Всичко трябваше да е перфектно в този ден: цветя, музика, гости в елегантни костюми и бляскаво бялата рокля на булката. Младоженецът изглеждаше щастлив, а до него беше верният му кучешки приятел Бай Ганьо неговият любимец, когото се беше научил да води навсякъде със себе си. Бай Ганьо беше спокойно, добро куче, истински приятел, когото мъжът дори смяташе за член на семейството.
Но булката явно не харесваше Бай Ганьо. Навръщаше нос, когато кучето се приближаваше, оплакваше се, че мирише на кучета, и настояваше да го махнат. Младоженецът се опита да успокои положението, като каза, че Бай Ганьо няма да пречи на празненството, но булката беше непреклонна.
По време на церемонията булката ставаше все по-нетактична: накряка майката на младоженеца, грубо се изсмя на подаръка на един гост и започна да си налива твърде много шампанско. Младоженецът се срамуваше от поведението ѝ, но се опитваше да се владее все пак беше специален ден.
И тогава стана нещо неочаквано! Бай Ганьо изведнъж хапна булката за ръката, въпреки че винаги беше кротко и мило куче. Булките изкрещя, грабна бутилка, за да удари кучето, но младоженецът се намеси. Когато разбра защо Бай Ганьо я е хапнал, той просто прекрати сватба.
Кулминацията дойде, когато Бай Ганьо спокойно стоеше до стопанина си. Булката се приближи до кучето и, гледайки младоженеца право в очите, умишлено стъпи на опашката му. Кучето изпищя и в самоотбрана я хапна за ръката. Всички замръзнаха.
Булката крещяше от болка, грабна бутилка от масата и се приготви да удари кучето.
Не пипай кучето ми, ти сама го провокира! каза рязко младоженецът.
Стъпих му на опашката по невнимание! извика булката, лицето ѝ изкривено от яд.
По невнимание? младоженецът я погледна право в очите. И бутилката също щеше да удариш по невнимание?
Булката застана и се опита да се защити:
Не знаех какво правя, ръката ме боли. Беше шок.
Младоженецът седна до Бай Ганьо, който трепереше и с
