**Ангел на име Андрей**
Вече беше облечена, когато в кабинета влезе Георги.
Сама ли си? попита той, приближавайки се.
Да.
Ще мина при теб довечера. Имам добра новина за теб, прошепна Георги, понижавайки гласа си. Само че преди да я прегърне, в коридора се чуха стъпки. Той веднага се отдръпна и се върна към вратата.
До вечерта, каза и излезе.
Стоейки пред асансьора, Ралица все още се надяваше, че и Георги ще дойде, за да попита каква е новостта. Да не би най-после да е решил да напусне жена си? Ако остане за през нощта, ще трябва да приготви вечеря. Колко добре щеше да беше на сутринта извадила месото от фризера, точно щеше да е размразено. Поне вчера купи бутилка вино.
От нетърпение Ралица потропка с крак, бързаше да стигне у дома, за да е всичко готово за пристигането му. Най-накрая асансьорът дойде.
Влязла в апартамента, веднага извади месото и го сложи в микровълновата. След това се преоблече, оглеждайки стаята с бегъл поглед. Чисто беше.
Когато започнаха да се виждат, Георги й се оплака, че жена му не работи, а пък и вечеря не успява да сготви. Времето си губи в пазаруване и спа. Ралица го запомни. Винаги прибираше за неговия приход и готвеше вкусно. Той обаче рядко ядеше, само опитваше, а остатъка отиваше в кофата. Идваше два пъти седмично, когато закарваше сина си на тренировки. Имаха само час. Ралица не плачеше, не го упрекваше, не искаше нищо. Перфектната любовница.
По-голямата й сестра години наред беше с женен мъж, но той така и не напусна семейството си. А когато тя го напусна, той умря от инфаркт. Затова Ралица си беше дала дума никога да не се замесва с женени. Но, както се казва, “никога не казвай никога”.
Преди Георги беше с мъж четири години, но той така и не й предложи брак. Един ден го видя в кафене с друга жена. Събрала му вещите и ги изкарала в прихожая.
След раздялата плака цяла нощ, после съжаляваше, че го изгонила толкова бързо. Опитваше се да започне отново с други, но нищо не беше същото. Раньо я возеше на работа, а сега губеше часове в автобусите. Напусна и намери нова работа само на две спирки от вкъщи.
Там зам.-директорът, млад и приятен мъж, приличащ на актьора Костадин Илиев, веднага я забеляза.
Колежката й от кабинета я предупреди, че е женен и има син. Ралица се разтърси. И на нея й харесваше Георги. Такъв мъж е мечта. Но реши да не му отвръща.
На коледната вечеря си тръгна рано. Беше заледено. П
