Тихо чувате ли, нещо си мърда! прошепнаха разтревожени гласове, когато минувачите се приближиха до старата колячка до кофите за боклук.
След Нова година в двора на панелка 7 забелязаха оставената колячка до контейнерите. Първо я смятаха за обикновен боклук скъсана покривка, криви колела, люлееща се дръжка. Постепенно тя се превърна в местна забележителност: Отклонявай се, ще се закачиш! Дворникът Георги неведнъж обещаваше да я откара за скрап, но винаги нещо пречеше или машината се разваляше, или снегът валеше, или смяната на охраната се проточваше.
Една февруарска сутрин, когато капките звънтяха по двора, двете съседки леля Мария и леля Цвета седяха на пейката и обсъждаха последните събития.
Каква неприятност, смръщи се Мария, гледайки колячката. Не може ли човек да я изхвърли както трябва?
Младите днес нямат никаква отговорност, кивна Цвета.
В този момент покрай тях мина третокласникът Иван Попов, бутайки снежна топка. Искаше да я хвърли в колячката, но внезапно спря, клекна и прошепна:
Слушайте нещо се движи там!
Бабичките прекъснаха разговора си.
Кой е, а, палавник? Мария се схвана за бастуна си.
Иван клекна в снега и повдигна износената покривка.
Отвътре се показаха две големи кафяви очи, мокро носче и малко кафяво куче.
Куче! издиша Иван.
Малкото кокошче леко размърда опашката, сякаш се подиграваше, сви се на кълбо и заспа мигновено.
Цвета се прекръсти бързо.
Господи помилуй, куче при боклука само болести.
Иван го погали нежно:
Толкова е малко, напълно замръзнало. Мога ли да го взема у дома?
Майка ти ще те накаже, усмихна се Мария. Вие вече имате котка, която ходи като на парад.
Ще я попитам! момчето изтича към входа.
Останали да пазят находката, бабичките спореха кой ще се занимава с този кучешки проблем.
След няколко минути Иван се върна, запъхтян:
Мама каза първо при ветеринара, после ще решим. Гошо! извика през двора. Помогнете да преместим колячката!
Дворникът, мъчещ се с плетените си слушалки, докара количката си с лопата.
Какво има? Мишки?
Куче!
Откъде?
Не знам. От боклука, бе, виж сам! каза Иван и вдигна покривката.
Георги се наведе, погледна в колячката и бавно свали ръкавицата си.
Та то е едно момче това куче промълви той и протегна длан към треперещото телце.
Кученцето помириса пръстите, лизна ги и се притисна към топлината.
Ще го закараме с количката до ветеринарния, ако вие, баби, се погрижите за снимки за обяви ако някой го търси.
Леля Мария въздъхна:
Колко ли пъти съм казвала няма по-лош боклук от оставен живот.
А колячката, вече без покривката, остана празна под сивото небе същата, дето бе превозила колелото на съдбата.
