Ти решена да станеш стопанка? усмихна се свекървата, поглеждайки новите пердета. А къде е моето внуче? пръв въпрос чу Елена, отваряйки вратата на апартамента. Агния Петрова стоеше на прага с огромна чанта и недоволен израз на лицето.
Добър ден, Агния Петрова, поздрави учтиво Елена. Калин спи, едва преди час го приспах.
Спи? По обяд? възмути се свекървата, влизайки вътре. При мен Христо на неговата възраст цял ден беше на крака.
Елена преглътна обичайната забележка и помогна на свекървата да се съблече. Всеки нейн визит се превръщаше в изпитание. Жената успяваше да намери недостатъци във всичко от грижите за внука до начина на миене на чиниите.
Ще искате ли чай? предложи Елена, отправяйки се към кухнята.
Разбира се. Сложи и ония бисквити, овесените, които донесох миналия път.
Агния Петрова влезе в хола и замръзна пред прозореца. Вчера Елена най-после закачи нови пердета красиви, бежови със златист оттенък, които избира цял месец. Спести пари от заплатата си, за да направи дома си уютен.
Ти реши ли да станеш стопанка? усмихна се свекървата, поглеждайки пердетата. Каква ненагласна разкош.
Елена усети как сърцето й се сви. Отново. Отново беше направила нещо погрешно в очите на Агния Петрова.
Старите бяха вече съвсем износени, тихо обясни тя. Христо каза, че е време да ги сменим.
Христо каза ли? пресече я свекървата. Колко струваха тия пердета? Цяла половин заплата на сина ми, сигурно.
Купих ги с мои пари, отговори Елена, опитвайки се да остане спокойна.
С твои? Агния Петрова седна в креслото й и я изгледа строго. В семейството не трябва ли бюджетът да е общ? Или сега си толкова самостоятелна, че решаваш сама?
Елена сложи чашата с чай пред нея и седна срещу нея. Разговорът приемаше неприятен обрат, както винаги.
Ние с Христо се договаряме за всичко, каза тя.
Договаряте се? Агния Петрова отпи от чая и се намръщи. Слаб е. Казах ти как трябва да се заварява. А тия пердета изобщо не пасват на обстановката.
Елена погледна прозорците. На нея й се струваха прекрасни.
На мен ми харесват, прошепна тя.
На теб, повтори свекървата. А мнението на съпруга ти не те интересува? Или на бабата на неговия син?
Христо одобри избора ми.
Христо е мека душа, въздъхна Агния Петрова. Не обича кавги. А ти се възползваш.
От детската се чу плач. Калин се събуди. Елена стана, но свекървата я изпревари.
Аз ще го взема. Да поговоря с внука си спокойно.
Агния Петрова изчезна в детската, а Елена остана сама, гледайки новите пердета. Неужели наистина бяха толкова лоши? Може би трябваше да се посъветва с нея преди покупката?
От детската се чуваше нежен глас. С внука си свекървата беше съвсем друга мека, търпелива. А с невяста си строг съдия.
Елена! извика тя. Ела тук! Виж детето си!
Елена изтръпна и се втурна в стаята. Агния Петрова стоеше с Калин на ръце.
Какво става? попита тревожно Елена.
Какво ли? Виж, че детето има обрив! възмути се свекървата. Не виждаш ли? Не се грижиш за собствения си син?
Елена погледна по-внимателно. Малко зачервяване имаше, но нищо сериозно.
От новите памперси е, обясни тя. Лека алергия. Вече го мажа с крем.
Крем? свекървата поклати глава. По наше време отглеждахме деца без тия глупости. И нищо, станаха здрави.
Сега има добри средства
Сега има много излишни неща, пресече я Агния Петрова. А полза? Детето страда, а майка му купува пердета вместо да го гледа.
Елена усети как сълзите й притискат гърлото. Всеки визит завършваше по същия начин чувстваше се като лоша майка и недобра стопанка.
Гледам го, прошепна тя.
Гледаш ли? свекървата й подаде бебето. Тогава защо е толкова слаб? На неговата възраст Христо беше много по-едър.
Педиатърът казва, че теглото му е нормално.
Педиатри, педиатри, мрънкаше Агния Петрова. А майчиният инстинкт къде е? Виждам, че внукът ми не се храни добре.
Елена прегърна Калин. Детето беше напълно здраво. Но свекървата винаги намираше нещо, което й беше допуснала грешка.
Върнаха се в хола. Агния Петрова отново се настани в креслото си и огледа стаята с критичен поглед.
Кога успя да закачиш тия пердета? Сигурно докато синът ти спеше, вместо да вършиш домакинска работа.
Закачих ги вечерта, когато Христо се прибра от работа, отговори Елена, люлейки Калин.
При мъжа ти? И той ти помогна?
Да, помогна.
Е, разбира се, усмихна се Агния Петрова. Ка
