден под знака Дева още един земен знак, известен с пестеливост.
Те подадоха молба за съвместен живот, Петьо се премести в квартирата на Зорница и поиска тя да я регистрира. Защо? учудена беше тя. Ти вече си регистриран в твоя апартамент! Аз разбрах, че без регистрация днес никъде не можеш. Петьо отговори: Но ние обичаме един друг, сега сме семейство! Трябва да имаме общо. Това напомни на Зорница една известна шега: Препиши на мен твоя апартамент, моля! О, простете, не така започнах вярвате ли в Бога? Тя усети, че всичко започна от любовта.
След малко Петьо предложи: Ще живеем по ред месец в моя, месец в твоя. Зорница, изненадана от двойната празнота, се съгласи. Петьо се замисли, но не намери добър отговор. Това е разумно решение, каза той, като изглеждаше, че се опитва да бъде мъдър. Двата им апартамента бяха малки първата съпруга, Фиела, се бе разпаднала, а Петьо бе болен от жадност.
Тишината отне, защото не знаеха как да продължат. Зорница се премести от кухнята в спалнята, оставяйки Петьо да се справи сам. След около петнадесет минути Петьо се приближи и, без да се притеснява, попита: Зорке, може ли да отидем на кино? Тя се съгласи, а той облеко издыхна платил бе аванс за ресторант. Тя добави: А ще ме регистрираш ли, Петя? Не разбрахме ли нещо? Петьо избягваше очи, стъпваше и излезе; тя не го задържи брачната церемония не се случи, но разговорът продължи преди официалната регистрация.
От трите й подруг, две се ожениха едната за половин година, другата за година, а третата по шегата се ожени тихо. Зорница също се ожени живя с няколко граждански съпруса повече от месец, а любовта им беше истинска, но не толкова романтична, а поскоро делова.
Както казват в нашата страна: няма лоши хора, а само лоши обстоятелства. Въпреки че Зорница вече беше над тридесет, тя спря да търси брак. Увеличиха яйцата й в работата, премести бабината едностаен в двустаен, купи си нов автомобил Renault, вместо старото бичко и избра да се откаже от туризма.
Сега, на шестдесет години, женителният период е удължен, така че може да се роди за себе си. И надениците те са навсякъде, както преди, но вече няма нужда от една наденица като причина за брак. Историята на Зорница остава спомен за едно време, когато жената се бореше за обич, а не за икономическа сигурност.
